DRM Brief: 18 април 2021

Джо Байдън ще изтегли всички останали американски войски от Афганистан до 11 септември, когато се отбелязва 20-годишнината от терористичните атаки на Ал Кайда в САЩ. Информацията беше потвърдена от висш служител от администрацията на Байдън пред американски медии в началото на седмицата. В момента в Афганистан има около 2500 американски войници, които служат заедно с 7000 други чуждестранни войски, включително български контингент, като част от коалицията на НАТО. Повечето съюзници от НАТО вероятно ще предприемат изтегляне в координация със САЩ. Изтеглянето на американските войски ще започне от 1 май – крайният срок за изтегляне, който администрацията на Тръмп договори с талибаните миналата година. Единственото оставащо американско военно присъствие след 11 септември, ще бъде охраната на американското посолство. Администрацията на Байдън заяви, че ще преговаря с афганистанското правителство относно мерките за сигурност на дипломатическата мисия в Кабул. На 14 април вечерта командването на талибаните заяви, че не приемат септември като срок за изтеглянето на чуждите сили и настояват САЩ да започнат изтегляне на 1 май, както беше договорено с администрацията на Доналд Тръмп през 2020.

От журнала Де Ре Милитари смятаме, че изтегляне на чуждите сили ще подпомогне настъплението на талибаните. Както показва обновената ни карта на Афганистан, редица стратегически градове са под обсада в момента:

Междувременно се увеличиха сигналите за това, че Китай обмисля изпращане на мироопазващи сили в Афганистан, ако след изтеглянето на американските войски ситуацията със сигурността в държавата започне да представлява заплаха за съседната китайска провинция Синдзян. Оттеглянето на сили в момент, когато талибаните са в офанзива, може да представлява заплаха за сигурността, която да прелее към население с уйгури район на Синдзян, където заради асимилационните действия на Пекин има опасения от местен екстремизъм. През 2018 г. Китай обучаваше афганистански части и помогна за създаването на планинска бригада. Обучението се проведе в Китай и целта на бригадата беше да се противопостави на евентуални атаки от Ал Кайда и „Ислямска държава“. Макар Пекин да не разполага войски в Афганистан, той може да работи с други страни от региона за насърчаване на политическата стабилност и намаляване на риска за сигурността за Китай. Като вероятен партньор е разглеждан Пакистан, чиито сили за сигурност имат сериозно регионална влияние.

Руският министър на отбраната Сергей Шойгу, призна, че Москва е изградила нови военни лагери за две армии и три въздушно-десантни части на западните си граници “за бойно учение“. Украйна твърди, че на източната й граница има 40 000 руски войници и 40 000 повече в Крим. Тод Уолтърс, командващ европейското командване на САЩ, коментира, че струпването „наподобява размера, обхвата и мащаба“ на това, което предшестваше предишното руско нашествие преди няколко години. Предполага се, че в момента войната може да не е крайната цел на Русия, а натиск върху президента Владимир Зеленски да предложи отстъпки за Донбас и да се провери докъде ще стигнат САЩ и ЕС в подкрепата си за Украйна.

Естония, Латвия и Литва, които понастоящем са част от руската електрическа мрежа след придобиването на независимост в началото на 1990-те години, смятат да напуснат руската мрежа и да се присъединят към електрическата мрежа на континентална Европа. По данни на Euractiv от началото на седмицата, това трябва да се случи в началото на 2026 г. Решението на трите държави е взето с компромис, тъй като Естония иска да се присъедини към скандинавска мрежа. Операцията е на цена от 1,65 млрд. евро и се финансира от Механизма за свързване на Европа (МСЕ) – инструмент за реализиране на европейската политика относно транспортната инфраструктура. Балтийските държави определят като своя следваща стъпка прехода от изкопаеми горива към възобновяеми източници. В края на миналата година страните около Балтийско море подписаха обща инициатива с цел укрепване на общи проекти за вятърна енергия.

В края на седмицата, Чехия експулсира 18 руски дипломати заради участие на руското разузнаване в предизвикването на експлозия на склад за боеприпаси през 2014 г. Информацията беше разпространена от Ройтерс и потвърдена от изявления на премиера Андрей Бабиш и външния министър Ян Хамачек. Дипломатически източник, цитиран от Интерфакс, предполага, че експулсирането може да накара Русия да затвори посолството на Чешката република в Москва. Няколко експлозии разтърсиха склад за боеприпаси във Врбетице, на 330 км. югоизточно от Прага, на 16 октомври 2014 г. Взривовете причиниха смъртта на двама служители на частна компания, която управлява депото под наем от държавна военна организация. Отделно чешката полиция заяви, че издирва двама мъже, носещи различни паспорти, включително руски на имената на Александър Петров и Руслан Боширов. Тези имена са псевдонимите, използвани от двама руски служители на военното разузнаване, които британските прокурори обвиняват в опита за убийство на руския шпионин Сергей Скрипал.

Израелски кораб беше нападнат край ОАЕ. Израелски източници потвърдиха информацията, че израелски кораб е бил атакуван и заявиха, че е сигурно, че Иран стои зад нападението. Атаката е извършена в международни води, вероятно от дрон или ракетен удар – нанесени са частични щети. Корабът – Hyperion Ray – е собственост на израелския бизнесмен Рами Унгар, но на борда му няма израелски граждани и не плава под израелско знаме. Събитието обаче е повод за притеснение за ескалация и идва на фона на многобройни съобщения за приписвани на Израел атаки по ирански кораби и цели. Поредицата от доклади през последните седмици, които описват нападения върху ирански цели предизвикаха притеснения в самия Израел, като източници от сферата на отбраната смятат, че атаките и ескалацията с Иран се използват политически. Най-новите доклади, в които се цитират анонимни израелски и американски служители, заявяват, че Израел стои зад последния инцидент в иранското съоръжение за обогатяване на уран „Натанц“. Иран обвини Израел за саботажна дейност, която може да прекрати дейността на ядреното съоръжение за поне няколко месеца. Миналата седмица беше нападнат ирански товарен кораб MV Saviz, за който се смята, че служи за база на Революционна гвардия и е закотвен от години в Червено море край Йемен.

Екипът ни препоръчва:

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: