/cloudfront-us-east-1.images.arcpublishing.com/mco/PAXBY52XGZBHBG6GHGI6G5VQNA.jpg)
На 15 декември парламентът на Швеция одобри 40% увеличение на бюджета за отбрана за периода 2021-2025 г. заради напрежението в региона на Балтийско море през последните години, като официални лица заявиха, че Русия е основната причина за този ход. 349-членният Риксдаг одобри най-голямото увеличение за последните 70 години, като годишният бюджет за отбрана до 2025 г. достигна 89 милиарда крони (11 милиарда щатски долара). Министърът на отбраната Питър Хулквист заяви пред събранието преди поредицата гласувания, че „това е най-голямата инвестиция от 1950-те години насам“. Швеция ще засили сътрудничеството в Балтийско море. Припомняме, че шведската армия разположи на бронирана техника на остров Готланд откъдето следи движението на руските сили в Калининград.
Планът за следващите години предвижда нарастване на въоръжените сили от сегашните 55 000 до 90 000 до 2030 г. Няколко разформировани полка ще бъдат възстановени и броят на военнослужещите ще се увеличи до 8 000 годишно, което е удвояване в сравнение с 2019 г. Военноморските сили ще получат ново оборудване и ще има подобрения на въоръжението.
Субсахарска Африка в момента е епицентър на най-активната терористична дейност в света. Това показват данни на нов индекс, публикуван през последните дни. Седем африкански държави са сред първите 10 държави, изправени пред най-голямата заплаха от тероризъм, според класация от 198 държави, публикувана от Verisk Maplecroft. С най-лошия възможен резултат на индекса – 0 от 10, Буркина Фасо, Мали и Сомалия се нареждат до Сирия и Афганистан с най-висок риск.
В Де Ре Милитари обръщаме внимание на терористичните групи в Африка още от първите си броеве. Индексът показва, че Камерун, Мозамбик, Нигер и Демократична република Конго са изправени пред трайно насилие от различни джихадистки групи, съюзени с Ал Кайда или „Ислямска държава“. Те също се нареждат сред най-силно засегнатите страни в света, което касае директно и ЕС.
В Западна Африка ситуацията е особено тежка. Редица джихадистки групи като Боко Харам, Джамаа Нусрат ул-Ислам уа ал-Муслимин (JNIM) и „Ислямска държава в Сахара“ (ISGS), предизвикват хаос върху големи райони. В страните от Централен Сахел, Буркина Фасо, Мали и Нигер, джихадистите от съюзените с Ал-Кайда JNIM и ISGS предизвикват сблъсъци между етнически групи, създавайки цикъл от смъртоносни атаки. Около басейна на езерото Чад, Боко Харам и „Ислямска държава в Западна Африка“ (ISWAP) провеждат една от най-мащабните и кървави кампании на насилие над цивилни от повече от десетилетие. Съвсем наскоро в северната част на Мозамбик се появи организация на име Ахлу-Сунна Уа-Джама (ASWJ), претендираща за връзки с „Ислямска държава“ в Близкия изток.
Един офицер от силите на Иракски Кюрдистан беше убит при размяна на огън с бойци на ПКК в района на Дохук на 14 декември. От 12 декември има спорадични сражения между пешмерга и ПКК, чиито сили имат силно присъствие в Северен Ирак и части на Иракски Кюрдистан по границата с Турция. Припомняме, че през последните седмици, силите на Ербил придвижиха голям брой военна техника и войници, вероятно в координация с турските части. Анкара има споразумения с Иракски Кюрдистан и поддържа редица бази в Северен Ирак, откъдето извършва операции срещу ПКК. След като Иракски Кюрдистан подписа споразумение и с централното правителство в Багдад относно администрирането на оспорвания район Синджар (Шингал), напрежението с ПКК нарасна още повече, тъй като частите на организацията имат позиции в района.
Хакерска група, свързана с Русия, са проникнали в най-високите нива в правителството на САЩ, включително Департамента за вътрешна сигурност, Държавния департамент и части от Пентагона. Данни около пробива в сигурността, бяха публикувани в началото на седмицата в американските издания The New York Times and The Washington Post. Съветът за национална сигурност координира разследването за мащаба на атаката, която е определяна за най-сериозната кибератака срещу правителството на САЩ.
Департаментът за вътрешна сигурност нареди на всички федерални агенции да се откажат от софтуера SolarWinds, който беше компрометиран от хакерите още през март. Стотици от най-големите американски компании и телекомуникационни фирми, както и университети по света, също използват софтуера, въпреки че остава неясно каква част от него е била инфилтрирана. Запознати с разследването казаха пред The Washington Post, че следите водят към външното разузнаване на Русия. Москва отрече участие.
Съвместно разследване на Bellingcat и The Insider Russia в сътрудничество със CNN и DER SPIEGEL показва, че отравянето на руския опозиционен лидер Алексей Навални през август е било извършено от руската Федерална служба за сигурност. Разследването идентифицира самоличността на трима служители на ФСБ, които са пътували заедно с Навални в същия полет до Новосибирск, а след това са го последвали и до Томск, където е бил отровен. Това са докторите Алексей Александров и Иван Осипов, както и Владимир Паняев. Дейността на тримата преки извършители е била подпомогната и надзиравана от петима други, които също са били в Томск.
Процесът по следене на Навални е започнал още през 2017 г. когато той обявява намерението си да се кандидатира за президент и продължава до отравянето му през август тази година. През този период разследващите журналисти са идентифицирали 37 полета до различни дестинации в Русия, в които опозиционерът е бил следен. За целта на разследването е бил направен анализ на огромен обем от данни от пътувания и комуникации. Общо са идентифицирани не по-малко от 15 души, участвали в процеса по следене на Навални през последните години, като 12 от тях са свързани с тясно специализиран подотдел към Института по криминалистика на ФСБ.
Нарастващите интереси и присъствието на Русия, Китай и САЩ в Арктика имат дестабилизиращ ефект върху сигурността на региона, според годишната оценка на риска на датското външно разузнаване (DDIS). Напрежението в Датското кралство, което включва Дания, Гренландия и Фарьорските острови, може да бъде експлоатирано, особено от Русия и Китай, според доклада, публикуван от DDIS. Въпреки че Дания отговаря за отбраната и външните работи на Датското кралство, трите територии имат различни възгледи и интереси по отношение на външните отношения.
Китай, който според уеб списанието Arctic Today вече е инвестирал в минни проекти в Гренландия, в крайна сметка може да се възползва повече от подобни инвестиции, посочва датската агенция. Що се отнася до Русия, рисковете са свързани с военно напрежение. Новосъздадената авиобаза „Нагурское“, разположена на 2000 километра от Гренландия, улеснява широката операция на руските самолети в региона. Вероятна е надпревара във въоръжаването, тъй като САЩ, заедно с Дания, обмислят как да укрепят авиобазата „Туле“ в Гренландия. Дания, Русия и Канада претендират за част от дъното на Северния ледовит океан като разширения към настоящите им континентални рифове, а датските и руските претенции в момента се разглеждат от комисията на ООН. Ако решението на ООН се съобрази с желанията на Русия, Дания може да промени политиката си към отбранителна.
Организацията SIPRI, която проследява търговията с оръжия в глобален мащаб, публикува нов доклад, който обръща внимание на новите играчи сред доставчиците на оръжия. Въпреки че обемите на износа на оръжия от нововъзникващи доставчици са по-ниски от тези на установените глобални износители, те оказват пряко въздействие върху международната и регионалната сигурност. Според SIPRI диверсификацията на глобалните трансфери на оръжия, причинена от появата на нови доставчици, заслужава контрол.

Бразилия, Южна Корея, Турция и ОАЕ са примери за такива доставчици. Въпреки постоянната зависимост от чужди технологии, те успяха да се утвърдят в няколко нишови категории въоръжения или, в случая с Южна Корея, да разширят видовете оръжия, които изнасят. Износът на тези нововъзникващи доставчици обикновено се насочва предимно към Африка, Азия и Близкия изток, където се намират най-активните въоръжени конфликти, а също и към Латинска Америка. Двигателите на износа на оръжия от четирите страни обаче се различават: някои имат намерение да получат политическо влияние, докато други са се фокусирали предимно върху икономическите ползи.
Действията на бойците, свързани с „Ислямска държава“ са принудили 570 000 души да напуснат домовете си в северната провинция Кабо Делгадо в Мозамбик, заяви на 16 декември президентът Филипе Нюси. Въпреки обещанията на властите в страната да изтласкат силите на групировката, засега нямат успех. През последните месеци бойците атакуваха армията и завзеха цели градове в провинцията, където се намират газови залежи на стойност около 60 милиарда долара. По-рано тази седмица агенцията на ООН за бежанците ВКБООН заяви, че най-малко 424 000 души са избягали в съседните провинции Ниаса, Нампула и Пемпа и предупреди, че кризата може да се разпространи извън границите на Мозамбик.
Разследване на Фейсбук показва, че хора, свързани с френската армия, използват фалшиви акаунти във Фейсбук, с които извършват манипулации в местната политика в няколко държави в Африка. Те също така атакуват руските мрежи за фалшиви новини в Африка в онлайн битка за политическо влияние. Компанията описва също така какво представлява онлайн битката между фалшивите френски и руски акаунти, включващи части от две мрежи с 274 фалшиви акаунта във Фейсбук, заедно с групи, страници и акаунти в Инстаграм.
Някои от руските профили са насочени и към политиката в Либия, Судан и Сирия. Френската мрежа включва 84 акаунта във Фейсбук, 14 акаунта в Инстаграм и няколко Фейсбук страници и групи. Акаунтите се представят за местни жители, подкрепящи френските военни действия в Африка; техните коментари са свързани най-вече с политически въпроси в бивши колониални държави, главно в Централна и Западна Африка.
Информацията потвърждава и информацията от Graphika – специализиран екип, занимаващ се с проследяване на фалшиви новини и кампании за дезинформация – които публикуваха наскоро изследвания по същата тема.
Скорошно италианско полицейско разследване с кодово име „Операция Халкон“, показва опитите на картела Синалоа да навлезе в Европа. „Операция Халкон“ започна в началото на 2019 г. по времето, когато Европа е залята с нови пратки кокаин от Латинска Америка. Картелът Синалоа, световен лидер в продажбите на кокаин с операции в поне 50 страни, търси нови маршрути до Италия като начин за разширяване на европейското си присъствие. Мексиканските картели вече продаваха синтетични наркотици като метамфетамин на континента, но колумбийската, албанската и италианската организирана престъпност исторически доминират в търговията с кокаин в Европа.
Повечето наркотици пристигат в Европа с кораби, обикновено до големи пристанища с добри връзки с други големи градове. Синалоа иска да установи друг маршрут от известно време: насипни пратки с частни самолети, летящи до малки летища в Южна Италия, които след това да бъдат прехвърлени в други части на страната. Катания, среден град на източния бряг на Сицилия, е избран специално за тестване на мрежата. Районът е от новите туристически дестинации в Италия и предлага международно летище. Именно на летището Синалоа разполага свои хора и подкупва официални лица. Групата за разследване на организираната престъпност (GICO), антимафиотското звено на италианската финансова полиция в Катания, научава от информатор през януари 2019 г., че Синалоа планира вкара кокаин от Колумбия с чартъри до Катания.
Полицията засича разговори в ресторант, където има информация, че ще се проведе среща. Става ясно, че наркотици биват транспортирани от Венецуела до граничната зона между Мексико и Белиз. Общо са направени 35 полета с по 500 до 800 килограма кокаин, които трябва да заминат за Европа за тест на мрежата. Полетите са извършени със знанието на членове на силите за сигурност във Венецуела.
Полицията в Катания засича най-малко двама гватемалски граждани, които имат връзка с картела и вероятно са част от по-широка клетка, изпратена да подготви местната мрежа. Самата клетка, оперираща в Катания, е под ръководството на един от лидерите на Синалоа, известен като „Ел Флако“, когото полицията определя като втори в йерархията на целия картел след наркобарона Исмаел „Ел Майо“ Замбада Гарсия. Местните власти знаят отдавна, че Синалоа вкарват кокаин в Европа, който продават на калабрийската мафия. Различното сега е, че Синалоа опитват да установят свои собствени пунктове в Европа, за да контролират пратките сами. Една от причините за рестарта на плановете за това, е най-вероятно кризата причинена от Ковид-19 и блокирането на търговията с наркотици в Латинска Америка, заради ограниченията.
Първият влак, превозващ стоки от Турция до Китай, достигна дестинацията си на 20 декември. Влакът тръгна от Истанбул на 4 декември и измина разстояние от 8 693 километра през Турция, Грузия, Азербайджан, районът на Каспийско море и Казахстан, за да стигне до китайския град Сиан. Влакът следва Транскаспийския Среден коридор Изток-Запад през железопътната линия Баку-Тбилиси-Карс. Пътуването включва повече от 2300 километра в Турция, 220 километра в Грузия, 430 километра в Азербайджан, 420 километра през района на Каспийско море, 3200 километра в Казахстан и 2100 километра в Китай.
Екипът ни препоръчва:
- САЩ и Израел подсилват позициите си срещу Иран, включително на Балканите
- Hezbollah Member Sentenced in Absentia Over Killing of Ex-Premier in Lebanon
- Africa now at the heart of global terrorism threat, according to a new index
- Russian government hackers are behind a broad espionage campaign that has compromised U.S. agencies, including Treasury and Commerce
- Arctic security could be destabilised by power rivalry among US, Russia, China
- ICC finds ‘basis to believe’ crimes vs humanity committed in Duterte’s drug war
- Sweden ups defense budget 40% due to regional tensions
- Emerging Suppliers in the Global Arms Trade
- Inside the Sinaloa Cartel’s Move Toward Europe
- Family Ties and New Recruits: Abu Sayyaf Proves Hard to Dislodge in the Philippines
- South American drug cartels launch fleet of narco subs
- Stoking Conflict by Keystroke
Трябва да влезете, за да коментирате.