DRM Brief: 25 април 2021

Тема, която следим: Руското министерство на отбраната нареди на войските да започнат да се изтеглят от украинската граница. Можем да потвърдим новинарските съобщения, че част от военната техника и войници са напуснали позициите, като изтеглянето е започнало по-рано. Руският министър на отбраната Сергей Шойгу заяви вчера, че войските, участващи във военни учения в южната и западната част на Русия, трябва да се върнат на постоянното си място на дислокация до май. По-рано Шойгу беше заявил, че Москва е изпратила военните части в близост до Източна Украйна за „учения за проверка на бойната готовност“ в отговор на „заплашителните военни дейности“ на НАТО, вероятно имайки предвид учението Defender Europe-21. Трябва да се уточни, че част от бронираната техника ще бъде оставена в Западна Русия за целите на военно учение по-късно тази година. Нашите данни също така не показват, че има деескалация в Крим и в района на Азовско море.

Междувременно стана ясно, че Украйна може да продаде дял в предприятието „Мотор Сич“ на турска компания. За това съобщава украинската преса, цитирана от турския вестник „Сабах“. Според поместената информация, очаква се продажба на около 50% от акциите на „Мотор Сич“ на компания от Турция с държавно участие. Украинското предприятие е един от най-големите производители на двигатели за ракети, самолети и хеликоптери. Сделката е обсъждана между украинския президент Володимир Зеленски и Реджеп Ердоган в Анкара. „Мотор Сич“ вече беше в списъка с партньори за производството на двигатели за турските безпилотни летателни апарати, по-специално безпилотните бойни летателни апарати Bayraktar TB2. В момента Украйна разполага с подобно дронове, като заяви желание за закупуването на още и пренасяне на част от производството на украинска територия. Държавната военна компания „Укрспецекспорт“ изяви желание да участва в производството.

Израел и Гърция подписаха най-голямата двустранна сделка в областта на отбраната. Военновъздушните сили на двете страни започнаха също така и съвместно учение. Споразумението включва договор на стойност 1,65 милиарда долара за създаване и експлоатация на център за обучение на гръцките военновъздушни сили от израелския производител Elbit Systems за 22-годишен период. Учебният център ще бъде по модел на авиационната академия на Израел и ще бъде оборудван с 10 учебни самолета М-346, произведени от италианската компания „Леонардо“. Elbit ще достави комплекти за надстройка и експлоатация на гръцкия самолет Т-6, а също така ще осигури обучение, симулатори и логистична подкрепа.

Президентът Джо Байдън официално призна за геноцид масовите убийства на арменци през 1915 г., извършени от Османската империя. „Американският народ почита паметта на всички арменци, загубили живота си по време на геноцида, който започнал преди 106 години“, каза той в изявление по случай годишнината от случилото се. Това е съществен обрат в позицията на Вашингтон, където президентите досега като цяло избягваха темата. Снощи в телефонен разговор Байдън е уведомил своя турски колега за решението си. Сред обсъжданите теми още е била американската подкрепа за кюрдите в Сирия, както и духовникът Фетхулах Гюлен, който живее в изгнание в САЩ.

Байдън обеща, че САЩ ще намалят вредните емисии с поне 50% от нивото си от 2005 г. до края на десетилетието. Съобщението на Байдън дойде, когато той приветства четиридесет световни лидери, включително китайския президент Си Дзинпин и руския президент Владимир Путин, за двудневна виртуална среща на върха относно климатичните промени. Новата цел за намаляване на емисиите е приблизително двойно по-голяма от определената от администрацията на Барак Обама съгласно Парижкото споразумение, подписано преди пет години. Още държави си поставят амбициозни климатични цели. Тази седмица #ОбединенотоКралство обяви, че ще намали емисиите си със 78%% от нивото от 1990 г. до 2035 г. На ръководената от САЩ среща на високо равнище японският премиер Йошихиде Суга се ангажира да намали емисиите в #Япония с 46% от нивото си от 2013 г. до 2030 г.

Президентът на Китай Си Дзинпин заяви, че страната му ще „ограничи строго увеличаващото се потребление на въглища“ през следващите пет години. Това е важно, тъй като Китай е най-големият световен потребител на въглища в света и продължава да разширява въглищните си електроцентрали. Си повтори обещанието си от миналата година да намали емисиите на въглерод до нула до 2060 г. Русия, която е и четвъртият по големина замърсител с парникови газове в света, даде смътно обещание „значително да намали нетните натрупани емисии до 2050 г.“ Той подчерта пилотната програма за ценообразуване на въглерод, която според него ще позволи на Сахалин да стане неутрален до 2025 г., но не каза нищо за изграждането на „Северен поток 2“. Президентът на Бразилия се ангажира да премахне незаконното обезлесяване до 2030 г., обещание, което беше посрещнато с изключителен скептицизъм от хората в екологичната общност. Премиерът Джъстин Трюдо обеща, че Канада ще намали емисиите с 40% до 45% от нивата от 2005 г. до 2030 г., което е стъпка нагоре от предишната цел за намаляване с 30% за същия период от време. Това е значително увеличаване на амбицията за икономика, която все още е силно зависима от добива на петрол, и знак, че решението на Байдън да увеличи целевия процент на САЩ оказва влияние върху най-близките му съюзници. Премиерът Индия Нарендра Моди повтори обещанието на страната си да инсталира 450 гигавата възобновяем енергиен капацитет до 2030 г., но не пое нови ангажименти.

Хиляди присъстваха на погребението на президента на Чад Идрис Деби, който беше убит на фронтовата линия с бунтовниците в северната част на страната. Деби загина само часове, след като спечели поредните избори. Информацията около убийството му е оскъдна, а последвалите събития предизвика съмнения за друго – синът на Деби обяви извънредно положение и затвори границите, а беше създаден времен съвет.

Специално за погребението в страната пристигна френският президент Еманюел Макрон, който отдаде почит на Деби като стар съюзник на Париж.

Макрон заяви, че Франция няма да позволи на никого да застрашава стабилността на Чад, а коментатори видяха в тези думи отражение на притесненията, че политическите трусове в Нджамена след убийството на Деби, ще попречат на борбата срещу ислямистките бойци в региона на Сахел.

В същото време, бунтовниците съобщиха, че техният команден център е бомбардиран в сряда вечерта в опит да бъде убит лидерът им. Те обвиниха Франция, че подкрепя нападението с въздушно наблюдение. Френската армия заяви, че не е нанасяла въздушни удари в Чад, а армията на Чад не публикува изявление до този момент. Франция разполага с около 5100 военнослужещи в целия регион и има основна база в Нджамена.

САЩ също разполагат с военен персонал там. Френски дипломатически и военни източници посочиха, че Париж ще помисли за намеса, ако бунтовниците достигнат столицата и заплашат стабилността на страната. В момента бунтовниците се намират на около 240 км. от града.

Десетки, включително повече от сто палестинци, бяха ранени след избухване на насилие в Йерусалим по време на демонстрация, организирана от крайнодясна антиарабска група. Палестинци и израелски араби бяха нападнати през последните дни, след като в социалните мрежи бяха споделени видеозаписи, за които се твърди, че палестинци нападат евреи.

Поредният кръг от преговори за възстановяване на ядреното споразумение с Иран от 2015 г. приключи миналият уикенд, като различните страни твърдяха през седмицата, че е постигнат напредък. Съвместната комисия се свика във Виена с водещи преговарящи от Иран, Китай, Русия, Германия, Франция и Обединеното кралство. След преговорите главният преговарящ на Иран Абас Аракчи заяви, че иранската делегация е представила предложени текстове по ядрени въпроси и отмяна на санкциите, и че работата по общ текст може да започне „поне в областите, където има общи виждания“. Напредъкът във Виена идва на фона на съобщения, че саудитските и иранските власти са провели преки разговори по-рано този месец в опит да възстановят отношенията си. Според наличната информация, срещата се е провела на 9 април в Ирак и не е довела до пробив. Срещата е била фокусирана върху Йемен и Ливан, Саудитската делегация се е ръководила от шефа на разузнаването Халид бин Али ал Хумайдан, а има данни, че за следващата седмица е предвиден нов кръг от преговори. Съобщава се, че разговорите са проведени с посредничеството на иракския премиер Мустафа ал Казими. Докато официално Саудитска Арабия отрича да е имало разговори с Иран, западни дипломати заявиха, че САЩ и Великобритания са били информирани предварително за преговорите между Саудитска Арабия и Иран. Нова среща е планирана, но датата още не е ясна.

В ход са дипломатически усилия, за да се предотврати превръщането на политическата криза в Сомалия във въоръжен конфликт. Африканският съюз, подкрепен от западни партньори и ООН, ръководи усилията за подновяване на преговорите между президента Мохамед Абдулахи и коалиция от опозиционни партии за разрешаване на конституционна криза. Положението става още по-тежка заради разцепването на крехките сили за сигурност. Мандатът на Абдулахи приключи през февруари, но планираните избори не бяха проведени и той търси допълнителни две години на поста. Опозицията, включително двама бивши президенти, отхвърли това удължаване. Те искат неговата „противоконституционност“ да бъде призната като отправна точка за разговори. Досега лидерите избягваха да обявяват паралелно правителство, но сега има сигнали за обратното. Мощният клан Хауие тази седмица оттегли подкрепата си за президента. Други въоръжени кланове също избират страни. Абдулахи обаче може да разчита на подкрепата на специалните сили, който наскоро се завърнаха от обучение в Еритрея и са съставени от лоялни и добре въоържени войници, идващи предимно от неговия клан. Единствените победители във всяка възможна конфронтация ще бъде мощната джихадистка група Ал Шабаб, която отдавна твърди, че политическият елит е некомпетентен и разделен.

Световната хранителна програма сключи сделка за доставка на храна до 183 000 венецуелски ученици до края на годината, целяща да осигури ежедневно дажби на 1,5 милиона младежи до края на 2023 г. Говорител на агенцията на ООН в Женева заяви, че Изпълнителният директор на програмата Дейвид Бийсли, се е срещнал с президента Николас Мадуро в Каракас и е получил уверения, че разпределението ще бъде „независимо от социалните програми на страната“. Мадуро беше обвинен, че използва държавни материали за насърчаване на корупцията и увеличаване на политическата подкрепа. Той отдавна отрича хуманитарната криза в страната, отказвайки години наред да приеме международна помощ, дори когато икономиката се срина и над пет милиона души избягаха от страната. Последвалата криза беше белязана от недостиг на храна, отслабена система на здравеопазване, нарастващо недохранване и заболявания. Министерството на здравеопазването не е публикувало никакви статистически данни за детската смъртност в продължение на четири години – министърът на здравеопазването беше уволнен през 2017 г., след като оповести цифри, показващи ръст от 30% спрямо предходната година. ООН заяви, че ще се съсредоточи първо върху най-уязвимите деца – тези със специални нужди и в предучилищна възраст. Проучване за 2020 г. постави Венецуела на четвърто място в света по отношение на продоволствената сигурност, след Йемен, Демократична република Конго и Афганистан.

Районът Западен Дарфур апелира тази седмица за спешна помощ от федералното правителство на Судан за справяне с хуманитарните последици от междуетническите сблъсъци по-рано този месец в района на град Ел Генеина, при които загинаха над 144 души, а стотици хиляди останаха бездомни. Губернаторът на провинцията заяви, че администрацията му не е в състояние да се справи с мащаба на разселването. Съобщава се, че насилието в Ел Генеина е било подбудено от Силите за подкрепа, взети предимно от бившата милиция известна като Джанджавид, отговорна за военните престъпления в региона през 2000-те. Силите за подкрепа се ръководят от ключов член на преходното правителство, който дава военен имунитет за предишни и настоящи престъпления. Това е една от причините най-мощната бунтовническа група в региона да откаже да подпише мирно споразумение с Хартум. В своята планинска база в Джебел Мара, основната фракция на Армията за освобождение на Судан, известна като SLA-AW, твърди, че убийството на неараби е продължило и вместо да оставят оръжията си, фракциите обучават нови кадри.

Джибути може да се окаже отправна точка за малария, пренасяна от вид комар, който емигрира от Азия и може да застраши 126 милиона души. Anopheles stephensi е подвид, който процъфтява в градовете и е добре утвърден в Индия, Пакистан, Иран, Ирак и Афганистан. Комарите, пренасящи малария, се срещат все по-често в селските райони в Африка и адаптирането към градовете на този вид комари, може да предизвика хаос в целия континент, ако му бъде позволено да се разпространи, според един от учените, участващи в нов изследователски проект, финансиран от тръста Wellcome. Съобщението е съчетано със Световния ден на маларията на 25 април. Африка вече отчита 94% от случаите на малария и смъртните случаи – около 200 милиона случая годишно – според Световната здравна организация. Има и оптимизъм: едногодишно проучване върху 450 деца в Буркина Фасо на ваксина, разработена от Оксфордския университет, стана първата, преминала 75-процентния праг на ефикасност на СЗО.

Международни организации и местни активисти предупреждават от възможността политическите сътресения и репресиите на военната хунта в Мианмар да доведат до регионална бежанска криза. От февруари насам, разселените са над 250 000. Вече са установени временни лагери по границата с Тайланд, като в гористите райони има около 8000 души, намерили убежище. Очаква се много повече хора да потърсят убежище в Тайланд, като Банкок вече предлага медицинска помощ на най-засегнатите. Китай също следи ситуацията отблизо, тъй като вече има малка вълна бежанци към негова територия.

Междувременно излязоха данни, публикувани в руската преса, че през февруари военният режим на Мианмар е внесъл $14,7 милиона в радарно оборудване. Министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу се съгласи да достави на Мианмар ракетни системи „Панцир-С1“, дронове за наблюдение „Орлан-10Е“ и радарно оборудване по време на посещението си в столицата Найпидо през януари. Сделката беше сключена седмица преди военния преврат, свалил Аун Сан Су Чи. Не е ясно дали руското радарно оборудване, внесено през февруари, е част от споразумението от януари. Всички сигнали сочат, че Русия продължава да подкрепя все по-изолирания режим на Мианмар. По време на посещение в Янгон в края на март, заместник-министърът на отбраната на Русия Александър Фомин – който беше първият високопоставен чуждестранен служител, посетил страната след преврата – обеща да задълбочи военното сътрудничество между двете страни.

Екипът ни препоръчва:

Коментарите са изключени.

Website Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: