Примерът на Аржентина, легализирането на абортите и защо това засяга държавата

Автор: Таня Попова

„Богатите абортират, бедните умират“ (Las ricas abortan, las pobres mueren). Тази фраза е често повтаряна от активисти в Латинска Америка. Бедността и законите, забраняващи абортите, са тясно взаимосвързани. Жените с добри финансови възможности имат шанс да намерят доктор, който да извърши аборта, а също в някои случаи могат да пътуват до място, където ще им бъде оказана съответната медицинска помощ. За тези без пари обаче, това не са опции. В крайна сметка аборти има, но само за тези, които могат да си го позволят.

Аржентина извървя дълъг път в тази борба и завърши старата година с приемането на закон за легализиране на аборта до 14-та седмица. Така се сложи край на съществуващия от 1921 г. закон, заклеймяващ аборта като престъпление, освен в случаи на изнасилване или съществуващ риск за майката. Само преди две години, през 2018 г., Сенатът отхвърли същия този законопроект. Какво се промени за това кратко време?

В качеството на кратка предистория за страната Аржентина трябва да отбележим няколко интересни факта: това е първата страна в света, която избира жена президент през 1974 г. (макар и това президентство да трае само 2 години); през 1991 г. са приети първите политически квоти по пол в региона, които дават тласък и на други латиноамерикански страни впоследствие; женските движения в страната са изключително силни и Аржентина винаги се е стремяла да бъде в предните редици по въпросите за правата на жените.

С приемането на новия закон за абортите Аржентина не стана първата страна в региона, която забранява наказанието на искащите да направят аборт със затвор (в Гвиана, Куба, Уругвай, Пуерто Рико и Френска Гвиана се извършват легални аборти при дадени обстоятелства). Аржентина обаче стана първата голяма страна в региона, която постигна тази кауза след продължителна и ожесточена борба от страна на т.нар. “зелена вълна“ – част от феминисткото движение в Аржентина, което превръща зеленото в символ не само на подкрепата към абортите, но и на латиноамериканския феминизъм като цяло. Започвайки с обикновени улични протести, лидерите на това движение го превърнаха в инструмент с политическо значение, и най-важното – те успяха да надградят своя неуспешен опит докато не обърнаха вота на “да“.

Друга важна причина за успешното приемане на закона за абортите е поставянето на темата за безопасните аборти на дневен ред, отхвърлянето й като тема табу и осъзнаването, че за нея има място в политическия дебат на страната. Още един фактор, спомогнал за “да“ гласуването, е това, че самият президент, Алберто Фернандес, инициира проекта за закона, което му придава огромна тежест, тъй като вече не идва от страна на опозицията.

Дебатът между двете страни, тази на зелените (подкрепящи закона) и на сините (против абортите), със сигурност не е приключил. Католическата църква и нейните поддръжници обещават да продължат да се борят абортите да не бъдат разрешени, но вотът (38 “за“, 29 “против“ и 1 въздържал се) ясно показва, че общественото мнение се променя. Не драстично, но достатъчно. Причина за тази промяна само 2 години след подобно гласуване може би е статистиката от 2018 г., според която близо 40,000 жени са били хоспитализирани заради усложнения вследствие на опасни аборти, а 38 жени са починали поради същата причина. А може би доводите на “младите“ активисти са успели да убедят законодателите и обществото да анализират проблема в по-голяма дълбочина, да чуят историите на жените, преминали през травматични преживявания в някоя тъмна и мръсна болнична стая, или на тези, избягали в други страни, където не биха били считани за престъпници поради факта, че са направили аборт.

Поддръжниците от синята страна обещават да се борят за елиминиране на новоприетия закон. Те определят разрешаването на аборта като начин за прикриване на наболели проблеми в обществото, такива като например домашното насилие и изоставянето на деца от страна на бащата. От зеления ъгъл обаче считат новия закон за едва първа стъпка към разрешаването на тези проблеми и призовават към по-добро сексуално образование. Със или без легално разрешение, аборти се случват. Дали проблемът с домашното насилие обаче би бил по-лесно решим ако абортът оставаше нелегален акт? Едно може да се каже със сигурност – 99 години се оказаха недостатъчни за елиминирането му.

Прехвърляйки се на европейския континент, виждаме Полша и масовите протести след закона за криминализиране на абортите, освен в случаите на изнасилване, инцест или риск за здравето/живота на майката, но не и при аномалия на плода. След като в 24 европейски страни абортът е легален, ако решението е взето от майката, гласуването в Полша на закон за отмяната му, ни се струва нереален, особено на фона на празненствата в Аржентина за декриминализацията на аборта. Оказва се, че малката победа в Аржентина съвсем не е толкова малка, и най-вече – не е единствено регионална.

За пълна победа обаче няма да може да се говори още дълго време. Освен факта, че в 26 страни по света съществува пълна забрана на абортите, е редно да се погледне и статистиката за насилие, произтичащо от двете страни, тези на поддръжниците и на осъждащите аборта. Нека започнем с първите: когато през 2018 г. законът за абортите не е приет от аржентинския Сенат, по улиците на Буенос Айрес започват сблъсъци между поддръжниците, които са от губещата страна, и полицията. Хвърлят се бутилки, създават се огнени барикади. Разочарованието е огромно. Съобщение за пострадали обаче няма. Ако се върнем малко по-назад, намираме случай от 2012 г., когато в САЩ е осъден мъж за отправяне на заплахи за убийство към активисти против аборта (единият от заплашваните всъщност е осъден за убийството на доктор, извършващ аборти). С това случаите на насилие са изчерпани.

Противниците на абортите, от друга страна, представляват реална и изключително сериозна заплаха за сигурността на медицинските лица, извършващи тази медицинска процедура. Щатите, например, имат дълъг списък с въоръжени нападения, вандализъм и взривяване на бомби, насочени към определен доктор, клиника, а дори и към цяла Америка (през 1996 и 98 г. американски гражданин взривява бомби по време на Олимпийските игри като наказание за легализирането на абортите). Статистиката посочва, че в периода 1977 и 2015 г. са извършени повече от 7,200 акта на агресия към извършващите аборти, а до днешна дата това число надхвърля 11,000. В Аржентина се появяват видеа, в които жени, носещи зелената символична кърпа, биват заплашвани заради избора си да подкрепят абортите, а през 2018 г. в Чили са намушкани 3 жени докато протестират мирно за безопасен и легален аборт.

Освен физическите нападения обаче, съществува и вербална агресия – в последните години зачестяват събиранията на хора пред клинични центрове за женско здраве, протестиращи срещу решението за извършване на аборти и осъждащи пациентите и докторите в даденото здравно заведение. В САЩ, например, въпреки че съществува закон ат 1994 г., според който заплахите или физическото блокиране до репродуктивно здравните заведения са наказуеми с до 10 години затвор или глоба в размер до $250,000, тези актове са често срещано явление. На европейския континент, на протест в Полша против новоприетия рестриктивен закон за абортите, самите власти използват насилствени тактики над протестиращите.

Използването на насилие като инструмент за контрол, паника и страх е неприемливо и за двете страни. Исторически погледнато обаче става ясно, че противниците на аборта са инициирали много повече насилие, отколкото подкрепящите аборта, което е изключително иронично, имайки предвид борбата им “за живот“. От тези мрачни статистики могат да се направят няколко извода: първо, време е да се обърне внимание на това, как се съблюдават законите за сигурността на мирно протестиращите, работниците и посетителите на репродуктивни здравни заведения, и адекватна ли е реакцията на властите и охранителните органи; второ, как се наказват нарушителите; трето, какви мерки трябва да се предприемат, за да се намалят случаите на насилие. Междувременно, на 28 януари най-високата съдебна инстанция в Полша потвърди промяната в законодателството, която допълнително ограничава правата на жените за аборт. Приетата през октомври 2020 промяна предизвика тогава масови протести в страната, продължили седмици наред.

Източници:

One thought on “Примерът на Аржентина, легализирането на абортите и защо това засяга държавата

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: