DRM Brief: 8 март 2021

Тема, която следим: Компанията International Armored Group (IAG) представи своята първа бронирана машина на пехотата (БМП) „РИЛА 8х8“ по време на изложението за наземни военни системи в Абу Даби IDEX 2021. БМП „РИЛА 8х8“ може да бъде бронирана до ниво STANAG 4, да достига максимална скорост от 105 км/ч и да работи в обхват от 720 км. Машината побира до единадесет души в пълно бойно снаряжение, както и двама човека екипаж. Стандартната конфигурация на машината поддържа 25 мм автоматично оръдие, както и 7.62 мм картечница. Отделно, тя може да бъде надградена с хидравлична лебедка, амфибийна способност, 360-градусова система за видеонаблюдение, камери за нощно и термално виждане, защита против химични атаки, мрежа срещу противотанкови оръжия, и други. Новината за машината идва само дни след като разследване на бТВ откри, че вече петгодишната процедура за покупка на нова бронирани машини за армията е срещнала нови пречки. Разследването намира, че последните две оферти – тази на финландската компания Patria с интегриран купол на израелската Elbit Systems и офертата на General Dynamics European Land Systems за машина PIRANHA 5 с купол на израелската компания Rafael – надхвърлят значително бюджетната рамка, гласувана от парламента, и че Министерството на отбраната ще търси нов подход, за да продължи проекта.

В интервюто си за бТВ, вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов обяви, че „оттук нататък политико-военната група, която работи по проекта предлага да направим аргументиран доклад до Министерския съвет, че тази опция приключва като възможност“. Съответно, той е разпоредил на държавното предприятие „ТЕРЕМ“, след разговори с българската военна индустрия, да оцени възможността проектът за бронирана машина да бъде реализиран като български проект. Резултатът от тази оценка трябва да бъде ясен до края на месец март. Междувременно, снимки от IDEX 2021 показват разговори между представители на IAG и български офицери пред БМП „РИЛА 8х8“. IAG вече присъства на българския пазар с местното си дружество „Интернешънъл арморд груп бг“, които заедно с компанията „Самел-90“ управляват „Самарм“, цехът в Самоков, където се правят машините Guardian. Самата компания IAG, макар и основана в Канада и с основни производствени мощности в САЩ и ОАЕ, е собственост на българина Антон Стефов. През декември 2020 г. българската армия без предварително обявен конкурс сключи договор с IAG за покупка на общо 98 машини Guardian в 10 различни конфигурации на стойност 50 млн. лева за Съвместното командване на специални операции. Тогава, министър Каракачанов описа сделката като „патриотична“. „Не само повишаваме способностите на нашите Специални сили, но с парите на българския данъкоплатец подпомагаме българската икономика, така че да не изтичат някъде в чужбина, а на България да се гледа като на колониална държава, която е длъжна само да купува отвън“, допълни той. Противно на тези думи, „Самарм“ все още не са доказали, че имат капацитета да произведат изцяло машината в България.

От журнала предполагаме, че в опит да се спечелят политически точки от фигури в привилегирована позиция, българската армия може да избере БМП „РИЛА 8х8“ без конкурс, както се случи при машините за специалните сили. Такова решение, без нужната експертна оценка на възможностите на машината, би довело до дългосрочна опасност за българските войници за сметка на индивидуални краткотрайни политически успехи.

На 1 март Пентагонът обяви пакет за военна помощ за Украйна на стойност 125 милиона долара, който е и първият по рода си при администрацията на Байдън. Пакетът ще предостави и две патрулни лодки Mark VI, произведени от SAFE Boats International, което ще увеличи флота на Украйна. Пакетът включва също възможности за повишаване на силите, командването и контрола, както и ситуационната информираност на украинските части чрез осигуряване на допълнителни контра-артилерийски радари и тактическо оборудване; непрекъсната поддръжка на сателитни изображения и възможности за анализ, и оборудване за подпомагане на военно медицинско лечение, се казва в изявление на Пентагона.

На 5 март папа Франциск кацна в Ирак за първата по рода си папска обиколка в страната. Папата отхвърли опасенията за безконтролното разпространение на Ковид-19 и терористичната опасност – най-малко 32 души бяха убити при самоубийствен атентат в Багдад през януари – и политическото напрежение с про-иранските милиции, които само преди дни атакуваха военновъздушната база Айн ал Асад и Ербил преди това. Посещението му ще бъде морален стимул християнските малцинства в страната, чиито брой намаля от 1,2 милиона през 1990-те години до около 250 000 днес. Ирак има една от най-дълго непрекъснато съществуващите християнски общности. Войните и дейността на „Ислямска държава“ принудиха мнозина да избягат в САЩ или да изоставят родините си на север за други части на страната. Очаква се папата да посети Мосул, където местните жители пострадаха най-жестоко през последните години.

На 2 март, външните министри от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) се срещнаха с назначения от военните външен министър на Мианмар на фона на продължаващи вълнения след преврата в страната миналия месец. Блокът призова хунтата на Мианмар да спре да атакува протестиращите и да освободи задържаните граждански лидери. Някои членове, включително Сингапур, порицават действията на военните, а наблюдатели настояват АСЕАН да помисли за наказване върху Мианмар. Блокът обаче има политика да не се намесва във вътрешните работи на страните-членки. Междувременно, военните в Мианмар продължават да предприемат мерки срещу недоволството в страната. Трима протестиращи бяха ранени критично на 2 март при сблъсъци в северозападната част на страната, когато силите за сигурност стреляха с бойни патрони. Полицията в град Янгон използва зашеметяващи гранати и гумени куршуми по демонстрантите.

Най-малко 40 души, включително 14-годишен, са убитите от силите за сигурност в Мианмар да този момент. На видеозаписи, разпространени онлайн, се вижда как членове на полицията и армията стрелят по протестиращи и бият екип на линейка. Демонстрантите продължават да излизат по улиците на страната, откакто военен преврат свали демократично избраното правителство в началото на февруари. Дипломатическите усилия за възстановяване на реда продължават да буксуват.

Подкрепяните от Иран бунтовници в Йемен заявиха, че стоят зад последните ракетни и безпилотни удари, насочени към съседна Саудитска Арабия и заплашиха с нови нападения на фона на ескалация в гражданската война в Йемен. При последната атака над столицата Рияд, беше използвана и балистична ракета. Хутите засилиха операциите си срещу кралството, след като въздушни удари на ръководената от Саудитска Арабия военна коалиция поразиха техни позиции в северната част на Йемен, в опит да спрат офанзивата на хутите в последната северна крепост на правителството – провинция Мариб.

Властите в Хонконг обвиниха 47 продемократични активисти в “конспирация за извършване на подривна дейност” съгласно новия закон за националната сигурност, прокаран под натиска на Пекин. Това действие е най-голямата репресия срещу опозицията според новия закон до момента. Обвинените са сред 55-те души, арестувани миналия месец. Ако бъдат осъдени, те могат да получат доживотен затвор.

Италия блокира износа на 250 000 дози от ваксината Oxford / AstraZeneca за Австралия. Рим стана първата столица от Европейския съюз, която се позовава на правила, даващи право на държавите-членки да предотвратяват изпращането на ваксини от фирми, които не са изпълнили местните си задължения. AstraZeneca достави по-малко дози от обещаните за ЕС, позовавайки се на производствени проблеми.

Сенегалските власти ограничиха достъпа до интернет, тъй като протестите заради задържането на един от опозиционните лидери се усилват. През последните два дни най-малко един човек беше убит при сблъсъци между полицията и поддръжниците на Усман Сонко, които твърдят, че задържането му на 3 март след обвинение за извършено изнасилване, е политически мотивирано. Специализираният екип NetBlocks заяви, че приложенията за социални медии и съобщения, включително Facebook, WhatsApp и Youtube, са били ограничени рано на 5 март преди планираната демонстрация на граждански движения и опозиционни партии, водени от протестното движение Y En A Marre. Сонко, 46-годишен данъчен инспектор, който стана трети с 15% от гласовете на президентските избори през 2019 г., се радва на широка подкрепа сред сенегалските младежи. Той беше разпитан, след като миналата седмица бе лишен от парламентарен имунитет, а тази седмица задържан.

Афганистанските сили за сигурност са се оттеглили от редица военни бази и полицейски КПП-та в цялата страна, което позволи на талибаните да влизат лесно в районите и да разширяват зоните, които контролират. Близо 40% от полицейските контролни пунктове са затворени, а полицаите са преместени на друго място по данни на местни медии, потвърдени от афганистанското министерство на вътрешните работи. По официална информация, силите за сигурност са намалили присъствието си на повече от 6000 КПП-та до 113 бази и 3700 КПП-та, като ходът е обяснен с целта да се ограничи ролята на полицейските сили в конфликтните зони и вместо това да прехвърлят отговорности към Министерството на отбраната. Към 5 март талибаните имат вече няколко КПП-та на магистрала Кундуз-Такхар, както и магистралите Пул-и-Кхумри – Мазар-и-Шариф, по данни на местната агенция TOLONews.

Афганистанските военни потвърдиха, че военна база в Бала Мургаб е изоставена, за да се избегнат заплахи от страна на талибаните. Областният център падна под контрола на талибаните на 27 май 2019 г. и оттогава те имат ефективен контрол над областта. Афганистанските военни сили бяха обсадени в базата. Талибаните ефективно овладяха контрола над повечето области, окръжаващи провинциалните столици Баглан (Пул-и-Кхумри), Хелманд (Лашкар Гах), Кандахар (град Кандахар), Кундуз (град Кундуз) и Урузган (Тарин Кот).

Екипът ни препоръчва:

Коментарите са изключени.

Website Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: