DRM Brief: 12 април 2021

Русия продължава усилията си да засили военното си присъствие на арктическото крайбрежие на страната. Това се вижда и в новите сателитни изображения, предоставени от компанията за космически технологии, Maxar и разпространени в началото на седмицата. Изображенията показват непрекъснато подсилване на руски военни бази и хардуер, както и подземно съоръжение, за което се смята, че е склад за високотехнологични оръжия. На север от военната база могат да се видят бомбардировачи и реактивни самолети МиГ31БM, а в близост до брега на Аляска е инсталирана нова радарна система. Експерти по оръжия и западни служители изразиха особена загриженост относно едно руско „супер-оръжие“, торпедото „Посейдон“ 2M39. Развитието на торпедото се движи бързо, като руският президент Владимир Путин поиска актуализация на т.нар. ключов етап на тестовете през февруари от министъра на отбраната Сергей Шойгу, като допълнителни тестове са планирани тази година. Този тип безпилотно стелт торпедо се задвижва от ядрен реактор и е предназначено да се промъква покрай крайбрежни защити, разположени на морското дъно.

Ръководителят на норвежкото разузнаване вицеадмирал Нилс Андреас Стенсьонес заяви, че агенцията му оценява „Посейдон“ като част от новия тип възпиращи ядрени оръжия. Руското подсилване на бази е съчетано с движенията на войски и техника на НАТО и САЩ. Американските бомбардировачи B-1, разположени в норвежката авиобаза Йорланд, наскоро извършиха мисии в източната част на Баренцово море. Говорителят на Пентагона Томас Кембъл твърди, че продължаващото изграждане на руски военни бази предполага установяване на контрол над райони в Арктика, които скоро ще бъдат без лед. Той също така припомни, че наскоро Русия е създала сили за бързо реагиране на две летища в Арктика, за да осигури незабавна готовност срещу възможни заплахи.

След около два месеца на почти нулеви случаи на Ковид-19, Китай полага усилия за ограничаване на огнище в югозападния град Жуйли, разположен в близост до границата с Мианмар. Жуйли е град с около 210 000 души население в провинция Юнан. Там бяха регистрирани 48 нови случая в началото на април, включително 15 за ден в началото на изминалата седмица. Градът е блокиран, тъй като здравните служители провеждат тестове в целия град. Местните власти също заявиха, че ще се стремят да ваксинират всеки жител, в опит да задържат разпространението на вируса. Градът е основният граничен пункт на границата между провинция Юнан и Мианмар. 19 от 48-те заразени пациенти са граждани на Мианмар, а служители в Жуйли заявиха в събота, че огнището най-вероятно е предизвикано от “хора или стоки, пристигащи отвъд границата”. Идването на военната хунта на 1 февруари предизвиква също така вълни от бягащи от репресиите граждани на Мианмар, което затруднява локализирането на потенциални други огнища в района.

Египет, Судан и Етиопия отново не успяха да постигнат напредък в последния кръг от водените от Африканския съюз преговори за разрешаване на дългогодишния им спор относно спорен язовир, който Етиопия изгражда на Сини Нил. Министри от трите държави се срещнаха в Демократична република Конго – настоящият председател на Африканския съюз. Този кръг от преговори се стреми да намери съгласуван подход за възобновяване на преговорите за експлоатацията на язовира. Четиридневните срещи обаче приключиха без пробив, след като Етиопия отхвърли предложението на Судан, подкрепено от Египет, за включване на международни посредници в преговорите. Кайро заяви, че отново ще отнесе спора до Съвета за сигурност на ООН. Судан иска Етиопия да координира и споделя данни за работата на язовира, за да избегне наводнения и да защити собствените си язовири на Синия Нил, главния приток на река Нил. Синият Нил се среща с Белия Нил в централен Судан. Оттам Нил продължава на север през Египет и се влива в Средиземно море. Дългогодишният спор за огромния язовир, построен от Етиопия върху главния приток на Нил, се фокусира върху скоростта, с която се запълва язовира. Също така под въпрос е методът за ежегодното му запълване и колко вода Етиопия ще освободи по течението, ако настъпи суша. Друга точка е как трите държави ще уреждат бъдещи спорове. Египет и Судан искат правно обвързващо споразумение за пълненето и експлоатацията на язовира, докато Етиопия настоява единствено за насоки. Етиопия заявява, че язовирът, струващ 5 милиарда долара, е от съществено значение, аргументирайки се с факта, че по-голямата част от населението няма сигурен достъп до електричество. Язовирът ще генерира над 6 400 мегавата електроенергия, което е огромен тласък на сегашното производство в страната от 4000 мегавата.

Междувременно, при подновени сражения в Западен Дарфур в началото на седмицата, загинаха най-малко 56 души. Според изявление на Централния комитет на суданските лекари, ранените са близо 80. Серията от сблъсъци избухна на 3 април и е част от нова вълна на насилие в района на Дарфур след подписването на мирно споразумение в края на миналата година и оттеглянето на миротворците от ООН. На 5 април Съветът за сигурност и отбрана на Судан обяви извънредно положение за Западен Дарфур. Суданските въоръжени сили бяха разположени и упълномощени да вземат всички необходими мерки за разрешаване на споровете и за конфискуване на незаконно оръжие. Конфликтът, който беше подновен през януари, доведе до изселването на над 109 000 души до този момент.

Близо 2000 души, убити при над 150 кланета от войници, паравоенни групи и бунтовници в Тиграй, бяха идентифицирани от изследователи, изучаващи конфликта след като месеци наред етиопското правителство отказваше достъп на хуманитарни организации. Най-възрастните жертви са на 90 години, а най-малките са бебета. Идентификациите на жертвите се основават на доклади от мрежа от информатори в северната етиопска провинция, ръководена от екип от университета в Гент в Белгия. Екипът, който изучава конфликта в региона Тиграй от избухването му миналата година.

Списъкът представлява един от най-пълните записи, свидетелстващи за масовите убийства на цивилни по време на войната; списъкът с жертвите се очаква да засили международния натиск върху премиера на Етиопия Абий Ахмед, който твърди, че много от докладите за зверствата, са преувеличени или измислени. През ноември 2020 Абий започна военна офанзива за „възстановяване на върховенството на закона“ в Тиграй, като премахна от управлението Народния фронт за освобождение на Тиграй (НФОТ), политическо движение, контролиращо местното правителство в региона. Правителството обвини НФОТ в нападение върху военна база.

Офанзивата в Тиграй беше обявена за успешна, след като ръководството на НФОТ евакуира силите си от град Мекеле, столицата на провинцията, и беше установена временна администрация, лоялна на Адис Абеба. Масовите убийства и насилието срещу цивилни граждани, продължиха и след края на военните действия. През последните дни имаше сблъсъци около град Селеклека, разположен на ключов път в Тиграй. 20 от кланетата, изброени от международния екип, са станали през последния месец. Те включват убийството на около 250 цивилни в Хумера, град със значително икономическо и стратегическо значение в далечния запад на Тиграй, където беше докладвано за етническо прочистване на местните общности. Обвинения в извършване на кланета има и срещу силите на Еритрея, които провеждаха общи действия с етиопската армия.

Тема, която следим: руските армия продължава да струпва части по границата с Украйна. Сателитни изображения показват нов лагер, изграден в района на Воронеж. Сред струпаната техника има гаубици 2С19 „Мста-С“, както и артилерия. Не е ясно в кой точно момент, но вече има данни за С-300, разположени в същия лагер. Общо около 400 превозни средства и техника има в района, което е значително струпване на сила за този кратък период от време. Силите на САЩ в Европа повишиха степента на готовност заради ситуацията в Източна Украйна. В интернет бяха публикувани кадри на руски войски в непризнатата република Приднестровие, които се разполагат в покрайните на столицата Тираспол (на 10 км. от границата с Украйна). Подобно движение в региона не е виждано от години. Струпването на руски военни части по почти цялата украинска граница (Приднестровиe, Беларус, Крим, Русия) предизвиква сериозна тревога в политическите и военни кръгове в Западна Европа и САЩ. Според някои анализатори, движението на войски е значително по-сериозно от това през 2015 г.

Представители на властите в Северна Ирландия проведоха среща в началото на седмицата, за да обсъдят продължаващите вълнения, след като автобус беше отвлечен и опожарен в Белфаст по време на шеста поредна нощ на насилие. Автобусът е запален в зона между националистически и про-британски общности, съобщи полицейската служба на Северна Ирландия. По полицията бяха хвърляни предмети и камъни, а фотожурналист беше нападнат в Западен Белфаст. Бяха атакувани и пунктове по стената, която разделя общностите. Очакват се още срещи между северноирландските власти и представители на Лондон. Има най-малко два повода за сегашните размирици. Първият е Брекзит. Лоялистите мразят новата търговска граница между Северна Ирландия и останалата част на Обединеното кралство, която според тях подкопава съюза. Алтернативата – граница на остров Ирландия – би разпалила републиканските среди. Вторият повод е решението на прокурорите да не обвинят републиканските лидери, които нарушиха правилата на локдауна, присъствайки на погребението на един от ръководителите на разузнаването на ИРА миналия юни. Скоро температурите може да се повишат.

Екипът ни препоръчва:

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: