Битката между „Ислямска държава“ и армията на Мозамбик над ключовото пристанище Масимбоа да Прая заплашва да наруши развитието на енергийните проекти и добива на природен газ, включително мащабен проект, ръководен от френския енергиен гигант Total в провинция Кабо Делгадо.
Местната група, която е свързана с „Ислямска държава“, пое контрола над пристанището Мосимбоа да Прая този месец, а правителствените войски се преместиха в района на северното крайбрежие на Мозамбик на Индийския океан, за да предприемат усилия да си върнат контрола. Превземането на пристанището е прекъснало транзита на оборудване през пристанището, а голяма част от инфраструктурата на Мосимбоа е унищожена. Основният енергиен проект в северната провинция Кабо Делгадо включва разработването на морските находища на природен газ Голфиньо и Атум. Проектът е един от трите основни, планирани в страната, които привлякоха значителна чуждестранна подкрепа през последните години. Общите чуждестранни инвестиции в газовия сектор на Мозамбик се покачиха след откриването на големи залежи на газ през 2010 г. и се оценява на около 60 милиарда долара.
Очаква се проектът в Масимбоа да произведе около 13 милиона тона втечнен природен газ година след завършването му през 2023 г., като европейските и азиатските купувачи вече са подготвени за производството. Намира се на полуостров Афунги и зависи от пристанището на Масибоа за внос на някои строителни материали и тежко оборудване. Освен Total, италианската Eni ръководи консорциум, изграждащ отделен проект на стойност 8 милиарда долара, наречен Coral South.
Инфраструктурата на Total е защитена от частни охранители. Бронираните превозни средства патрулират в периметъра с двойна ограда, разположена около района, като снайпери са поставени на високи конструкции с изглед към съоръжението. Изграден е корабен терминал за малки кораби. Притеснението на местните власти и на френската компания, е възможна фронтална атака от ИД с цел превземане на района и взимане на пленници.
За трети път през последната година бойците на ИД превземат Масимбоа, като армията си връщаше контрола след интензивни бойни действия. Около 1000 цивилни са убити от 2017 г. насам, когато започнаха атаките на ИД, а над 200 000 са разселени. De Re Militari следи ситуацията отблизо още от началото на битките, които се засилиха през изминалата година. Припомняме, че Мозамбик и Африка бяха поставени като цел на ИД още по времето на лидера на групировката Абу Бакр ал Багдади.
Въпреки нарастващото напрежение в други области, САЩ и Китай отново потвърдиха ангажимента си към търговската сделка, постигната в началото на тази година с цел да се спре търговската война между Пекин и Вашингтон.
Представителите на двете държави обсъдиха усилията на Китай да подкрепи споразумението и бъдещите действия. Китайското министерство на търговията заяви, че „конструктивният диалог“ включва ангажимент да се продължи с прилагането на споразумението. Финансовите пазари веднага реагираха позитивно след новините от разговорите между двете страни.
Радостта трая кратко, тъй като Китай изстреля две ракети в Южнокитайско море, включително една, предназначена специално срещу самолетоносачи, като предупреждение към Съединените щати, на фона на повишаващо се напрежение в оспорваните води, към които претенции има Китай.
Китайската армия е изстреляла една балистична ракета със среден обсег, DF-26B, от провинция Цинхай и друга балистична ракета със среден обсег, DF-21D, от провинция Джъдзян в отговор на американските въздушни дейности в едностранно обявената от Китай „зона, забранена за полети“. Двете ракети са изстреляни в посока на района между провинция Хайнан и оспорваните Параселски острови. Американски шпионски самолет U-2 е навлязъл в определената от Китай зона без разрешение на Пекин по време на военноморско учение, проведено от Китай в Бохайско море.
Полицията в Хонконг арестува двама членове на Законодателния съвет на фона на нарастващото противодействие на опозицията в територията. Депутатите и четиринадесет други бяха задържани заради подозрението, че са взели участие в антиправителствени демонстрации миналата година. Председателят на Хонконгската демократична партия нарече арестите „смешни“ и демонстрация на отмъщение срещу депутатите. Amnesty International обвини правителството на Хонконг във „въоръжаване на закона за преследване на дисиденти“. Властите в Хонконг се опитаха да задушат несъгласието през последните месеци, включително чрез прилагане на нов закон за национална сигурност, наложен от Пекин, и чрез забраняване на опозиционни депутати да се кандидатират за преизбиране.
Четири Ф-16 от ОАЕ кацнаха в Крит, за да участват в учения с Гърция, на фона на нарастване на напрежението с Турция. Самолетите са разположени в авиобазата „Суда“ на гръцкия остров, заедно с помощен персонал, инженери и наземен персонал, и ще проведат серия от учения с гръцките въоръжени сили над Източното Средиземноморие.
Според гръцки медии, ученията идват след като началниците на армията на Гърция и ОАЕ са обсъдили ситуацията в региона миналата седмица. Гръцкият министър на отбраната Никос Дендиас проведе разговори с министъра на външните работи на ОАЕ Абдула бин Заед ал Нахиян.
Припомняме, че Емирствата са един от регионалните съперници на Турция. Гръцките медии свързват ученията с задълбочаването на връзките между ОАЕ и Израел, който е един от основните съюзници на Гърция в региона. През май тази година Израел и Гърция подписаха споразумение за израелски дронове IAI Heron. Гръцките корабостроителници ONEX Neorion и Israel Shipyards подписаха споразумение за сътрудничество за изграждането на корвети от ново поколение за гръцкия флот.
Русия има военна сила, чиято цел е да се намеси в Беларус, „ако е необходимо“. Това обяви руският президент Владимир Путин по време на интервю за държавния телевизионен канал Русия1. Путин заяви, че Кремъл е подготвил „резерв от служители на реда“, но няма да ги изпрати в Беларус, освен ако ситуацията „не излезе извън контрол.” Припомняме, че Москва предупреди, че ще се намеси в Беларус в отговор на чужда намеса.
Изявлението на Путин е първото признание на Кремъл за подготовка за намеса в Беларус. Кремъл подкрепя Лукашенко с технически персонал, информационна подкрепа и координация в областта на сигурността от 19 август насам. Съгласно данните, идващи от граничната зона между Беларус и Русия, смятаме, че Кремъл е готов да се намеси в Беларус, за да подкрепи Лукашенко, ако той не е в състояние да контролира протестите.
Екипът ни препоръчва:
- Има ли логика Кремъл да стои зад отравянето на Навални
- Защо събитията в Мали са важни и за Европа
- Lebanon’s invisible: Refugees, COVID-19, and the Beirut port explosion
- Islamist Attacks in Mozambique Threaten to Disrupt Total-Led Natural-Gas Project
- With Israel’s Encouragement, NSO Sold Spyware to UAE and Other Gulf States
- Playing With Fire: China Fuels Middle East Arms Race
- Strangers to strategic partners: Thirty years of Sino-Saudi relations
- Welcome Back to Kissinger’s World
- Tear Gas and the Politics of Protest Policing
- The Pakistan Army’s Belt and Road Putsch
De Re Militari 