DRM Brief: 13 декември 2020

Нови данни за оръжейната индустрия на специализираната организация SIPRI показват, че продажбите на оръжия от 25-те най-големи производители на оръжия и военни услуги възлизат на 361 милиарда щатски долара през 2019 г. Това представлява 8,5% увеличение спрямо продажбите на оръжие на 25-те оръжейни компании през 2018 г. Докладът беше публикуван на 7 декември.

Американските компании все още доминират пазара, а компания от Близкия изток за първи път е в Топ 25. През 2019 г. петте най-големи оръжейни компании са базирани в САЩ: Lockheed Martin, Boeing, Northrop Grumman, Raytheon и General Dynamics. Тези пет заедно регистрират 166 милиарда долара годишни продажби на оръжие. Общо 12 американски компании се появяват в топ 25 за 2019 г., което представлява 61% от комбинираните продажби на оръжие в топ 25. За първи път фирма от Близкия изток се появява в топ 25 на класацията. EDGE, базирана в Обединените арабски емирства (ОАЕ), е създаден през 2019 г. след сливането на повече от 25 по-малки компании. Компанията се нарежда на 22-ро място и представлява 1,3% от общите продажби на оръжие в топ 25. Друг новодошъл в топ 25 през 2019 г. e фирмата L3Harris Technologies (класирана на 10-то място). Тя е създадена чрез сливането на две американски компании, като и двете бяха в топ 25 през 2018 г.: Harris Corporation и L3 Technologies.

Продажбите на китайските оръжейни компании се увеличават, а продажбите на руските компании падат. В топ 25 влизат четири китайски компании. Три са в топ 10: Китайска корпорация за авиационна индустрия (AVIC; класирана на 6-то място), China Electronics Technology Group Corporation (CETC; класирана на 8-мо място) и China North Industries Group Corporation (NORINCO; класирана на 9-то място). Комбинираните приходи на четирите китайски компании в топ 25 – включително и China South Industries Group Corporation (CSGC; класирана на 24-то място) – са нараснали с 4,8% между 2018 и 2019 г. Приходите на двете руски компании в топ 25 – Алмаз-Антей и Обединеното корабостроене – намаляха между 2018 и 2019 г., като общите им преходи са $634 милиона. Трета руска компания, United Aircraft, загуби 1,3 милиарда долара от продажби и отпадна от топ 25 през 2019 година.

Най-вероятната причина за поредица от загадъчни мозъчни травми, претърпени от американски агенти и дипломати, служещи в Куба, Китай и Русия през последните няколко години, е радиочестотната енергия, вид радиация, която включва микровълни. Това става ясно от дългоочакван доклад на Националната академия за науки, инженерство и медицина в САЩ. В заключението на комисия от 19 експерти в медицината и други области се посочва „насочена, импулсна радиочестотна енергия“ като най-правдоподобно обяснение на заболяването, което стана известно като Хавански синдром, тъй като първите случаи бяха отчетени сред американски служители в Куба. Експертите заявиха, че не могат да изключат други възможни причини и че вторичните фактори, включително психологически и социални фактори, може да са допринесли за симптомите.

Докладът, изготвен по поръчка на Държавния департамент, предоставя най-категоричното обяснение за явлението, която засегна десетки държавни служители, първо в посолството на САЩ в Хавана през 2016 г., а след това в Китай и други страни. Много от служители страдат от световъртеж, умора, главоболие и загуба на слух, памет и равновесие, а някои бяха принудени да се пенсионират преждевременно. През октомври беше съобщено, че служители на ЦРУ, посещаващи задгранични бази, също са имали подобни симптоми. В отговор на доклада Държавният департамент заяви, че „всяка възможна причина остава спекулативна“ и добави, че разследването, което продължава вече три години, все още е в ход. Докладът препоръчва на Държавния департамент да действа сега, за да създаде планове и протоколи, и незабавно да започне разследване, ако възникнат подобни инциденти.

Според американски официални лица, Тръмп е наредил на Пентагона да изтегли почти всички американски войски от Сомалия, където в продължение на 13 години те водят битка с ниска интензивност срещу местния филиал на Ал Кайда, Ал Шабааб. Около 700 военнослужещи, разположени в Сомалия, ще се преместят в бази в Кения и Джибути, и ще влизат в Сомалия, за да провеждат по-кратки мисии срещу Ал Шабаб и „Ислямска държава“. Очаква се американските войски да напуснат страната до началото на следващата година. Ходът, подкрепен от новия временно изпълняващ длъжността министър на отбраната Крис Милър, обръща курса, определен от неговия предшественик Марк Еспер. Еспер подкрепи изтеглянето на американските сили, действащи в региона Сахел в Западна Африка, като същевременно запази американското присъствие в Сомалия.

Стремежът на администрацията на Тръмп да намали американските сили в Африка предизвика противопоставяне от страна на демократи и републиканци, които виждат необходимост от продължаване на американското присъствие в конфликтните зони на континента. Заместник-председателят на Комитета по въоръжените сили, Антъни Браун, постави под съмнение смисъла на такива ходове по време на президентския преход във Вашингтон.

На 6 декември партията на президента на Венецуела Николас Мадуро и нейните съюзници, спечелиха мнозинството от местата в Народното събрание. Мадуро вече контролираше президентството, съдилищата и военните. В изборите участваха само 31% от избирателите, а изборните секции бяха празни в противовес на изявленията от Обединената социалистическа партия на Венецуела (PSUV), чиито лидер е Мадуро.

САЩ и редица европейски държави заявиха, че няма да признаят резултатите от изборите, които държавният секретар на САЩ Майк Помпео нарече „бутафория“. Независимо от това, изборите ще отслабят позицията на опозиционния лидер Хуан Гуайдо, когото САЩ и много други държави признават за легитимен президент на Венецуела. Гуайдо е неговите симпатизанти бойкотираха вота. Тази седмица опозицията ще проведе референдум, за да попита венецуелците дали отхвърлят резултатите и искат ли да сложат край на управлението на Мадуро.

Междувременно, през седмица излязоха данни, че Иран изпраща най-големия си флот от петролни танкери до Венецуела до този момент, въпреки санкциите на САЩ, Някои от 10-те ирански плавателни съда също ще помогнат за износ на венецуелски суров петрол след разтоварването на горивото, по данни на източници на „Ал Джазира“. Режимът на Николас Мадуро разширява зависимостта си от Иран, след като дори Русия и Китай избягваха да оспорват забраната на САЩ за търговия с Венецуела.

Кризата с горивата в страната не е вследствие единствено на санкциите. Тя последва десетилетия на лошо управление, корупция и недостатъчни инвестиции в държавната компания Petroleos de Venezuela от времето на Уго Чавес. Страната, която някога е била водещ доставчик на суров петрол за САЩ и има една от най-ниските вътрешни цени на бензина в света, сега едва може да произведе гориво. Последните ирански пратки с гориво, изпратени в началото на октомври на три кораба, привършват, заплашвайки с по-голям недостиг в цялата страна с опашки по бензиностанциите.

Няколко кораба, транспортирали гориво до Венецуела по-рано тази година, са изключили сателитния си сигнал преди поне десет дни, според данните за проследяване на танкери на Bloomberg. Изключването на транспондери е често използван метод от корабите с надеждата да се избегне откриването им. В други случаи на иранска помощ за Венецуела, имената на корабите се боядисват и променят в открито море, за да затъмнят регистрацията на кораба.

Около 700 цивилни са били убити при въздушни удари, извършени от САЩ и други международни сили през 2019 г. в Афганистан– повече от която и да е друга година от началото на войната в Афганистан. Това стана ясно според доклад на Университета Браун, публикуван през седмицата. Изследването прави опит да разбере защо, въпреки че интензивността на войната в Афганистан изглежда, че намалява, голям брой цивилни са били убити при въздушни удари през последните няколко години.

Проучването обяснява нарастването на смъртните случаи между 2016 и 2019 г. с решението на САЩ да облекчи правила за участие при акции на американски сили през 2017 г. През 2008 г. например, при въздушни удари на международните сили, са загинали 552 цивилни. След това САЩ и техните съюзници се ангажираха да намалят броя на цивилните, убити при въздушни удари, а до 2014 г. броят на цивилните, убити при въздушни удари от международни сили, спадна до 101.

На 10 декември, Израел и Мароко се договориха за установяване на нормални дипломатически отношения. Споразумението е било постигнато с посредничеството на САЩ. По този начин Мароко става четвъртата арабска държаваза последните няколко месеца, която нормализира своите отношения с Израел. Като част от споразумението, Вашингтон ще признае мароканския суверенитет над Западна Сахара, където през последните седмици отново нарасна напрежението с подкрепените от Алжир сепаратисти, Фронт Полисарио.

В края на седмицата, руската армия съобщи за нарушение на споразумението за прекратяването на огъня, постигнато през ноември, което сложи край на конфликта между Азербайджан и Армения в Нагорни Карабах.„Един случай на нарушение на прекратяването на огъня е докладван на 11 декември в Хадрут“, се казва в изявление на руското министерство на отбраната, без да се посочва кой е нарушил споразумението. Армения и Азербайджан размениха взаимни обвинения. Припомняме, че в резултат на споразумението от 10 ноември, Русия получи правото да разположи мироопазващи сили в района.

На 13 декември министерството на отбраната на Азербайджан заяви, че четирима войници са били убити, когато техните части са били нападнати в съседни на Нагорни Карабах райони. Властите в Армения заявиха, че шестима арменски войници са били ранени. По-рано на 12 декември силите в Нагорни Карабах заявиха, че трима от техните бойци са били ранени при атака на азербайджански сили. Арменската армия съобщава също за нападения от Азербайджан върху две села, които са под контрола на силите на непризнатата република Арцах.

През седмицата стана ясно, че Русия ще участва в международни военни учения за борба с пиратството като това ще бъде първият път, когато руски кораби провеждат учения с множество държави от НАТО от 2011 г. насам. В ученията ще участват 30 държави, като 10 ще ангажират своите флоти, а останалите ще изпратят наблюдатели. Ученията “Аман-2021” ще включват антипиратски учения край бреговете на Пакистан през февруари. Участващите страни от НАТО включват Великобритания, САЩ и Турция. Пакистан, Китай и Япония също се очаква да се включат.

За последен път руският военноморски флот участва в учения с множество членове на НАТО в ученията през 2011 г. край бреговете на Испания. Оттогава тя провежда учения само с Турция. НАТО заяви, че самият алианс „няма планирани учения с Русия“, дори ако страните от НАТО участват на индивидуална основа.

Екипът ни препоръчва:

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: