DRM Brief: 13 септември 2020

Най-малко трима войници загинаха, а двама други ранени – включително американски войник – при терористична атака в южната част на Сомалия на 7 септември. Официални лица в района Джубаланд съобщиха, че натоварен с експлозиви пикап е експлодирал във военен пост в Долна Джуба. Атаката се случи само няколко дни след като с подкрепата на американски военни сили, сомалийските сили върнаха района под контрол от сомалийската група „Ал Шабаб“. Районът е на около 60 км. от пристанищния град Кисмайо, използван от групировката като център за набиране на средства чрез налагане на такси върху местните и изнудване. Кисмайо стана и основен център на американските контратерористични сили.

Последните нападения от страна на „Ал Шабаб“ включват нападение преди месец срещу популярен хотел в сомалийската столица Могадишу, при което загинаха 11 души, а други 18 бяха ранени. Атаката се случи само дни след като 19 души от охраната и затворниците бяха убити, след като членовете на групировката се опитаха да избягат от централния затвор в Могадишу. През юни Ал Шабаб атакува турска военна база в Могадишу, а през януари групата уби трима американци, след като набеляза кенийска военна база, използвана като станция от американските войски. В края на декември миналата година групировката беше обвинена за взривяване на натоварен с експлозиви камион, който уби 82 души, включително 16 студенти.

Атаките на „Ислямска държава“ ескалираха значително през август, показват данните досега. Над 35 нападения бяха извършени в Сирия, като най-малко 76 про-Асад бойци са загинали при тези нападения. Това е най-тежкият период свързан с активност на ИД от 2017 година насам. Най-засегната е провинция Хомс с 12 атаки. 10 нападения са извършени в Дейр ез Зор, а в Ракка има 9 атаки. Четири атаки са в други части на страната.

През последните два месеца ИД увеличи активността си в Западна Африка, Афганистан и Филипините. Има сигурни данни, които в Де Ре Милитари проследяваме редовно, показващи създаване на структури и мрежи в Африка и Близкия изток. Извършените в началото на годината арести в Германия и Нидерландия показват, че европейските симпатизанти на групировката също са активизирани наново.

На 7 септември в Минск неидентифицирани мъже отвлякоха опозиционната лидерка Мария Колесникова, заедно с двама нейни служители – Антон Родненков и Иван Кравцов. Те са били вкарани във ван, като понастоящем местонахождението им е неизвестно. Тя е основен член на координационния съвет на опозицията и последният останал белоруски лидер на опозицията, активен в страната.

Властите в Минск отричат участие в отвличането, но официалните медии не споменават за събитията. Германия призова да бъде дадена информация относно местоположението и състоянието на Колесникова. Служители на беларуското министерство на вътрешните работи без отличителни знаци станаха обект на дискусии в страната, след като атакуваха протестиращи на 6 септември. Също служители на МВР са отговорни за други случаи на отвличания на активисти и опозиционери.

На 8 септември стана ясно, че беларуските власти държат опозиционната лидерка Мария Колесникова след неуспешен опит да я експулсират в Украйна след отвличането й. Украинските официални лица потвърдиха, че беларуските власти са изгонили от страната против волята им Иван Кравцов и Антон Родненков в Украйна на 8 септември. Родненков заяви, че властите в Беларус са решили да изгонят него и Кравцов в Украйна, а не в Полша или Литва, тъй като нямат паспорти с европейски визи. Кравцов и Родненков потвърдиха на пресконференция в Киев на 8 септември, че са били свидетели как Колесникова унищожава паспорта си, докато е била задържана в Беларус, за да избегне експулсирането. Официалната версия за събитията в Беларус е, че Колесникова е задържана на границата с Украйна, а не в Минск, след като опитала да избяга от страната, за да се срещне със сестра си.

Междувременно, вероятно обнадежден, че протестите в страната му са ограничени от силите за сигурност, беларуският президент отново поднови позициите си срещу усилията на Кремъл за пълно поглъщане на Беларус чрез създаване на една съюзна държава.

Кремъл обаче вероятно ще засили натиска срещу Лукашенко. Русия се опитва да ускори интеграцията с Беларус чрез разширяване на своя годишен регионален икономически форум. Първоначалната цел на този форум беше да се подпомогне икономическата интеграция на руско-беларуската държава на местно ниво между фирмите. Представители на Кремъл заявиха, че тазгодишният форум ще завърши с подписването на „важни икономически споразумения“ и че руско-беларуското икономическо сътрудничество се осъществява на местно, регионално и федерално ниво. Лукашенко обаче подчерта подчерта, че форумът ще продължи да работи „на ниво предприятие“. Лукашенко вероятно ще продължи да спира опитите на Русия за пълна интеграция, опитвайки се да я ограничи до нива, по-ниски от желаните от Кремъл. Лукашенко пренебрегна натиска на руския посланик Дмитрий Мезенцев на срещата на 10 септември за ангажиране на Беларус за значително по-задълбочена икономическа интеграция с Русия по време на предстоящата му среща с Путин в Москва.

Тръмп обяви, че Бахрейн се е съгласил да нормализира връзките с Израел. Според съвместното изявление Бахрейн и Израел са се договорили да установят „пълни дипломатически отношения“.

Според информацията, Бахрейн е приел поканата на Тръмп да се присъедини към Израел и ОАЕ на церемонията по подписването на споразумението с емирствата във Вашингтон на 15 септември. Външният министър на Бахрейн Абдулатиф Ал Заяни ще подпише споразумението с Израел заедно с външния министър на ОАЕ шейх Абдула бин Зайед Ал Нахаян. Кралят на Бахрейн Хамад бин Иса потвърди изявлението пред държавната информационна агенция BNA, добавяйки, че мирът между израелци и палестинци трябва да се основава на решение за съществуването на две държави.

Подкрепените от САЩ дългоочаквани мирни преговори между афганистанското правителство и талибаните започнаха. Срещата идва, след като правителството завърши освобождаването на пет хиляди затворници, искани от талибаните, като част от размяната на затворници, очертана в сделка между САЩ и талибаните за край на конфликта.

Вътрешните афганистански преговори трябваше да започнат през март, но размяната на затворници, политическите сътресения и насилието предизвикаха отлагане. Международните наблюдатели, включително генералният секретар на НАТО и Пакистан, изразиха подкрепа за преговорите. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео ще присъства на преговорите, а президентът Тръмп заяви, че САЩ допълнително ще намалят военното си присъствие в Афганистан. Остават предупрежденията за липсата на доказателства, че талибаните са прекъснали контактите си с Ал Кайда, които те подслоняваха докато управляваха Афганистан до 2001 година.

Правителството на Сърбия реши да прекрати всички военни учения и дейности с всички свои партньори за следващите шест месеца, за да запази “позицията си на военен неутралитет”, съобщи министерството на отбраната на Сърбия на 9 септември, само ден преди началото на учението “Славянско братство 2020”, на което ще бъде домакин Беларус. Министърът на отбраната Александър Вулин заяви, че Сърбия е под „ужасен и незаслужен натиск“ от ЕС. По-рано, беларуското министерство на отбраната съобщи, че сръбската армия, заедно с руските войски, ще участва в тактически военни маневри, организирани от Беларус. Учението „Славянско братство 2020“ е планирано да се проведе през втората половина на септември близо до град Брест и трябваше да включва сили от Беларус, Русия и Сърбия.

Лидерите на партиите от коалицията „За бъдещето на Черна гора“ подписаха споразумение, според което външната политика на Черна гора относно НАТО, Косово и ЕС няма да бъде застрашена и че разпоредбите на Конституцията относно символите на страната няма да бъдат променени. След изборите, спечелени от „За бъдещето на Черна гора“ срещу дългогодишния лидер Мило Джуканович, се появиха сериозни притеснения относно геополитическата ориентация на страната, тъй като част от лидерите на опозицията са про-сръбски и про-руски настроени и призоваха за обединяване със Сърбия (двете страни са едно до 2006 година). За да успокоят страховете и на външните партньори, Коалицията предприема ходове като това споразумение.

Процес, който следим: Русия увеличава натиска срещу американските сили в Източна Сирия и засилва усилията си, насочени срещу местния партньор на САЩ, про-кюрдските Сирийски демократични сили (SDF) чрез информационни операции, създадени да сеят съмнения относно надеждността на SDF и ангажимента на САЩ в Сирия.

Русия и други про-Асад сили едновременно разшириха кампанията за натиск върху американските сили, включително с ракетни атаки върху съоръжения, в които се намират американски сили, и конфронтация с американски патрули – последно на 25 август, когато бяха ранени четирима американски войници.

Част от медийната и информационна кампания е насочена към клановите структури в Източна Сирия, които изпитват недоверие към кюрдските сили. В един от най-опасните сценарии Русия може допълнително да ескалира напрежението, за да предизвика криза, която да накара местните племенни сили да напуснат SDF, а американските политици да преразгледат ангажимента на САЩ в Сирия. Очакваме нова ескалация през есента и началото на зимата.

Екипът ни препоръчва:

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: