Общите глобални военни разходи са нараснали до близо 2 трилиона долара през изминалата година, което е ръст от 2,6% от 2019 г., показват нови данни, публикувани в началото на седмицата от Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI). Петте най-големи потребители през 2020 г., които заедно представляват 62% от глобалните военни разходи, са САЩ, Китай, Индия, Русия и Обединеното кралство. Военните разходи на Китай нарастват за 26-та поредна година. Увеличението от 2,6% на световните военни разходи дойде през година, когато световният брутен вътрешен продукт се сви с 4,4% според прогноза от октомври 2020 г. на Международния валутен фонд, главно поради икономическите въздействия на пандемията от Ковид-19. В резултат на това, военните разходи като дял от БВП достигнаха средно 2,4% през 2020 г. спрямо 2,2% през 2019 г. Това е най-големият годишен ръст от световната финансова и икономическа криза през 2009 г. Въпреки че военните разходи нараснаха в световен мащаб, някои държави изрично преразпределиха част от планираните си военни разходи заради пандемията – като Чили и Южна Корея. Няколко други, включително Бразилия и Русия, са похарчили значително по-малко от първоначалния си военен бюджет за 2020 г.
През 2020 г. военните разходи на САЩ достигнаха приблизително 778 милиарда долара, което представлява ръст от 4,4% спрямо 2019 г. САЩ представляват 39% от общите военни разходи през 2020 г. Това е третата поредна година на растеж на военните разходи на САЩ, след седем години непрекъснато намаляване. Военните разходи на Китай, вторите по големина в света, възлизат на 252 милиарда долара през 2020 г. Това представлява увеличение с 1,9% спрямо 2019 г. и 76% през десетилетието 2011–20. Разходите на Китай нарастват в продължение на 26 последователни години, най-дългата поредица от непрекъснати увеличения от която и да е държава в базата данни за военните разходи на SIPRI.
Почти всички членове на НАТО имат покачване на военните разходи през 2020 г. В резултат на това, 12 членове на НАТО са похарчили 2% или повече от своя БВП за военни цели, което е ориентировъчната цел на разходите на Алианса, в сравнение с 9 членове през 2019 г. Франция, например, премина прага от 2% за първи път от 2009 г. насам. Осем от деветте членове на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), за които SIPRI има данни, са намалили военните си разходи през 2020 г. Разходите на Ангола са намалели с 12%, на Саудитска Арабия – с 10%, а на Кувейт – с 5,9%. Износителят на петрол извън ОПЕК Бахрейн също намали разходите си с 9,8%.
Тема в развитие: Генерал Остин Милър, ръководител на ръководената от САЩ коалиция в Афганистан, обяви на 26 април, че американската армия е започнала пълното си изтегляне от Афганистан. „Ще проведем редовно изтегляне от Афганистан, а това означава прехвърляне на бази и оборудване към афганистанските сили за сигурност.“ Генерал Милър добави, че „определено оборудване“ трябва да бъде изтеглено от Афганистан, „но когато е възможно“ американските и международните сили ще оставят след себе си друго оборудване за афганистанските сили. Пентагонът също така съобщи, че министърът на отбраната Лойд Остин също е наредил бомбардировачи с голям обсег и самолетоносача USS Dwight D. Eisenhower, да подпомогнат осигуряването на сигурност за американските войски, когато те започнат да се изтеглят. Обявявайки решението, прессекретарят на Пентагона Джон Кирби каза: „Секретарят беше ясен, че трябва да предположим, че може да има съпротива и противопоставяне от страна на талибаните предвид тяхната реторика.“
Директорът на ЦРУ Уилям Бърнс е направил внезапно посещение в Кабул на 24-25 април. Не е ясно с кого се е срещал, но се смята, че някои от дискусиите са засягали готовността на Афганистан след изтеглянето на САЩ и че Бърнс също е уверил афганистанските власти, че САЩ ще продължат да участват в антитерористични операции. Отделно, високопоставен бивш служител на афганистанската служба за сигурност, добре запознат с програмата за борба с тероризма в страната, заяви, че две от шестте части, обучени и управлявани от ЦРУ за проследяване на бойци, вече са били прехвърлени под афганистански контрол. Специалните екипи се намират в провинциите Кунар, Пактия, Кандахар, Кабул, Хост и Нангархар. Планът е постепенно да бъдат предадени на афганистанската разузнавателна служба, известна като Националната дирекция за сигурност. През годините тези екипи бяха замесвани в скандали за използване на мъчения върху цивилни и убийства.
Тема, която следим: Периодични изстрели разтърсиха сомалийската столица Могадишу на 25 април, след като враждуващи сили влязоха в сблъсъци след прекъсването на преговорите за изборите. Престрелките продължават и днес. Свидетели и жители на града съобщиха пред медии, че боевете се провеждат между федералните правителствени сили на президента Мохамед Абдулахи и членове на сомалийските военни, които се присъединяват към лидерите на опозицията. По-рано от Де Ре Милитари писахме, че е напълно възможно да се стигне до сблъсъци между различни политически фракции, които разединиха и силите за сигурност. Някои от кварталите, например, са извън контрола на правителството, след като политици опоненти на президента, активираха своите милиции в знак на несъгласие с желанието за продължаване на мандата на Абдулахи с още две години. В края на седмицата президентът реши, че ще напусне поста си, след като в Могадишу имаше силни сблъсъци и опасността от граждански конфликт се увеличи.
Тема, която следим: Най-малко двама души бяха убити и 27 ранени в Чад, докато демонстранти излязоха по улиците на 27 април с искане за връщане към гражданското управление, след като военните поеха властта след смъртта на президента Идрис Деби миналата седмица. Напрежението в Чад се повиши след смъртта на Деби и военният елит се бори да спечели на своя страна населението, изтощено от 30-годишното управление на Деби. Здравен служител в една от болниците в столицата Нджамена, потвърди смъртта на мъж на около 20 години, вкаран в спешното отделение, заедно с 27 други, ранени по време на протести днес. Свидетелите съобщават и за смъртта на друг протестиращ в Мунду, вторият по големина град в Чад. Говорител на управляващия военен съвет заяви, че силите за сигурност се опитват да сдържат протестиращите, като същевременно „ограничават материалните щети“.
Някои опозиционни политици определиха действията на армията като преврат и помолиха поддръжниците си да протестират, дори когато армията назначи цивилен политик за министър-председател на преходно правителство в понеделник. Военният съвет забрани протестите в изявление в понеделник вечерта, в което се казва още, че не се допускат демонстрации, които могат да доведат до безпорядък, докато страната все още е в траур. Начело със сина на Деби, Махамат Идрис Деби, който беше обявен за президент, военният съвет заяви, че установява 18-месечен преход преди провеждане на избори. Съветът е подложен на международен натиск да предаде властта на цивилно управление възможно най-скоро. Африканският съюз изрази „сериозна загриженост“ от взимането на властта, докато Франция и някои от съседите на Чад настояват за гражданско-военно решение. Антифренските настроения са засилени сред протестиращите, които обвиниха Франция, че подкрепя режима на Деби срещу волята на хората.
Най-вероятно палестинските власти ще отложат изборите, насрочени за май и юли, които са първите избори от петнадесет години, поради спор за гласуването в окупирания от Израел Източен Йерусалим и разрива в партията на палестинския президент Махмуд Абас. Израел не коментира дали ще позволи изобщо провеждането на гласуване в Йерусалим. Уасел Абу Юсеф, близък до Абас и член на Изпълнителния комитет на Организацията за освобождение на Палестина, потвърди пред Ройтерс, че въпросът за гласуването в Йерусалим е ключов фактор в решенията на Абас. Около 6300 палестинци от Източен Йерусалим ще трябва да гласуват в израелските пощенски станции в града, в съответствие с минали споразумения. Останалите 150 000 палестинци в града могат да гласуват извън града.
ООН предупреди, че политическите, военните и етнически разделения в Южен Судан се разширяват, което води до множество инциденти с насилие между страните, подписали прекратяването на огъня от миналата година. Ситуацията увеличава възможността за възобновяване на гражданската война, а близо 100 000 души са изправени пред разпространение на глад. Експерти на ООН публикуваха доклад от 81 страници, разпространен в понеделник, в който се споменава, че бавният темп на реформи от правителството на президента Салва Киир и повече от година на политически спорове и разногласия, относно начина за прилагане на прекратяването на огъня от февруари 2020 г. са довели до скъсване на отношенията между Киир и първия вицепрезидент Риек Мачар.
Сред международната общност имаше големи надежди за мир и стабилност, след като богатият на петрол Южен Судан получи независимост от Судан. Но страната навлезе в период на етническо насилие през 2013 г., когато силите, лоялни на Киир, започнаха сблъсъци с верните на Мачар. Многобройните опити за постигане на мир се провалиха до този момент, включително сделката, при която Мачар се завърна като вицепрезидент през 2016 г., преди да избяга няколко месеца по-късно насред избухването на нови боеве. Гражданската война уби близо 400 000 души и разсели милиони.
De Re Militari 
Трябва да влезете, за да коментирате.