DRM Brief: 31 януари 2021

На 27 януари висшият състав на НАТО се срещна в Брюксел за първи път тази година. Военният комитет, председателстван от бивш шеф на британската отбрана, ще обсъди текущите операции и бъдещите предизвикателства. Най-належащият въпрос е Афганистан, където НАТО ръководи консултативна мисия от 12 000 войници от 38 съюзници и държави партньори, в това число България. Президентът Джо Байдън ще направи преглед на мирното споразумение, което неговият предшественик сключи с талибаните, според което нивото на американските войски спадна до 2500 – най-ниското от последните 20 години.

Други задачи, които ще бъдат обсъдени, включват учебна мисия в Багдад и мироопазващите сили в Косово. Дневният ред включва и бъдещето на войната и воденето на война. През изминалата година НАТО разработи нова военна стратегия и военна концепция, за да се адаптира към технологичните промени и новите заплахи.

На 28 януари два кораба на американските военноморски сили, базирани в Европа, пресякоха Босфора на път към Черно море, където трябва да се включат в общи учения на НАТО.

(@YorukIsik)

След като бяха на прага на скъсване на отношения миналата година, в началото на седмицата Турция и Гърция възобновиха проучвателните преговори за претенциите на двете държави в Източното Средиземноморие. Страните, които са сред основните членове на НАТО, проведоха 60 кръга дискусии по темата между 2002 и 2016 г., но постигнаха малък напредък. Оттогава отношенията се влошиха допълнително. Миналата година Турция предизвика конфронтация с Гърция и Кипър, когато изпрати кораб за проучване, придружен от военноморски кораби, в оспорвани води. Гърция отговори със собствена демонстрация на сила; ЕС се съгласи да наложи санкции срещу турското правителство.

Сега Анкара и Атина сядат на масата за преговори и има оптимизъм, че ще има напредък. Турция би искала преговорите да се съсредоточат върху редица въпроси, включително морските граници, демилитаризацията на гръцките острови около бреговата линия на Турция в Егейско море, и въздушното пространство. Гърция заяви, че ще обсъжда само морски зони, но все пак разговорите ще продължат.

Очаква се скоро да започне съвместна работа по силата на ново споразумение между Азербайджан и Туркменистан за разработване на оспорваното между двете държави каспийско газово находище. Споразумението би могло да проправи пътя за транзит на огромните газови резерви на Туркменистан към Европа. По-рано известно като „Киапаз“ в Азербайджан и „Сардар“ в Туркменистан, газовото поле на морската граница между двете държави, е оспорвано откакто двете страни получават независимост от Съветския съюз. Само по себе си полето Достлук, както се казва сега, не е особено важно. Азербайджанската държавна петролна компания SOCAR предположи, че е сравнима с находището „Карабах“, което се очаква да произведе около 21 милиона тона суров нефт и около 13 милиарда кубически метра газ.

Далеч по-значимо е политическото споразумение, което бележи важна първа стъпка към по-нататъшни договори, които могат да променят регионалната енергийна картина и да помогнат на газта на Туркменистан да достигне до европейския пазар. Туркменистан има четвъртите по големина запаси от природен газ в света: приблизително 19,5 трилиона кубически метра. Запасите включват газовото находище “Галкиниш” с 2,8 трилиона кубически метра възстановими запаси, което го прави второто по големина газово находище в света. В края на 1990-те години е планиран тръбопровод за пренос на газ от Туркменистан през Каспийско море до Азербайджан и от там към Турция и Европа, спонсориран от консорциум на Shell, Bechtel и GE. Но този проект се срива след откриването на огромното азербайджанско газово находище “Шах Дениз”, след което за Азербайджан стана по-целесъобразно да разработва и изнася собствените си резерви. Сега обаче нещата се променят заради споразумението между Баку и Ашхабад. Остава въпросът доколко Европейският съюз е готов да подтикне развитието на транскаспийски газопровод и да получи доставки на газ от нов дистрибутор.

Напрежението между Китай и САЩ се повиши в началото на седмицата, след като на 24 януари, 15 китайски военни самолета навлязоха в зоната за противовъздушна отбрана на Тайван. Още едно подобно нарушение на въздушното пространство стана на 23 януари. Това предизвика реакция от администрацията на Байдън, която поиска Китай да спре да заплашва Тайван и да нарушава въздушното пространство на страната, която е американски съюзник. Междувременно генерал Лойд Остин, новият министър на отбраната на САЩ, потвърди, че задълженията на Вашингтон по силата на споразумения за сигурност с Япония обхващат острови в Източнокитайско море, към които претенции има Китай.

Няколко месеца след като Израел и Судан се съгласиха да нормализират отношения, израелският министър на разузнаването Ели Коен оглави първото официално посещение на страната си в Судан. Според израелски официални представители, на 25 януари двете страни са подписали меморандум по дипломатически, сигурни и икономически въпроси и са обсъдили задълбочаване на сътрудничеството в разузнаването.

Руският военен канал „ТВ Звезда“ разпространи кадри от влизането на първия сериен изтребител от пето поколение Су-57 на въоръжение при военно-космическите сили (ВКС) на Русия Това се случва повече от десетилетие след излитането на първия прототип. Според министъра на отбраната Сергей Шойгу, до края на годината трябва да са готови още четири броя от тази серия. Плановете на руските ВКС са те да достигнат до 76 през 2028 г.

Пакистанските военни съобщиха, че при две отделни операции са убити петима членове на пакистанския клон на талибаните. Операциите са проведени в северозападната част на района Вазиристан. Сред убитите са и двама висши членове – Сайед Рахим и Сайфула Нур. От 2007 г. насам, Рахим е участвал пряко в 17 нападения срещу пакистанските сили за сигурност и е един от хората, стоящи зад неотдавнашната кампания от целенасочени убийства в областта. От миналата година над 50 души бяха убити при атаки с автоматично оръжие и импровизирани взривни устройства във Вазиристан. Сайфула Нур пък е пряко замесен в различни атаки срещу силите за сигурност на Пакистан.

Пакистанските военни започнаха мащабни военни операции във Вазиристан и прилежащите му области през 2014 г., успешно изтласквайки силите на пакистанския клон на талибаните, Тахрик е-Талибан. Насилието и сериозните атаки намаляха значително от 2017 г. насам, но спорадични атаки срещу цивилни и силите за сигурност от страна все още се извършват в различни райони на Пакистан, като през 2020 имаше рязък ръст на нападенията, което предизвика сегашните нови операции.

Над 100 джихадисти са загинали при съвместна операция този месец между малийските и френските сили. Това става ясно от официално съобщение на правителството на Мали. Над 20 бойци са взети в плен при същата операция. В съобщението се казва, че операцията е продължила от 2 до 20 януари и е проведена в райони, граничещи с Буркина Фасо, където групи с връзки с Ал Кайда и „Ислямска държава“ контролират големи участъци и редовно извършват набези срещу армията и цивилните жители. Франция разполага с над 5100 военнослужещи, базирани в западноафриканския регион Сахел.

Американски въздушни удари с дронове бяха извършени по позиции на държан от Ал Шабаб град в Сомалия. Ударите са извършени на 30 януари докато сомалийската армия е провеждала операция срещу организацията. Това са първите станали известни данни за удари с дронове, откакто във Вашингтон дойде администрацията на Байдън. Междувременно, администрацията на Байдън наложи временно замразяване на продажбите на оръжия за Саудитска Арабия като е наредено проследяването на покупките от Обединените арабски емирства (ОАЕ). Процесът ще продължи докато бъдат прегледани сделки за милиарди долари, одобрени от бившия президент Доналд Тръмп. За това съобщи първо изданието The Wall Street Journal. Прегледът включва продажбата на прецизно управляеми боеприпаси на Рияд, както и изтребители от най-висок клас F-35 на Абу Даби. Продажбата беше част от споразумения, с които Емирствата установиха дипломатически отношения с Израел миналата година.

Не е необичайно новата администрация да преглежда продажбите на оръжия, одобрени от предшествениците и въпреки паузата, много от транзакциите вероятно в крайна сметка ще бъдат освободени. Сега обаче е важен моментът, в който се случва прегледът на сделките. В съответствие с обещанията на предизборната кампания, дадени от президента Байдън, Вашингтон се стреми да гарантира, че американските оръжия не се използват за продължаване на ръководената от Саудитска Арабия военна кампания в Йемен, където конфликтът с подкрепените от Иран бунтовници, доведе до хиляди цивилни жертви и широко разпространен глад.

Пентагонът ще започне да включва анализ на климата в своите военни игри, учения и анализи, както и да представя проблема като част от бъдещата си национална стратегия за отбрана. Съобщението на министъра на отбраната Лойд Остин стана малко след като президентът Джо Байдън подписа поредица от изпълнителни заповеди, насочени към климатичната криза. Министерството на отбраната на САЩ публикува изявление, според което става ясно, че ще бъдат предприети политически действия с приоритет към климата и заплахите за сигурността от климатичните промени.

От години Министерството на отбраната признава, че промените в околната среда могат да представляват заплаха за военните способности. През фискалната 2020 г. министерството отпусна 67 милиона долара за подсилване на базите и възстановяване на щети, свързани с климата. Доклад за 2018 г. идентифицира редица ключови военни съоръжения като изложени на риск заради изменението на климата. През 2019 г. редица бази бяха засегнати от големи метеорологични събития, включително военновъздушна база в Небраска, за чиито ремонт бяха нужни над 400 милиона долара.

Екипът ни препоръчва:

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

<span>%d</span> блогъра харесват това: