Клонът на Ал Кайда в Източна Африка, сомалийската групировка Ал Шабаб, е използвал ракета, произведена в Северна Корея при атака върху обект на ООН в Сомалия по-рано тази година. Това стана ясно в доклад на експертната група на ООН, който хвърля светлина върху възможни сделки чрез посредници с Пхенян.
Групировката извърши шест нападения в близост до международното летище „Аден Аде“ в Могадишу между февруари и май, и атакуваха силно укрепената база „Халане“. Според доклада, при една от атаките са използвани четири 60-мм минометни снаряди, които са били изстреляни в посока на комплекса на ООН в рамките на международното летище на 17 февруари. Единият от снарядите има характеристики, съответстващи на 60-милиметровия снаряд HE 63, произведен в Северна Корея.
Докладът твърди, че Пхенян може да е в контакт с Ал-Шабаб и да е търгувала с оръжие, нещо, което може да предизвика допълнителни санкции срещу ръководството на Северна Корея. През юни Държавният департамент на САЩ заяви, че Северна Корея не е предприела действия за спиране на подкрепата си за терористични групи. Съединените щати за първи път определиха Северна Корея за държавен спонсор на тероризма през 1988 г. след атентата над южнокорейски самолет, който уби всички 115 души на борда.
Тема в развитие: В началото на седмицата стана известно, че десетки мъже, жени и деца са били екзекутирани в западната част на Етиопия. Според данните на Amnesty International, нападението се е случило на 1 ноември, след като правителствените сили неочаквано са напуснали района. Точният брой на загиналите все още не е известен. Amnesty, позовавайки се на оцелели от клането съобщи, че са убити най-малко 54 души от етническата група амхара – втората по големина в Етиопия. По-рано, Етиопската комисия по правата на човека (EHRC) заяви, че официалният брой на жертвите е 32 души, но реалният брой може да бъде много по-голям. Комисията заяви също, че жертвите са „извлечени от домовете им и откарани в училище, където са убити“. В нападението са участвали не по-малко от 60 души. Няма поемане на отговорност, но регионалното правителство на района Оромия заяви, че нападателите принадлежат към Армията за освобождение на Оромо (OLA) – въоръжена група, обвинена за отвличания и бомбени атаки в Западна и Южна Етиопия.
Кризата в страната става още по-тежка с последвалите развития. На 4 ноември правителството на Етиопия обяви извънредно положение в северния регион Тиграй, след като премиерът Абий Ахмед обвини ръководеното от опозицията местно правителство в нападения над федералните войски и опит за плячкосване на военни активи. Международните наблюдатели предупреждават от възможен граждански конфликт, ако ескалацията не бъде овладяна.
Военните операции в региона са започнали по данни, изнесени от говорителя на Абий, Билен Сеюм, пред агенция Ройтерс, без да дава повече подробности. През септември в Тиграй бяха проведени регионални избори в нарушение на федералното правителство, което нарече гласуването „незаконно“. Раздорът ескалира през последните дни, като двете страни се обвиняват взаимно в заговор за военен конфликт. Местното правителство на Тиграй заяви, че Северното командване на федералните военни, което е разположено в региона, е дезертирало на негова страна. Билен отхвърли данните като „невярна информация“. NetBlocks, които извършват мониторинг на свързаността до глобалната мрежа заяви, че интернет е бил изключен в регион, потвърждавайки съобщенията, че властите ще ударят комуникационните услуги.
Макар и от малцинствена група, елитът от региона Тиграй има основно място в етиопската политика, откакто въоръжените и бойци отстраниха марксисткия диктатор, управлявал до 1991 г., но влиянието им отслабна при влизането в политиката на Абий, който идва от общността оромо, които представляват мнозинството от етиопците, но доскоро бяха маргинализирани политически. Откакто Абий дойде на власт през 2018 г., много висши чиновници от Тиграй бяха задържани, уволнени или отстранени. От региона твърдят, че тези действия на правителството имат за цел да потиснат несъгласието с политиките на Абий. Населението на региона съставлява шест процента от 109-те милиона души в Етиопия, а площта на региона е 84 722 кв.км.
Тема, която следим: насилието в северната част на Мозамбик продължава. За последните няколко дни бойци на “Ислямска държава” атакуваха шест селища в провинция Кабо Делгадо, след което са се върнали към основната си база в пристанищния град Мосимбоа да Прая.
При тези атаки са загинали най-малко 29 цивилни, сред които 15 младежи и деца. Повечето от убитите са обезглавени. Вероятно атаките ще продължават, тъй като ИД целят разширяване на фактическия контрол в северната част на Мозамбик. От Мосимбоа да Прая те извършват набези в Танзания и други райони на Мозамбик. Продължаваме да следим ситуацията в региона отблизо.
Увеличават се сигналите, че Азербайджан и Армения са близо до сключването на поредно споразумение за прекратяване на огъня в Нагорни Карабах, след като на 8 ноември азерските сили навлязоха във втория по големина град в оспорвания район, Шуша. По силата на сделката, Армения ще трябва да отстъпи голяма част от територията, като същевременно позволи разполагането на турска и руска миротворческа мисия в района. Планът е предложен от Москва с подкрепата на Анкара.
Според проекта, чиито детайли бяха публикувани в Middle East Eye, Армения трябва да се оттегли от пет от седемте окупирани района, след като и двете страни се съгласят с условията на примирието. Съгласно тях, Ереван ще се оттегли от останалите два района след 15 дни. Проектът на споразумението не изисква Баку да напусне наскоро завзетите територии, но ще спре офанзивата в Нагорни Карабах. И двете страни трябва да се договорят за създаването на два коридора. Единият, водещ от Армения до Нагорни Карабах, който би осигурил достъпа на Ереван до региона. В замяна, Армения ще позволи създаването на втори коридор, който да свързва азербайджанската територия Нахичеван с Баку.
Американското Министерство на финансите наложи санкции на Джебран Басил, лидер на партията с най-голямо представителство в ливанския парламент и политически партньор на Хизбула. Обявените причини за това са предполагамото му участие в мащабни корупционни практики. Басил е бивш министър на външните работи и една от особено влиятелните политически фигури в Ливан. Смятан е за основен претендент за президентските избори след две години. Той е и най-восокопоставеният политик извън Хизбула, който попада в американски списък на санкции.
Етиопия, Египет и Судан отново не успяха да постигнат съгласие относно язовирът, който етиопските власти строят на река Сини Нил. Последният кръг от преговори последва коментара на Тръмп, че Египет може да „взриви“ язовира, което предизвика гняв в Етиопия. От 2012 г. Етиопия изгражда язовира „Възраждане”, чиято електроцентрала ще бъде с мощност 6,45 ГВт. Властите в страната планираха да започнат пълненето на най-голямото хидротехническо съоръжение в Африка през юли, като за целта са необходими около 74 кубични километра вода. Адис Абеба настоява за бързото запълване на язовира в период от 3 години. С това не са съгласни Кайро и Хартум заради опасението, че ако запълването е за по-малко от 10 г., по течението на река Сини Нил може да настане гибелна суша.
Египет е най-върлият противник на проекта, тъй като застрашава водните ресурси на Кайро. Засегнат ще бъде и Судан. Египетското правителство дори заплаши с военен конфликт, ако Етиопия не спре изграждането. Властите в Судан се съгласиха на тяхна територия и недалеч от язовира, да бъде разположена военна база на Египет. Там трябва да бъдат базирани египетски войници, готови да се включат в операция в Етиопия. В отговор Етиопия разположи руски системи С-300ПМУ1, „Панцир-С1” и С-125М1 в непосредствена близост до язовира.
Пекин възнамерява да приеме закон, който ще позволи на бреговата охрана да стреля по чужди кораби и да разрушава чужди структури, построени върху рифове, върху които претенции има Китай. През последните месеци ескалираха споровете на Китай с Япония за островите Сенкаку в Източнокитайско море и със страните от Югоизточна Азия в Южнокитайско море. Новият закон се разглежда от международните наблюдатели именно в този контекст и се смята за инструмент китайските сили да засилят военния си натиск в региона.
Тема, които следим: засилва се ескалацията в Северозападна и Южна Сирия. В провинция Дараа бяха проведени операции на правителствените сили срещу бивши бунтовнически групи, които получават подкрепата на Русия. Напрежението в региона е все по-осезаемо заради различията в договорките между режима на Асад и бунтовниците. В Северозападна Сирия руските самолети извършиха редица въздушни удари в знак за ескалация и възможна военна офанзива в Идлиб.
Тема в развитие: нови публикувани данни показват, че терористът, извършил атаката във Виена в началото на месеца, е бил арестуван от турските сили за сигурност в южния турски район Хатай, когато се е опитал да влезе в Сирия. Той е бил върнат в Австрия през януари 2019, а от Анкара е изпратена информация за връзките му с “Ислямска държава”. Припомняме, че терористът е влязъл в затвора заради опита си да се присъедини към ИД, но е бил пуснат от австрийските власти преждевременно по неясни причини.
Екипът ни препоръчва:
- В сянката на полумесеца: неоосманизъм, амбиции и реалности във външната политика на Ердоган
- Крехкият баланс между Турция и Русия започва да се пропуква
- От Афганистан до Виена: опасността от ИД е далеч по-голяма от предполаганото
- Explosives smuggling: South Africa’s ticking time bomb
- Counter-terrorism in Africa must adapt to new realities
De Re Militari 
Трябва да влезете, за да коментирате.