Основният бунтовнически съюз на Судан се договори за мирно споразумение с правителството в Хартум, което би прекратило 17-годишния конфликт. Суданският революционен фронт (SRF), съюз на бунтовническите групи от Дарфур, Южен Кордофан и Сини Нил, е подписал мирно споразумение с правителството късно в събота, 29 август, но новините излязоха ден по-късно.
Официална церемония по подписването е планирана за 31 август в Джуба, столицата на съседен Южен Судан, който беше домакин на преговорите и посредничи в продължителните разговори от края на 2019 г. Окончателното споразумение обхваща ключови въпроси около сигурността, собствеността върху земята, преходното правосъдие, споделянето на властта и завръщането на хората, избягали от домовете си поради война. То също така предвижда разпускането на бунтовническите сили и интеграцията на техните бойци в националната армия.
Две бунтовнически движения обаче отхвърлиха част от сделката – фракция на Освободителното движение на Судан, ръководена от Абдел Уахид ал Нур, и крило на Суданското народноосвободително движение-Север (SPLM-N), начело с Абделазиз ал Хилу.
Бунтовническите сили вдигнаха оръжие заради икономическата и политическата маргинализация в Дарфур от страна на правителството в Хартум. Повечето бойци са до голяма степен от неарабски малцинствени групи, които дълго се противопоставят на доминираното от арабски политици няколко последователни правителства в Хартум, включително това на сваления Омар ал Башир. Около 300 000 души са убитите в Дарфур от 2003 година по данни на ООН. Конфликтът в Южен Кордофан и Сини Нил избухна през 2011 г., след нерешени проблеми от гражданската война в Судан през 1983-2005 г.
Естония, Латвия и Литва наложиха забрана за пътуване на тридесет белоруски длъжностни лица, включително президента Александър Лукашенко, заради манипулации в изборните резултати на 9 август и насилието по време на демонстрациите, избухнали след изборите. Беларус заяви, че ще отговори със сходни мерки.
Оспорваните избори в Беларус предизвикаха седмици на масови протести. Десетки арестувани протестиращи се считат за безследно изчезнали. Европейският съюз подготвя санкции срещу белоруски официални лица, а латвийският външен министър Едгарс Ринкевич призова останалата част от блока „незабавно“ да последва примера на балтийските лидери.
Палестинската организация Хамас обяви, че е постигнала споразумение с Израел с посредничеството на Катар, за прекратяване на напрежението от изминалия месец. Хамас от седмици изпраща балони с експлозиви и ракети към Израел, докато Израел удря позиции на Хамас в Ивицата Газа. Израел заяви, че ще отвори отново риболовната зона и граничните пунктове на Газа като част от споразумението.
Протести избухнаха в Южна Осетия през последните няколко дни, след като младеж почина в полицейско управление. Погребението на 31 август беше кулминация в политическата криза, обхванала Южна Осетия. 28-годишният Инал Джабиев почина в полицейския арест, а снимки на тялото му обиколиха социалните мрежи. След протест на около 300 души (цялото население на територията е около 30 000) лидерът Анатолий Бибилов освободи правителството на 28 август, но мнозина призоваха самият Бибилов също да се оттегли. На една от демонстрациите присъстваха около 1000 души. Откакто Бибилов пое властта през 2017 г., имаше редица скандали, свързани със злоупотреби от органите на реда, включително полицейски произвол.
Русия е основният покровител на Южна Осетия, като й осигурява финансова и военна подкрепа. Москва е една от малкото столици, които признават независимостта на Южна Осетия – по-голямата част от света счита територията за откъсната част на Грузия. Русия е единственият изход на Южна Осетия за останалия свят, но границата е затворена в продължение на пет месеца в резултат на пандемията от COVID-19. Това доведе до нагнетяване на напрежението през лятото. Жителите на Южна Осетия не успяха да пътуват до Русия, за да си получат пенсиите, а лекарствата станаха недостъпни и цените на храните се повишиха в резултат на затварянето.
Бившият лидер Едуард Кокойти се опита да се възползва от ситуацията с видеообръщение, призоваващо Бибилов да подаде оставка като изглежда съобщението беше насочено отчасти към Москва. Докато Бибилов е проруски настроен и дори призовава територията да бъде присъединена към Русия, изборът му през 2017 г. беше протестен глас срещу кандидата, който Москва открито облагодетелства. През януари протестите в друга про-руска територия, Абхазия, наложиха оставката на местния лидер. Тогава руски дипломати пристигнаха в Абхазия, за да помогнат в осъществяването на преход.
САЩ санкционираха двама високопоставени служители на Международния наказателен съд, включително главния прокурор Фату Бенсуда, и ограничиха визите на служители, подпомагащи разследването на съда за възможни военни престъпления, извършени от американските сили в Афганистан. МНС нарече мерките „сериозни атаки“ срещу съда, правосъдието и върховенството на закона.
Временният пратеник на ООН в Либия Стефани Уилямс заяви пред Съвета за сигурност на ООН, че чуждестранните участници в конфликта са увеличили доставките на оръжие до Либия. Уилямс заяви, че пратките ескалират насилието, нарушават суверенитета на Либия и нарушават ембаргото на ООН за оръжия.
По време на брифинг, Кремъл обяви Полша за една от основните страни в „спонсорирането на беларуските протести“ и заяви, че продължаващите протести са част от спонсорираната от Запада „цветна революция“. За първи път руското външно министерство обвини директно Варшава в предоставяне на пряка финансова подкрепа, подкрепа за НПО сектора в Минск и опозицията и заяви, че Полша е „в челните редици на недружелюбната политика на ЕС“. Москва посочи Литва, Германия, Чехия, САЩ, Украйна и Канада като основни сили, помагащи на беларуската опозиция.
На 4 септември беларуският министър на отбраната Виктор Хренин участва в среща, заедно с държавите-членки на Общността на независимите държави (ОНД), ОДКС и Шанхайската организация за сътрудничество в Москва. По време на срещата Хренин заяви, че „цветните революции“ са основна заплаха за международната сигурност за блока и използва настоящите протести в Беларус като пример за „неуспешен опит за цветна революция“. В същото време, докато Хренин беше на среща в Русия, силите за сигурност в Минск влязоха в университетски сгради и арестуваха студенти, протестиращи в солидарност с колегите си, задържани по време на демонстрации на 1 септември.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви на 4 септември, че Сърбия се е ангажирала да премести посолството си от Тел Авив в Йерусалим и че Косово и Израел са се договорили да нормализират връзките и да установят дипломатически отношения. Изявленията дойдоха да фона на срещи между Сърбия и Косово с посредничеството на САЩ относно възможно нормализиране на отношенията.
Сръбският президент Александър Вучич съобщи също, че Сърбия ще премести посолството си в Йерусалим до юли 2021 г. и дотогава ще отвори представителство в града. Въпреки че Сърбия не е член на Европейския съюз, за първи път европейска държава отваря посолство в Йерусалим. Припомняме, че Израел едностранно обяви градът за своя столица, въпреки спорния статут на Йерусалим и палестинските претенции за столица на бъдещата палестинска държава. Международната общност още не е подкрепила решението на Израел. Премиерът на Косово, Авдулла Хоти също обяви, че страната му ще отвори посолство в Йерусалим, което прави Прищина първата столица на държава с предимно мюсюлманско население, което предприема тази стъпка.
Швеция засили военната си готовност заради влошената ситуация в Балтийско море, като напрежението в региона достигна най-високото си ниво след Студената война. Шведската армия показа кадри на учения на остров Готланд, където бяха установени военни патрули. В Готланд бяха разположени също танкове и друга военна техника. Американски самолет със специални сили кацна на острова през уикенда на 22-23 август, докато норвежки изтребители извършиха полети заедно с американски бомбардировачи B-52 в Арктика.
Ан Линде, външният министър на Швеция, заяви пред Financial Times, че разполагането на сили не е свързано с вълненията в Беларус, където Стокхолм се опитва да посредничи, а с руските военни маневри. През последните години, за първи път от десетилетия Швеция увеличи разходите си за отбрана, в отговор на все по-активната в Балтийско море Русия.
Картата ни на ситуацията в Мозамбик, където местния клон на „Ислямска държава“ продължава да държи стратегическото пристанище Мосимбоа да Прая.
В района има френски сили, които охраняват проучванията на енергийния гигант „Тотал“ в Мозамбик.
Екипът ни препоръчва:
- Russia’s Western High Command and the Role of Belarus in Russian Strategic Planning
- US vetoes UN resolution over Islamic State fighters’ return
- Venezuela’s Maduro pardons more than 100 political opponents ahead of elections
- Putin’s culture war
- Qatar’s ‘support’ for Somali Spy agency raises storm over links with Al-Sshabaab
- Pakistan and the Belt and Road: New Horizons for a Globalized RMB
- Debunking the Myth of ‘Debt-trap Diplomacy’: How Recipient Countries Shape China’s Belt and Road Initiative
- Damascus struggles to import food as Syrians go hungry
De Re Militari 
Трябва да влезете, за да коментирате.