Министерството на отбраната на Естония планира да използва повишаване на военните разходи, за да засили своята крайбрежна отбрана с морски мини и противокорабни ракети, като същевременно търси съседи, които да се присъединят към усилията (DefenseNews).
Идеята е да се намерят начини за по-добра защита на 1242-километровата бреговата линия на балтийската държава, която се увеличава до 3800 километра дължина при включване на островите. Проектът е включен в списък за модернизация в бюджета за отбрана на Естония за 645 милиона евро за 2021 г., което възлиза на приблизително 2,3 процента от брутния вътрешен продукт. Бюджетът беше одобрен в началото на октомври. Програмата за крайбрежна отбрана е на върха на редовния бюджет за отбрана, одобрен до 2026 г., се казва в изявление на правителството.
Естония и нейните балтийски съседи Литва и Латвия се опасяват, че Русия може да ги атакува по начин, напомнящ анексията на Крим през 2014 г. Западните военни анализатори имат планове за такъв сценарий, но времевият прозорец за изпращане на подкрепления и разполагане на сили от САЩ и НАТО в региона, и преди се очертава като пречка.
Проектът за подсигуряване на бреговата линия, заложен от министерството на отбраната, е все още в начален стадий. В момента естонският флот усъвършенства изискванията, за да се увери, че те са съобразени с дългосрочните планове за развитие, като надеждите са, че ще има изградена стратегия за обществени поръчки до края на ноември. Чудско-Псковското езеро (Пейпус), което е разположено по границата между Естония и Русия, също ще бъде включено в изграждането на отбранителната система.
Тема, която следим: продължаваме да проследяваме доколкото е възможно придвижването на военни сили в пограничните райони на Русия и Беларус. Както съобщихме през последните седмици, най-малко три са разположените руски тактически групи във вътрешността на Беларус, след като стартира учението между Москва и Минск. Подчертаваме, че разполагането на тези групи не е предварително планирано, както е по принцип по време на мащабни годишни учения, като „Кавказ-2020“.
Западният военен окръг на Русия (ЗВО) продължава да провежда учения за командване и контрол – дейности, необходими за трайно разполагане в Беларус. Войници, танкови и моторизирани сили, артилерия, армейска авиация и разузнавателни подразделения от базираната в Москва Първа танкова армия започнаха учения за ефективността на командването на полигона Мулино в Нижни Новгород на 28 септември.
Около 200 души от Първа танкова армия проведоха учения за защита на комуникационните системи срещу саботаж на 29 септември. Други военни части проведоха учение за организиране на системи за управление, логистика, превземане и прикриване на позиции. Ученията в Мулино продължиха до 4 октомври с участието на беларуски сили.
Съединените щати и Русия проведоха поредния кръг от преговори за контрол на ядрените оръжия в Хелзинки. Дискусиите са базирани на преговорите, проведени през лятото във Виена. Двете държави се стремят да постигнат споразумение за замяна на Договор за намаляване на стратегическите нападателни оръжия (New START) между САЩ и Русия, който изтича през февруари. Това е последният останал пакт за контрол на ядрените оръжия между САЩ и Русия.
На 6 октомври, Организацията за забрана на химическите оръжия потвърди, че веществото, използвано за отравяне на руския опозиционен лидер Алексей Навални, има „подобни структурни характеристики“ на “Новичок”. Констатацията добавя допълнителна тежест към заключенията на лабораториите в Германия, Франция и Швеция, и увеличава вероятността Русия, която е обвинена в използване на подобна отрова в поне един предишен опит за убийство, да бъде наказана, вероятно с финансови санкции.
Сателитни изображения от Либия показват отбранителните линии по протежение Сирт-Джуфра, изградени от частите на Халифа Хафтар с помощта на Русия. Джуфра е основна база на наемническата компания “Вагнер”, а Сирт е “червената линия” между силите на либийското правителство и Хафтар.
Отбранителните линии са съставени от различни постове, разположени на 1,5 до 2 км. разстояние един от друг. Всеки пост се отбранява отделно. Предполага се, че има около 120 поста, което означава около 240 км. дължина. Не е ясно колко войници има разпределени за отбрана. Предполага се, че са нужди общо 2500 души, което за либийските мащаби е много, а силите на Хафтар не могат да отделят толкова в момента. Междувременно, руснаците прехвърлят сили към нова база, която започнаха да разширяват – ВВС базата Брак, разположена на юг от Джуфра.
Централното правителство в Багдад постигна важна сделка с регионалното правителство на Кюрдистан, относно управлението и сигурността на спорния район Синджар (Шингал) в провинция Ниневия. Споразумението беше обявено след среща между представители на Багдад и Ербил.
Шингал е родината на язидите, повечето от които остават разселени шест години след като „Ислямска държава“ извърши унищожителна кампания срещу малцинствената група. Откакто ИД бяха изтласкани от от района, множество граждански групи и въоръжени се опитаха да предявят претенции към региона. Има шест въоръжени групи, които се борят за контрол, включително федерални и регионални сили, иракски милиции и групи, свързани с Кюрдската работническа партия (ПКК). Турция предприе въздушни удари в Шингал срещу бойци на ПКК, не без позволението на регионалната правителство в Ербил, което има споразумения с Анкара.
Федералното и регионалното правителство ще работят заедно за прилагането на това споразумение в сътрудничество с жителите на Синджар. Иракският премиер обеща, че неговото правителство ще работи за откриването на язидите, които все още са считани за изчезнали, години след управлението на ИД – съдбата на 2880 язиди все още е неизвестна.
В същото време, подкрепените от Иран милиции обявиха, че спрират ракетните атаки срещу американските сили при условие, че правителството на Ирак представи график за изтегляне на американските войски. Говорител на Катаиб Хизбулла, една от най-мощните милиции в Ирак, заяви, че групировките не представят определен срок, но ако американските войски „настояват да останат“, те ще започнат много “по-жестоки атаки”.
Вашингтон, който бавно намалява своите 5000 военнослужещи в Ирак, заплаши миналия месец да затвори посолството си, освен ако иракското правителство не овладее милициите, подчинени на Иран, които нападнаха американските сили с ракети и крайпътни бомби. Американското предупреждение предизвика тревога в Ирак, където то се разглежда като стъпка към въздушни удари, потенциално превръщайки Ирак в бойно поле между САЩ и Иран. Широк кръг от политици призова милициите да спрат да провокира американците.
Тема в развитие: в началото на седмицата, опозиционните партии в Киргизстан проведоха митинги в столицата Бишкек, за да оспорят резултатите от парламентарните избори през уикенда, които бяха спечелени от партии, близки до проруския президент Сооронбай Джеенбеков. Опозицията твърди, че купуването на гласове и други нередности са наклонили изборите. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) подкрепи твърденията на опозицията, заявявайки, че изборите в Киргизстан са опетнени от „достоверни твърдения за купуване на гласове“.
По-късно, опозицията обяви, че поема властта, след дълга нощ на протести и сблъсъци със силите за сигурност. Демонстрантите първо бяха изтласкани с водни оръдия, но по-късно те превзеха парламента и щаба на силите за сигурност. Централната избирателна комисия на страната обяви резултатите от изборите за невалидни. До 8 октомври, парламентът така и не успя да събере кворум, за да обсъди вакума на властта в страната след анулирането на парламентарните избори, проведени миналия уикенд. Присъстваха само четиридесет от шестдесет и един членове, за да обсъдят определянето на дата за извънредна сесия, назначаването на временен министър-председател и импийчмънта на президента Сооронбай Джеенбеков, който не се появява публично след щурма на парламента.
В Киргизстан има голяма руска военна база, а сегашният президент открито прокарва руските интереси в Централна Азия. Протестиращите освободиха предишният президент, Алмазбек Атамбайев. Около руската база беше вдигнато нивото на сигурност заради възможната нестабилност, която може да последва демонстрациите.
В интервю за Россия24, Владимир Путин коментира ситуацията в Нагорни Карабах. Той заяви, че ставащото е трагедия и Армения и Азербайджан не са чужди на Русия държави; че Москва има задължения по силата на споразумения с Армения, но боевете не се водят на арменска територия.
Ситуацията в Нагорни Карабах към 5 октомври.
На 10 октомври, след повече от десет часа преговори и посредничеството от страна на Русия, руският външен министър Сергей Лавров обяви, че Армения и Азербайджан са се съгласили на временно примирие. Очаква се преговорите да навлязат в „съществената“ си фаза, където ще се изяснят детайлите. Имайки предвид ясно изразената помощ от Турция към Азербайджан, прави впечатление, че първите нямаха представител на масата за преговори. Впоследствие това повдига допълнителни въпроси като до каква степен те ще приемат примирие между враждуващите страни.
След процес, продължил пет години и половина, членове на гръцката крайнодясна партия “Златна зора” бяха признати за виновни в ръководене на престъпна организация.
В центъра на процеса са лидерът на „Златна зора“ Никос Михалолиакос и 18 бивши депутати, които бяха избрани през 2012 г., когато партия стана трета на националните избори благодарение на антиимигрантската и националистическа платформа. “Златна зора” станаха известни и с неонацисткия си уклон. След като спечелиха почти 7% от гласовете през май 2012 г., окуражени поддръжници на партията атакуваха политически опоненти и мигранти.
Съден е и поддръжникът на „Златна зора“, Георгос Рупакиас, който беше осъден за убийство на антирасисткия музикант Павлос Фисас. Рапърът беше наръган с нож в Пирея през септември 2013 г. Членовете на „Златна зора“ също бяха обвинени в опит за убийство на комунистически синдикалисти и техния лидер Сотирис Пуликогианис, и опит за убийство на рибаря с египетски произход Абузид Ембарак в дома му през юни 2012 г.
Между 88 и 115 милиона души са принудени да живеят в крайна бедност като последица на пандемията от Ковид-19, съобщи Световната банка в двугодишния си доклад за бедността в световен мащаб. Общият брой на хората, живеещи в крайна бедност заради пандемията, може да нарасне до 150 милиона души през следващата година. (За крайна бедност се счита животът с под 1,90 долара на ден)
Това е най-голямото покачване, откакто банката започна да публикува данните си през 1990 г., и ще сложи край на повече от две десетилетия спад в крайна бедност. Южна Азия и Африка на юг от Сахара са най-засегнатите региони. Пандемията също увеличава неравенството в доходите, се казва в доклада.
Увеличението на броя на хора, живеещи в крайна бедност, е в райони, които преживяват или са преживели наскоро конфликти. Особено притеснително е положението в Сахел, където има активна европейска мисия срещу засилващите се джихадистки групи в региона. Проблем остава и Южна Азия, където радикалните организации се очаква да опитат да получат по-голяма подкрепа на фона на влошаващата се икономическа ситуация. Световната банка се стреми да намали световния процент на бедност до 3% до 2030 г., но сега се очаква да бъде повече от два пъти по-голям.
Екипът ни препоръчва:
- „Ислямска държава” се завръща в Сирия и Ирак
- What the U.S. election means for China
- Russia tests hypersonic missile on Putin’s birthday
- China Turning Russia’s Taiga Into a Desert, Enriching Moscow but Outraging Siberians
- COVID-19 to Add as Many as 150 Million Extreme Poor by 2021
- Coronavirus Has Thrown Around 100 Million People Into Extreme Poverty, World Bank Estimates
- Violent extremists find fertile ground in Kenya’s Isiolo County
- One year after Abiy Ahmed’s Nobel Peace Prize, Ethiopia’s crises are multiplying
- With U.S. troops gone, Taliban expands influence in one Afghan province
De Re Militari 