DRM Brief: 25 октомври 2020

Въпреки втория опит за прекратяване на огъня, Армения и Азербайджан продължиха с размяната на огън, като отправиха взаимни обвинения в нарушаване на новото примирие в Нагорни Карабах, влязло в сила на 18 октомври.

Боевете, включващи тежка артилерия, ракети и безпилотни летателни апарати, продължават въпреки многократните призиви за прекратяване на военните действия, идващи от цял ​​свят. Все повече се увеличават страховете за по-широк конфликт, който може да вкара в конфронтация Русия и Турция, и да застраши износа на газ от Каспийско море. Според представители на Нагорни Карабах, 673 от техните военнослужещи са убити при подновените боеве. Азербайджан не е разкрил военните си загуби все още, но казва, че до 19 октомври са загинали 60 цивилни и 270 са ранени.

Карта на Нагорни Карабах към 20 октомври. През седмицата азерските сили напреднаха в южните райони и превзеха град Зангилан.

Десетгодишното ембарго на ООН върху Иран, което забранява на Техеран да купува чужди оръжия като танкове и бойни самолети, изтече на 18 октомври, както беше планирано в рамките на ядрената сделка със световните сили, въпреки възраженията на САЩ, които настояват, че забраната трябва да остане в сила.

Макар че Иран казва, че не планира да купува, на теория страната вече може да закупи оръжия за модернизиране на комплекса си, датиращ от преди 1979 г., а също и да продава собствено местно оборудване в чужбина. На практика обаче икономиката на Иран остава осакатена от широкообхватни американски санкции, а други държави могат да избягват оръжейни сделки с Техеран. Администрацията на Тръмп предупреди, че всякакви продажби на оръжие за Иран или износ от Иран, ще бъдат санкционирани.

През 2019 година американското военно разузнаване прогнозира, че ако ембаргото приключи, Иран вероятно ще се опита да закупи руски изтребители Су-30, учебен самолет Як-130 и танкове Т-90. Техеран може също така да се опита да закупи руската зенитно-ракетна система С-400. Китай също може да продава оръжие на Иран. Иран многократно показва възможности да надминава подкрепяните от САЩ държави от Персийския залив като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, като Техеран се насочи към разработването на местни балистични ракети.

На 19 октомври стана ясно, че Държавният департамент на САЩ ще премахне Судан от списъка с държави, подкрепящи тероризма. Судан е в списъка от 1993 г., заради политиката на тогавашния лидер на страната Омар ал Башир да предоставя убежище и друга помощ на Хизбула и палестински бойни групи, които САЩ смятат за терористи. Судан също така е обвинен в съучастие в нападенията на Ал Кайда срещу посолствата на САЩ в Кения и Танзания през 1998 г. и върху разрушителя „Коул“ през 2000 г. Като условие за излизане от списъка с тероризма Судан се съгласи да плати 335 милиона долара за обезщетение на жертвите от тези атаки.

Длъжностните лица в крехкото преходно правителство на Судан бяха разделени относно това дали да официализират дипломацията с Израел – условие, което администрацията на Тръмп постави. Още миналата седмица премиерът Абдала Хамдок заяви, че се противопоставя на това. Преди това той предупреждаваше, че усещането, че са принудени да се подпишат подкрепено от САЩ споразумение с Израел в навечерието на избори, може да разпали вълнения в Судан, който вече преминава през тежка икономическа криза, при която годишната инфлация се покачи до 212% миналия месец.

Именно в Хартум Арабската лига обяви своята резолюция, която се противопостави на преговорите и признаването на Израел след арабско-израелската война от 1967 г. Тази резолюция беше широко призната сред арабските държави, докато президентът на Египет Ануар ел Садат не направи историческо пътуване до Йерусалим през 1977 г.

Тема в развитие: протестите срещу полицейското насилие в Нигерия ескалират. Това, което започна като протест срещу разпуснатия впоследствие Специален отряд за борба с грабежите, прерасна в по-широки искания за социални реформи. Президентът Мохамаду Бухари подкрепи демонстрациите и заяви, че е право на младите да протестират и то трябва да бъде защитено. В средата на седмицата протестиращите блокираха Лагос, най-големият град в страната и Африка, и барикадираха основните магистрали. Тогава се появиха съобщения, че въоръжени мъже са атакували протестиращите, а полицията твърди, че е имало стрелби по служители на реда. Организацията Амнести повдигна въпроса за смъртта на 17-годишен младеж, загинал в полицейски участък след извършени мъчения.

По време на протести на 21 октомври бяха убити и ранени демонстранти в Лагос. Демонстрациите срещу полицейското насилие се засилват и като присъствие и като териотириален мащаб. Най-малко 7 души бяха убити при стрелба на войници в Лагос, а в града е въведен 24-часов полицейски час. Въпреки това продължават да се събират хора. Няколко подпалени сгради в района Леки; в друг район на града беше подпалена автогара; атакувана беше и сградата на местна голяма телевизия, свързана с политик от управляващата партия.

През тази седмица боевете в Афганистан продължиха. Общият брой на убитите полицаи при атаки на талибаните за последни три дни е 47. Сред убитите има и заместник полицейски шеф, а най-много атаки има в провинция Тахар. Талибаните извършват нападения в Тахар, докато в същото време провеждат все по-видими атаки в провинция Хелманд и основния град там Лашкар Гах. Най-малко 12 деца загинаха при въздушен удар върху учебно заведение в провинция Тахар, извършен като отговор на атаките. Афганистанското правителство отрича убитите да са деца – според официалната информация са убити бойци на талибаните.

На 23 октомври мюфтията на Дамаск, Аднан ал Афиуни, беше убит при взрив, заложен под колата му. Експлозията е станала в едно от предградията на сирийската столица Кудсая. Още не е ясно кой стои зад атаката, но от година насам в Дамаск и Южна Сирия има активна дейност на бунтовнически групи, а също и сблъсък между про-руски и про-ирански милиции. Ал Афиуни е едно от основните религиозни лица, подкрепили управлението на Башар Асад и е считан за негов близък съюзник. Убийството на мюфтията ще предизвика трус в правителствените кръгове, тъй като е първото убийство на висш представител на властта от дълго време насам.

Тайван заяви, че ще укрепи допълнително своите отбранителни връзки със САЩ, след одобрението на Вашингтон за продажба на крилати ракети с голям обсег за Тайпе. Последната партида от оръжия – осмата, одобрена по време на президентството на Доналд Тръмп – бе приветствана от Тайпе на фона на нарастващото военно напрежение с Пекин.

Пакетът от 1,8 милиарда щатски долара включва 135 крилати ракети AGM-84H и 11 ракетни установки с поразителен обсег от над 270 км. През последните седмици Китай започна да струпва оръжия по крайбрежието си, като същевременно ожесточи тона към Тайван заради опитите на Тайпе да укрепи контактите си със Запада.

На 23 октомври Мисията на Обединените нации в Либия обяви, че воюващите страни са се договорили за „постоянно прекратяване на огъня във всички области на Либия“. Сделката беше сключена след разговори в Женева между военни представители на международно признатото правителство на Либия и на Либийската национална армия на командира на Халифа Хафтар.

Военните преговори трябва да бъдат последвани от политически дискусии в Тунис следващия месец. И двете страни са подкрепени от чужди сили. Италия, Турция и Катар подкрепят правителството, докато Египет, Франция, Русия и Обединените арабски емирства подкрепят бунтовническите сили на Хафтар.

Естония предприе стъпки срещу Хизбула, като забрани операциите и дейността на организацията на своя територия. В същото време, Гватемала определи Хизбула за терористична група, а по-рано през годината действия предприеха Германия и Литва.

„Ислямска държава в централна Африка“ (ИДЦА) е извърши атака в танзанийското село Китая. Властите съобщават, че в нападението през миналата седмица са участвали над 300 бойци на групировката, която е базирана в Мозамбик. Тази атака отбелязва драстичното разрастване на ИДЦА, както и нейните възможности за извършване на набези извън страната.

От появата на групировката (2017) до сега над 300,000 души са напуснали родните си места, а поне 1500 са загинали в резултат от сблъсъците. Постепенно се забелязва и превръщането на ИДЦА в силна и организирана бойна група, която може да превзема и задържа стратегически населени места. Ако тази тенденция се задържи, съществува голяма вероятност те да добият вид, подобен на Боко Харам в Нигерия.

De Re Militari следи Мозамбик и региона отблизо още от началото на битките, които се засилиха през изминалата година. Припомняме, че Мозамбик и Африка бяха поставени като цел на ИД още по времето на лидера на групировката Абу Бакр ал Багдади. Освен групировката, в Мозамбик също присъстват руснаци от „Вагнер“, основно служещи като инструктори на местните сили за сигурност, както и частни охранители, които пазят разработването на международен проект за добив на природен газ на стойност 60 милиарда долара.

Екипът ни препоръчва:

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: