DRM Brief: 14 март 2021

В самото начало на седмицата, магазини, фабрики и банки бяха затворени в Янгон, най-големият град на Мианмар, след като синдикатите призоваха за национална стачка. Междувременно още двама протестиращи бяха убити, с което броят на загиналите до този момент е близо 50. Протестите, които бушуват след военния преврат на 1 февруари, отново пламнаха в няколко града през уикенда на 6-7 март като десетки хиляди протестиращи влязоха в сблъсъци с полицията и силите за сигурност след нощни набези срещу протестни лидери и активисти. Хин Маунг Лат, отстранен от армията висш държавен служител, почина в ареста.

Карта на Йемен и разпределението на контрол между фракциите към 9 март. През последната седмица има сериозно раздвижване по фронтовата линия в провинция Мариб. Бунтовниците (хути) разположиха значителни нови сили в района в опит за извършване на офанзива в провинцията. Мариб е последната крепост на правителството в северната част на страната и е от стратегическа важност задържането на района. Само за периода 7-9 март има над 90 убити войници от двете страни при сражения по фронтовата линия.

В началото на седмицата президентът на Парагвай Марио Абдо Бенитес поиска целия кабинет да подаде оставка, за да потуши протестите, предизвикани от липсата на план за управление на кризата с Ковид-19. Страната е с население от 7 милиона, но разполага със само 4000 дози ваксина. Семействата на пациентите се обърнаха към социалните медии, за да осъдят недостига на лекарства, които трябва да купуват на високи цени в частните аптеки. Разследвания показват, че на някои лекарства има етикети, предполагащи, че са предназначени за държавни болници, но се търгуват на черния пазар. Протестите се пренесоха от онлайн дискусии на улиците и се засилиха миналият петък. Полицията използва сълзотворен газ и гумени куршуми, като най-малко един демонстрант беше убит, а 20 са ранени. На следващия ден президентът обяви, че планира да смени четирима министри, включително здравния министър, който подаде оставка. Не е ясно дали това ще задоволи протестиращите, които настояват за оставките както на президента, така и на вицепрезидента. Един от техните лозунги в социалните мрежи е #QueSeVayanTodos: „Всички навън“.

Индия планира да закупи 30 дрона от САЩ, за да подсили защитата на морските и сухопътни граници, на фона на нарастващото напрежение със съседните Китай и Пакистан. Данни за намерението на Делхи бяха публикувани Bloomberg в средата на седмицата и потвърдени от американски официални лица. Очаква се индийските власти да одобрят следващия месец покупката на 30 броя MQ-9B Predator на стойност 3 милиарда долара. Сделката ще увеличи военния потенциал на Индия, тъй като безпилотните апарати, които има в момента, могат да се използват само за наблюдение и разузнаване. Индия се очертава като стратегически партньор на САЩ, особено в противодействието на китайското влияние в Индийския океан и някои райони на Югоизточна Азия. Правителството на премиера Нарендра Моди е в разгара на 10-годишна военна модернизация на стойност 250 милиарда долара.

Според местните медии министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин ще посети Индия този месец, докато президентът Джо Байдън скоро ще се присъедини към колегите си от Индия, Япония и Австралия в първата по рода си среща на висши лидери на блока, известен като Quad. Лидерите ще се срещнат на 12 март, се казва в изявлението на министерството на външните работи на Индия, в което се споменава също, че ще се обсъдят въпроси, включително линии за доставки, морската сигурност и изменението на климата. Един дрон MQ-9B може да лети около 48 часа и да носи товар от около 1700 килограма. Това ще даде на индийския флот способността да наблюдава по-добре китайските военни кораби в южната част на Индийския океан и да оборудва армията за нанасяне на цели по оспорваната индийско-пакистанска граница в Хималаите.

Великобритания заяви, че Китай е в „състояние на продължаващо нарушаване“ на Китайско-британската съвместна декларация от 1984 г., която гарантира на Хонконг висока степен на автономия, след като територията беше върна под контрола на Пекин през 1997 г. Външният министър на Обединеното кралство, Доминик Рааб, заяви, че радикалните промени, планирани от Пекин за ограничаване на участието в изборите в Хонконг, представляват още едно явно нарушение на декларацията.

Неговите коментари идват преди публикуването през следващата седмица на основните цели на британската външна и отбранителна политика, в която правителството на Борис Джонсън ще изложи стратегията си спрямо Китай. Докато правителството на Дейвид Камерън твърдеше, че Великобритания и Китай влизат в нова „златна ера“ в своите отношения, Джонсън се очаква да определи стратегия, имаща за цел да направи Великобритания по-малко зависима от китайските инвестиции и технологии. Великобритания също ще изпрати новия си самолетоносач „Кралица Елизабет“ в Източна Азия това лято. Междувременно, вече няколко години китайски официални лица оспорват статута на декларацията с Лондон, наричайки я „исторически документ без практическо значение“. Документът е подписан през 1984 г. от Джао Дзъян, китайския премиер по това време, и тогавашния министър-председател на Обединеното кралство Маргарет Тачър, и е регистрирана в ООН. Декларацията влиза в сила през 1997 г., когато приключва наемът на Обединеното кралство над т.нар. Нови територии – парче земя, разположено между Коулун и континентален Китай, като документът гарантира статута на Хонконг за 50 години.

Канал в Telegram, за който се смята, че е свързан с иранския флот публикува снимки, показващи пожар на борда на иранския кораб, Shahr e Kord („Шахр е Корд“), близо до Латакия, Сирия. В съобщението към изображенията се казва, че корабът е бил атакуван от ракети – най-вероятно на израелската армия. Атаката е една от няколкото срещу ирански кораби, довели до забавяне и дори спиране на важни доставки към правителствените райони в Сирия като американското издание WSJ публикува обзорен материал на 11 март. От журнала Де Ре Милитари припомняме, че „Шахр е Корд“ е същият кораб, за който писахме през 2019 в няколко публикации, тъй като според източниците ни по онова време, корабът е натоварил оръжия от пристанище Бургас. Тази информация стана основата на съвместна публикация с „Бивол“, а по-късно по искане на ООН, корабът беше спрян от плаване, когато достигна Либия (дестинацията, за която беше пратката, натоварена в Бургас). По онова време, Морска администрация така и не излезе с коментар и целият случай беше игнориран.

PA, Arab League condemn opening of Czech Jerusalem office

Палестинската администрация и Арабската лига осъдиха откриването на дипломатически офис на Чехия в Йерусалим като нарушение на международното право. На 11 март Прага отвори клон посолството си в Израел в Йерусалим. На откриването присъства чешкият министър-председател Андрей Бабиш, две седмици след като Израел изпрати 5000 дози ваксини в Чехия в рамките на политика, наричана „ваксинационна дипломация“, която по-късно беше разкритикувана и замразена. На 13 март палестинското външно министерство нарече хода на Прага „явна атака срещу палестинския народ и неговите права, грубо нарушение на международното право“ и заяви, че ще навреди на перспективите за мир. В Кайро, генералният секретар на Арабската лига Ахмед Абул Гейт заяви в изявление, че „правният статут на Йерусалим ще бъде засегнат от решението на една или друга държава да отвори представителства; Източен Йерусалим е окупирана земя съгласно международното право.“

Подчертавайки, че офисът в Йерусалим не е посолство, чешкото външно министерство заяви, че има за цел да засили стратегическото партньорство на Прага с Израел и да подобри услугите за чешките граждани там. Йерусалим остава в основата на дългогодишния конфликт в Близкия изток между израелци и палестинци, като палестинската администрация настоява, че Източен Йерусалим – незаконно окупиран от Израел през 1967 г. – трябва да служи като столица на палестинска държава. Правителството Бенямин Нетаняху обяви едностранно градът за столица на Израел по време на обща церемония с подкрепата на администрацията на Доналд Тръмп. Макар някои държави да преместиха представителствата си от Тел Авив в Йерусалим, по-голямата част от международната общност не признава хода на Нетаняху.

Действащият лидер на паралелното цивилно правителство на Мианмар, назначен от политиците и депутати, които бяха отстранени след извършването на военния преврат в началото на февруари, обеща да продължи „революцията“ срещу военното правителство. Той се крие заедно с повечето висши служители от управляващата Национална лига за демокрация и се обърна за първи път към обществеността чрез Facebook на 13 март. Комисията, представляваща националната асамблея, водена от законодателите на Националната лига за демокрация, избрани на общите избори в Мианмар през 2020 г., е де юре законния представител на правителството. Комисията не е призната от военните. Най-малко шестима души загинаха в събота в един от най-кървавите дни, откакто армията завзе властта и задържа по-голямата част от цивилното ръководство, включително Аун Сан Су Чи. Четири смъртни случая бяха съобщени в Мандалай, вторият по големина град в страната, и два в Пей, град в южната част на Мианмар. Като цяло близо 80 души са убити в Мианмар по време на продължаващите мащабни протести срещу военните.

Екипът ни препоръчва:

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

<span>%d</span> блогъра харесват това: