Избрания президент на Молдова, Мая Санду, призова руските войски в сепаратисткия регион на границата на Молдова с Украйна да бъдат заменени с цивилни наблюдатели. Кремъл отхвърли предложението. Руските сили в района, известни като Оперативната група на руските сили в Приднестровието (ОГРС), са около 1500. Молдова разглежда силите като потомци на руските войски, които застанаха на страната на рускоезичните сепаратисти след разпадането на Съветския съюз.
ООН подкрепи редица резолюции, призоваващи руските войски да се оттеглят от територията, заедно със запасите от оръжия, който охраняват там. Сепаратисткият регион на Приднестровието – тясна ивица земя между река Днестър и украинската граница, чийто основен град е Тираспол – се отдели от Молдова след кратка война през 1992 г. Международната общност не признава самообявилата се република и правителството й, което остава в напрегнати отношения с Молдова и е подкрепено икономически, политически и военно от Русия.
След ареста на стотици активисти и напук на забраната за публични събирания, в началото на седмицата привърженици на пакистанската опозицията се събраха в централния град Мултан, за да поискат оставката на премиера Имран Хан. Полицията съобщи, че е арестувала близо четиристотин души предния ден, въпреки че опозиционните групи заявиха, че има две хиляди арестувани.
Армията на Азербайджан навлезе в района на Лачин за първи път, след като преди 28 години арменските сили завзеха територията. Азерските сили влизат в Лачин по силата на споразумението за спиране на огъня в Нагорни Карабах.
Армения се съгласи да предаде три области – Агдам, Лачин и Калбаджар – като част от ноемврийската сделка, която спря азербайджанска офанзива, при която Баку си върна терени, загубени от арменските сепаратисти във войната през 1990-те. Калбаджар беше отстъпен на 25 ноември, а Агдам на 20 ноември. Азербайджан завзе четири други области по време на боевете и сега контролира всичките седем около Карабах.
Очаква се десетки хиляди азербайджанци, избягали от тези области, да се върнат, въпреки че Баку казва, че пустите райони първо трябва да бъдат разминирани и възстановени като инфраструктура. Сепаратистите запазват контрола върху по-голямата част от територията на Карабах от съветско време и там също се завръщат жители. Около 90 000 души са избягали от Карабах по време на боевете или около 60% от населението.
Танзания и Мозамбик обявиха, че ще започнат да провеждат съвместни операции срещу джихадистки групи по общата им граница. Сътрудничеството беше подтикнато от атаките на свързани с „Ислямска държава“ бойци от Мозамбик срещу села в Танзания през октомври. Въпреки че бойците са базирани в Мозамбик, властите вярват, че много от новобранците идват от Танзания. Споразумението, постигнато от двете правителства, включва ангажимент за екстрадиране на повече от 500 заподозрени терористи от Танзания в Мозамбик.
През последните месеци атаките, извършени от свързаната с ИД организация Ахлу Сунна уал Джама (АСУД), отнеха десетки човешки животи по границата между Танзания и Мозамбик. През октомври около 300 бойци от АСУД обезглавиха над 50 души в Ктая, Танзания, а над 175 къщи бяха подпалени. През август бойци от същата групировка изтласкаха правителствените части и поеха контрола над пристанищния град Мосимбоа да Прая в Мозамбик. АСУД се врекова във вярност на ИД през май 2018 г., а групировката беше включена в силите на „Исляска държава в Централна Африка“ (ИДЦА) през 2019 г. ИДЦА за първи път заяви, че атакува провинция Кабо Делгадо през юни 2019 г.
Терористичната активност в Мозамбик се разраства от 2017 г. насам, като повече от 1000 цивилни са убити към август 2020 г. Местната групировка съсредоточи повечето си атаки близо до северната провинция Кабо Делгадо. Смята се, че Северен Мозамбик е обект на интерес поради запасите с газ в провинцията. Продължаващото насилие допринесе за разселването на почти 200 000 души.
Само през октомври и ноември египетските власти са екзекутирали най-малко 57 души – почти двойно от регистрираните 32 екзекуции през 2019 г. Данните бяха публикувани в доклад на Amnesty International на 2 декември. Сред екзекутираните има най-малко 15 души, осъдени на смърт по дела, свързани с политическо насилие след крайно несправедливи съдебни процеси, помрачени с принудителни признания и други сериозни нарушения на правата на човека, включително изтезания и отвличания. Броят на екзекутираните вероятно е по-голям, тъй като египетските власти не публикуват статистически данни за екзекуциите или броя на затворниците, осъдени на смърт, нито информират семейства или адвокати преди екзекуциите. Проправителствените медии съобщават за 91 екзекуции от октомври насам, позовавайки се на анонимни официални източници.
Египетските власти също така ограничиха правозащитните организации, работещи по въпросите на смъртното наказание. Властите арестуваха служители на Египетската инициатива за лични права (EIPR) между 15 и 19 ноември. Те са били разпитвани за работата им в областта на наказателното правосъдие, включително относно публикация на организацията от ноември, засягаща ръста на екзекуциите в страната.
На 6 декември Министерството на отбраната на Турция заяви, че Анкара подкрепя постигнатото по-рано споразумение между централното правителство в Ирак и регионалното правителство на Иракски Кюрдистан за администрирането на оспорвания район Синджар (Шингал). Багдад и Ербил започнаха съвместни действия за стабилизирането на Синджар, където има и райони под влиянието на ПКК. Изявлението на Анкара идва на фона на нова офанзива в Северен Ирак срещу бази на ПКК, която има подкрепата и на властите в Ербил.
Съветът на пазителите, конституционният надзорен орган на Иран, одобри законопроект, приет от парламента, който ще прекрати инспекциите на ООН в ядрените съоръжения на Иран и ще увеличи обогатяването на уран над лимитите, определени от ядреното споразумение от 2015 г., ако санкциите срещу Иран не бъдат облекчени в рамките на един месец. Президентът Хасан Рухани се противопоставя на законопроекта, но няма официално право на вето. Върховният лидер Али Хаменей, който има последната дума, не е взел публична позиция.
Екипът ни препоръчва:
- Как би изглеждала война между Израел и Иран
- Русия задава нов тон в геополитическата надпревара с база в Судан
- From Syria to Nagorno-Karabakh: Russia and Turkey’s complex regional rivalry
- What’s Next for Nagorno-Karabakh?
- The Need to Compete on Multiple Battlegrounds: An Interview with Lt. Gen. H.R. McMaster
- Sovereign Europe, dangerous world: Five agendas to protect Europe’s capacity to act
- Leaked documents reveal China’s mishandling of the early stages of Covid-19
- IranWire Exclusive: Account of Scientist’s Killing is „A Lie“, Ex-Officials Claim
- A guide to illicit Iranian weapon transfers: The Bahrain file
- NATO Needs to Adapt Quickly to Stay Relevant for 2030, Report Urges
- Eritrean refugees cut off from aid, threatened by Ethiopia’s continuing conflict
- Egypt: Chilling rise in executions reveals depth of human rights crisis
De Re Militari 