Тема в развитие: напрежението, което се трупаше между Армения и Азербайджан през последната година, избухна във военни сблъсъци в оспорваната територия Нагорни Карабах на 27 септември. Сблъсъците продължиха и на следващия ден, което даде сигнал, че вероятно може да се стигне до нещо повече от погранична размяна на огън. Това е най-сериозната ескалация на този дългогодишен конфликт за контрола над анклава от 2016 г. насам.

Според Баку операцията на азерската армия има превантивен характер и е в отговор на множеството провокации от арменска страна през последните месеци, включително обстрел върху азерски позиции по границата, извършени през цялото лято. Министерството на отбраната в Ереван пък обвини Азербайджан в проява на безпричинна агресия, което е разпалило и конфликта. Основните регионални сили – Русия и Турция – също се намесиха, защитавайки съюзниците си. Реакции имаше и от Иран, на чията територия паднаха снаряди, а Грузия спря арменски доброволци, тръгнали към Нагорни Карабах. Колкото по-дълго продължават военните действия, толкото повече конфликтът ще става регионален.
Конфликтът в Нагорни Карабах показва, че използването на дронове и наемници става тренд във воденето на война днес. С разширяването на военната конфронтация, се увеличиха и данните за възможно разполагане на наемници от Сирия през Турция на територията на Азербайджан. Към този момент не е ясен техният брой, като засега основната цел е охрана на стратегически обекти, включително на тръбопроводи. В същото време, над Армения е забелязан самолет на руските наемници “Вагнер”. Не е ясно дали е пренасял само оборудване или е имало разполагане на части на компанията. От няколко месеца има хора на руското разузнаване, стационирани в Армения, които съветват арменските сили. Припомняме, че както Турция, така и Русия разполагат наемници в зоните, където се сблъскват интересите им – включително в Либия.
Възможното разполагане на наемници от страна на Турция, предизвика реакции и публикации относно развитието на днешната външна политика на Анкара и колко широк обхват има тя.

На 28 септември, в Гърия пристигна държавният секретар на САЩ Майк Помпео, който се срещна с гръцкия външен министър Никос Дендиас, за да обсъди двустранните отношения, както и скорошното напрежение в Източното Средиземноморие. Това е второто посещение на Помпео за по-малко от година. С Гърция, Помпео започна четиридневна обиколка в Европа.
Тема, която следим: през последната седмица рязко се покачи напрежението в Ирак. На 28 септември, американски конвой беше атакуван с крайпътна бомба в южните райони на Багдад. Още не е ясно дали има поражения. Тази атака допълва напрегната обстановка в страната през последните дни. На 27 септември, служител на мисията на ООН в Ирак (UNAMI) беше наръган смъртоносно в северната иракска провинция Киркук. Нито ООН, нито иракските власти коментираха смъртта на служителя. По-рано този месец, шиитска въоръжена група, наречена Аулия ал Дам, заплаши да атакува превозните средства на ООН в Ирак, ако те бъдат използвани от американските сили.
На 25 септември, иракският шиитски духовник и политик Муктада ал-Садр призова за разследване на многократните атаки срещу чуждестранни мисии в Ирак и изправяне на извършителите пред правосъдието. Призивът бе отправен, след като две шиитски групировки, Катаеб Хизбулла и Харакат ал-Нуджаба, заплашиха да предприемат нови атаки срещу американските сили в Ирак. През последните седмици бяха извършени няколко атаки срещу американското посолство в Ирак, американските сили и други войски, участващи в Международната коалиция срещу „Ислямска държава“.
На 28 септември, само няколко часа след нападението върху американския конвой в Багдад, ракетен обстрел в иракската столица причини смъртта на 7 цивилни. Атаката е била насочена към международното летище в Багдад, където има стационирани международни сили, включително американски, а районът е свидетел на множество нападения от страна на про-иранските милиции. Заговори се възможно затваряне на иракското посолство, което се приема като знак за възможна военна ескалация.
Област в източна Гана се обяви за суверенна държава. Регионът, известен като Западен Тоголенд, е свидетел на сепаратизъм и преди, но сега изглежда, че може да се стигне до сериозна ескалация. Въоръжени мъже от сепаратистка група, изискваща отделянето на Западен Тоголанд от Гана, блокираха основните входни точки към региона Волта в Гана на 25 септември сутринта. Групата държи трима полицаи като заложници, включително окръжен командир, като са нападнати най-малко два полицейски щаба. Около 12 часа преди операцията на 25 септември, Фронтът за възстановяване на Западен Тоголенд (WTRF) публикува снимки от тренировъчен лагер с около 500 бойци, преминали обучение. На полицията на Гана е наредено да „напусне региона за 24 часа“ и да предаде оръжията си. Някои радиостанции бяха завзети от членове на WTRF. Групата настоява за освобождаване на затворници, които в момента са задържани заради сепаратистка дейност.
Тоголенд е вклинен между езерото Волта и границата между Гана и Того. Понастоящем редица раздробени групи настояват районът да бъде признат за суверенна държава. Територията на Западен Тоголенд е колонизирана за първи път от Германия през 1884 г. и е включена в колонията Тоголанд. След поражението на Германия по време на Първата световна война колонията Тоголанд е разделена между Франция и Великобритания като протекторат. Западната част на Тоголанд става част от британска колония, която придобива независимост през 1957 г., за да образува съвременна Гана. Того получава независимост от Франция през 1960. Западен Тоголенд е член на Организацията на непредставените нации и народи (UNPO). Четири милиона души живеят в региона, а по отношение на езика и културата, Западен Тоголенд и особено регионът Волта, има повече общо с Того. Предишен опит за обявяване на Западен Тоголенд за независима от Гана страна, се извърши през 2017 г. През март 2020 г. пък около 80 членове на сепаратистката група бяха задържани за протест срещу ареста на седем лидери на фондация, подкрепяща сепаратизма.
Международната коалиция срещу ИД извърши въздушни удари в отдалечените пустинни зони в Сирия. Унищожен е тренировъчен лагер, използван от ИД за нападения както в Ирак, така и във вътрешността на Сирия. Ударите потвърждават данните за все по-голяма активност на джихадистите, въпреки загубите им през 2019. Особено сериозна е ситуацията със сигурността в контролираните от сирийското правителство зони, като през септември имаше нов пик на активността на ИД за втори пореден месец.
Карта, показваща територията, контролирана от “Ислямска държава в Централна Африка” в Мозамбик към 29 септември.
Канадски военен кораб премина през оспорвания Тайвански проток. Преминаването идва в момент на засилено военно напрежение между Китай и Тайван, подобни действия могат да разгневят Пекин, тъй като показват незачитане на претенциите на Китай. Китай счита Тайван като своя територия и засили военната си дейност около острова през последните няколко седмици, включително изпращайки бойни самолети, за да прекосят неофициалния буфер, минаващ през средата на пролива.
Министерството на отбраната на Тайван заяви, че канадският кораб е влязъл в Тайванския проток от Южнокитайско море и се е насочил в северна посока. Канадският флот е плавал през Тайванския проток и преди, включително през септември миналата година.
Най-малко 13 души бяха убити, а над 30 ранени при атака с бомба на 3 октомври, насочена към правителствена сграда в източната афганистанска провинция Нангархар. Според медицински източници, броят на загиналите може да нарасне. Никой не е поел отговорност за взрива. Въоръжени групировки като „Ислямска държава“ и талибаните са извършили атаки срещу афганистанското правителство в този район преди.
Атаката идва, докато представители на афганистанското правителство и талибаните участват в преговори в катарската столица Доха, за да сложат край на дългогодишната война в страната. Вътрешните афганистански преговори последваха мирното споразумение между САЩ и талибаните, подписано през февруари в Доха.
Трима мъже, заподозрени в участие в геноцида в Руанда през 1994 г., са арестувани и обвинени в Белгия за сериозна злоупотреба с човешки права. Прокурорите не дадоха подробности за задържаните, но заяви, че самоличността им е установена с помощта на свидетелски показания, събрани в Руанда от белгийско разследване.
Около 800 000 са жертвите по време на геноцида в Руанда през 1994. От 2001 г. насам Белгия е провела пет процеса срещу граждани на Руанда, замесени в убийствата, като в същата година, четирима – включително две монахини – са осъдени на 20 години затвор. Миналият декември, бившият висш държавен служител Фабиен Нереце беше признат за виновен и осъден на 25 години затвор.
Обновена карта на ситуацията в Йемен към 29 септември 2020.
Екипът ни препоръчва:
- Дронове, оръдия и тежка дипломация: Докъде ще стигне новият конфликт за Нагорни Карабах
- Конфликтът в Нагорни Карабах се превръща в регионален сблъсък от нов тип
- Estonia moves to fortify its coastline with missiles and sea mines
- US Army discontinues Rapid Equipping Force
- U.S. tells Iraq it’s planning to pull out of Baghdad embassy
Трябва да влезете, за да коментирате.