DRM Brief: 27 септември 2020

Тема в развитие: сигналите показват, че Москва разширява значително военното си присъствие в Беларус, като част от т.нар. „втори етап“ на учението „Славянско братство“ от 21 до 25 септември. Размерът на руските сили беше на ниво батальон.

Русия разположи тактическа група от базираната в Тула 106-а гвардейска въздушно-десантна дивизия в Брест. Силите от 106-а дивизия пристигнаха в Беларус по железопътна линия на 21 септември. В Брест сега има части от два различни руски въздушно-десантни полка от две различни дивизии.

Кремъл разположи старши генерал с богат опит в Сирия, за да участва в командването на операциите в Беларус – генерал-полковник Андрей Сердюков. Сердюков командваше руската военна операция в Сирия по време на пика на офанзивата на режима на Асад в Идлиб през април-септември 2019 г. Пристигането на Сердюков показва, че руският президент Владимир Путин дава приоритет на военните операции в Беларус. Къ 27 септеври общо три са руските тактически групи, които вече се намират на територията на Беларус.

САЩ обявиха, че връщат отпадналите след ядреното споразумение от 2015 санкции върху Иран, а държавният секретар Майк Помпео заплаши с последствия членовете на ООН, които не сътрудничат за изпълнението на ограниченията. Американската администрация вероятно ще наложи и нови санкции.

Страните, участвали в сключването на сделката през 2015, изразиха несъгласие с изявлението на САЩ. Франция, Германия и Великобритания смятат, че Вашингтон, който се изтегли от споразумението през 2018 като част от политиката на Тръмп, няма правомощия да възстанови санкциите срещу Иран или да санкционира държави, които ги пренебрегват. Междувременно Иран обеща „решителен отговор“ срещу САЩ и обеща да поддържа ядреното споразумение, ако останалите страни направят същото.

Алиансът от опозиционни партии, Пакистанско демократично движение, призова премиера Имран Хан да подаде оставка и обяви антиправителствена кампания. Сред основните опасения на опозицията е ролята на армията в политиката и необходимостта от нов закон за отчетността на правителствените институции.

В новия брой на бюлетина на групировката „Ислямска държава“, „Ал-Наба“, организацията заяви, че нейните бойци са отговорни за клането на 9 август на шестима френски хуманитарни работници и двама нигерийци. Освен това бюлетинът съобщи за поредица от нови сблъсъци с Ал Кайда в района на Субсахарска Африка.

На 9 август осем граждани на Франция и Нигер бяха нападнати от въоръжени въоръжени мъже извън Куре, Нигер, на около 80 км. югоизточно от столицата Ниамей. Хуманитарните работници бяха заловени и по-късно екзекутирани, а една жена беше намерена с прерязан гърло. Първоначално описани като френски туристи, местните хуманитарни организации ACTED и IMPACT по-късно потвърдиха смъртта на техен персонал в засадата.

Повече от месец не беше поета отговорност за убийствата, въпреки че подозрението бързо пада върху „Ислямска държава в Сахара“ (ISGS), местният клон на „Ислямска държава“. Други групировки, като „Ал Кайда в Ислямския Магреб“, дори отрекоха отговорност. По-рано „Ислямска държава“ спомена събитието в брой на „Ал Наба“, но не пое отговорност.

Междувременно, „Ислямска държава в Западна Африка“ (ИДЗА) поеха отговорност за атака извършена на 25 септември над правителствен кортеж в североизточния щат Борно, Нигерия . Жертвите са над 30, множество са ранени, а губернаторът на щата се е измъкнал невредим. Източници, близки до Агенция Франс Прес, съобщават, че ИДЗА са пленили осем машини, включително едно БМП. За сметка на Боко Харам, които също действат в региона на езерото Чад, ИДЗА продължава да набира сила и да увеличава честотата на атаките си.

Крайнодесният екстремизъм съставлява до 40% от случаите на австралийската агенция за борба с тероризма, в сравнение с 10-15% преди 2016 г според доклад на Австралийската разузнавателна агенция (Asio). Агенцията предупреди също, че пандемията от Covid-19 е създала както по-голяма възможност за крайнодесни екстремисти да вербуват онлайн, така и мощно антиправителствено послание за онези, които се възмущават от мерките за борба с пандемията. За повишаване на случаите на крайнодесен екстремизъм предупреди и британската полиция в специален доклад.

Тема, която следим: Докато представители на афганистанското правителство и талибаните говорят за мир в Катар, атаките в Афганистан продължават, оставяйки десетки жертви.

Миналата събота най-малко 10 цивилни и над 30 талибански бойци бяха убити при два въздушни удара от афганистански правителствени самолети в северната провинция Кундуз. Министерството на отбраната заяви, че при нападението няма пострадали цивилни, но обяви разследване на инцидента в неделя. В същото време, двама местни служители, включително заместник-началник на полицията, бяха убити в събота в провинция Пактика. Никой не пое отговорност, но афганистанските власти смятат, че въоръжени групи, свързани с талибаните, стоят зад поредица от подобни атаки.

Афганистанските въздушни удари на 19 септември последваха атаки на талибаните срещу афганистански военни позиции в Ханабад, източно от град Кундуз, се казва в изявление на Министерството на отбраната. Мирните преговори, стартирали миналата седмица между талибаните и афганистанското правителство в Доха, бяха приветствани като историческа възможност за прекратяване на десетилетия на война. Макар да са се срещали няколко пъти, досега няма постигнато съгласие относно основния формат на преговорите, включително кои въпроси ще бъдат обсъдени и в какъв ред.

Судан ще обсъди премахването на страната от американския списък с държави, спонсориращи тероризма, по време на среща със САЩ в ОАЕ тази седмица. Преходното правителство на Судан, което дойде след свалянето на Омар ал Башир миналата година, настоява Хартум да излезе от списъка на САЩ, което пречи на възможността му да получи достъп до чуждестранни заеми за справяне с икономическа криза.

През август държавният секретар Майк Помпео повдигна въпроса за Судан и установяването на връзки с Израел. Суданският премиер Абдала Хамдок тогава заяви, че няма мандат за подобно решение, а говорителят на суданското външно министерство беше уволнен, след като сподели, че се водят преговори Судан да нормализира отношения с Израел.

ОАЕ и Бахрейн нормализираха връзките си с Израел със сделки, сключени с посредничеството на Вашингтон. Президентът Доналд Тръмп заяви, че очаква други арабски страни да последват примера им и се заговори за Судан, като се смята, че по време на срещата в ОАЕ ще стане дума именно за нормализиране на отношенията в замяна на премахване от „черния списък“.

Най-малко един протестиращ е бил убит по време на петъчните протести на 25 септември в Египет, след като хиляди хора се излязоха по улиците срещу правителството на президента Абдел Фатах ел-Сиси за шести пореден ден. Протестите се проведоха в градовете и селските райони в Египет, включително в столицата Кайро и провинциите Гиза, Дамиета в делтата на Нил и Луксор в южен Египет.

Сегашната вълна от антиправителствени протести е предизвикана от решението на Ел Сиси да разруши сгради, които той нарече “незаконно строителство” в цялата страна. В много от засегнатите квартали се намират някои от най-бедните общности в страната, много от които вече пострадаха заради влошената икономика и мерките срещу коронавируса.

На 22 септември Министерството на правосъдието на САЩ и Европол обявиха резултатите от операция DisrupTor, по време на която бяха извършени координирани действия срещу трафика на опиоиди в т.нар. тъмна мрежа (darknet). Операцията е проведена в САЩ и Европа, като операция DisrupTor продължава миналогодишната операция SaboTor и координираното сваляне на Wall Street Market – един от най-големите незаконни онлайн пазари в тъмната мрежа.

След свалянето на този маркет през май 2019 г., американските и международните правоприлагащи агенции получиха разузнавателни данни за идентифициране на наркотрафикантите в darknet, което доведе до поредица от допълнителни разследвания. Действията на операция DisrupTor доведоха до ареста на 179 наркотрафиканти и престъпници, извършили десетки хиляди продажби на незаконни стоки и услуги в САЩ и Европа.

По време на операцията са иззети над 6.5 милиона долара както в брой, така и във виртуални валути; приблизително 500 килограма наркотични вещества, включително фентанил, оксикодон, хидрокодон, метамфетамин, хероин, кокаин, екстази, MDMA; иззети са и оръжия. Акаунтите на доставчици в darknet са идентифицирани и свързани с лица, продаващи незаконни стоки в маркети като AlphaBay, Dream, WallStreet, Nightmare, Empire, White House, DeepSea, Dark Market и други.

121 души са арестувани в САЩ, двама в Канада по искане на САЩ, 42 в Германия, 8 в Холандия, 4 в Обединеното кралство, 3 в Австрия и 1 в Швеция. Все още продължават разследвания за идентифициране на лицата, които стоят зад определени акаунти.

Israel Aerospace Industries, най-големият авиокосмически и авиационен производител в Израел, е превел най-малко 155 милиона долара на две компании, чието име е свързано с мащабно пране на пари за правителството на Азербайджан, според изтекли банкови отчети за периода между 2012 и 2014 г. Причината за плащанията от IAI остава неясна. Историята излезе наяве като част от изтичане на хиляди банкови документи, които се оказаха в ръцете на Международния консорциум на разследващите журналисти. В същото разследване става дума и за български банки, през които са извършвани съмнителни операции.

Списъкът на субектите и банките, споменати в докладите на Deutsche Bank, касаещи IAI, е дълъг и включва израелски и чуждестранни банки, чрез които се извършват плащания от клиенти като Alitalia, Indian Aerospace Industries, RwandAir, Ethiopian Airlines, руската Rossiya Airlines, кенийската полиция и други. Докладите включват и дълъг списък от субекти, на които самата IAI е превеждала парични средства. Сред всички компании правят впечатление две – Jetfield Networks и Larkstone, които не отговарят на профила на другите доставчици на израелската компания.

Основана в Нова Зеландия през 2009 г., Jetfield премества дейността си на Маршаловите острови около три години по-късно. Там, според банкови документи, получени от италианския вестник L’Espresso, компанията се разклонява в различни области като консултантски услуги. Преди това, според същите документи, компанията е докладвала на банките, че се занимава с търговия, включително покупка и продажба на строителна техника. Бенефициент на компанията е азербайджанецът Джавид Хусейнов. Хусейнов е бенефициент и на Larkstone, компания, която оперира извън Естония.

Преместването на Jetfield на Маршаловите острови става официално в началото на февруари 2012 г., приблизително по същото време, когато израелски и международни медии съобщиха за подписването на огромния договор между IAI и азербайджанското правителство – продукт на тясна и многостранна връзка между Израел и Азербайджан, която остава в по-голямата си част скрита от обществения интерес. Израел купува петрол от Азербайджан, а азербайджанците купуват оръжие и селскостопанско оборудване от Израел. Според чужди медии, израелското правителство придава голямо стратегическо значение на Азербайджан поради дългата му граница с Иран. Плащанията към Jetfield започват през юни 2012 г., само месеци след подписването на сделката с Азербайджан, с трансфер от близо 30 милиона долара, последван от допълнителни 6 милиона долара през октомври и повторни трансфери през следващите месеци. До 2014 г. повече от 116 милиона долара са прехвърлени на Jetfield, като Larkstone получава около 39 милиона долара за същия период. В един случай, според банковите отчети, IAI превеждат около 8 милиона долара на Jetfield за закупуване на роторни лопатки за хеликоптери. Двете азербайджански компании, както става ясно по-късно, са част от международен скандал около правителството в Баку, откъдето са плащани подкупи на влиятелни личности и компании.

Южна Корея осъди като „акт на бруталност“ смъртта на южкорейски служител, за когото се смята, че е бил застрелян от севернокорейски войници близо до морската граница между двете страни. Министерството на отбраната на Южна Корея заяви, че 47-годишният служител е бил убит и трупът му изгорен, след като е изчезнал от инспекционна лодка във водите край западния граничен остров Йонпьонг на 21 септември. Южнокорейските медии съобщават, че служителят е изчезнал от инспекционния кораб на около 10 км южно от морската граница, докато разследвал неразрешен риболов.

Не е ясно защо южнокореецът (за който има версия, че е дезертирал) е бил застрелян, но агенция Yonhap цитира източници, според които севернокорейските войски може да са действали по заповеди, насочени срещу разпространението на Ковид-19. Командващият американските сили в Корея Робърт Абрамс заяви, че този месец властите на Северна Корея са издали заповед за стрелба по всеки, който представлява опасност, за да не позволят на коронавируса да влезе в страната от Китай, създавайки „буферна зона“ на границата. Вероятно същите екипи действат и по границата с Южна Корея.

Област в източна Гана се обяви за суверенна държава. Регионът, известен като Западен Тоголенд, е свидетел на сепаратизъм и преди, но сега изглежда, че може да се стигне до сериозна ескалация. Въоръжени мъже от сепаратистка група, изискваща отделянето на Западен Тоголанд от Гана, блокираха основните входни точки към региона Волта в Гана на 25 септември сутринта.

Групата държи трима полицаи като заложници, включително окръжен командир, като са нападнати най-малко два полицейски щаба. Около 12 часа преди операцията на 25 септември, Фронтът за възстановяване на Западен Тоголенд (WTRF) публикува снимки от тренировъчен лагер с около 500 бойци, преминали обучение. На полицията на Гана е наредено да „напусне региона за 24 часа“ и да предаде оръжията си. Някои радиостанции бяха завзети от членове на WTRF. Групата настоява за освобождаване на затворници, които в момента са задържани зарадаи сепаратистка дейност.

Западният регион Тоголенд е вклинен между езерото Волта и границата между Гана и Того. Понастоящем редица раздробени групи настояват районът да бъде признат за суверенна държава. Територията на Западен Тоголенд е колонизирана за първи път от Германия през 1884 г. и е включена в колонията Тоголанд. След поражението на Германия по време на Първата световна война колонията Тоголанд е разделена между Франция и Великобритания като протекторат. Западната част на Тоголанд става част от британска колония, която придобива независимост през 1957 г., за да образува съвременна Гана. Того получава независимост от Франция през 1960 г. Западен Тоголенд е член на Организацията на непредставените нации и народи (UNPO). Четири милиона души живеят в региона, а по отношение на езика и културата, Западен Тоголенд и особено регионът Волта, има повече общо с Того. Предишен опит за обявяване на Западен Тоголенд за независима от Гана страна, се извърши през 2017 г. През март 2020 г. пък около 80 членове на сепаратистката група бяха задържани за протест срещу ареста на седем лидери на фондация, подкрепяща сепаратизма.

Тема, която следим: рано сутринта на 27 септември, армията на Азербайджан е стартирала мащабна операция в района на т.нар. Линия на контакт (де факто границата между Азербайджан и оспорвания район Нагорни Карабах). Съобщава се за артилерийски и въздушен обстрел срещу множество цели, включително и цивилни.

Двете страни в конфликта взаимно се обвиняват за ескалацията. Според Баку операцията е с превантивен характер като отговор на множество провокации от арменска страна през последните месеци, които включваха обстрел върху азерски позиции. В същото време Министерството на отбраната в Ереван обвини Баку в агресия. На 27 септември беше обявено военно положение и пълна военна мобилизация в Армения и Нагорни Карабах.

Екипът ни препоръчва:

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: