DRM Brief: 11 август 2020

И тази седмица основният фокус на международните медии е Ливан. В началото на седмицата мощна вълна от взривове унищожи пристанище Бейрут и жилищни райони на километри от взрива. Според наличната информация, над 2750 тона амониев нитрат се е запалил и е предизвикал мощната експлозия, като преди това е имало и няколко по-малки. Взривовете оставиха кратер от 140 метра, а от пристанището оцеляха едва 3%.

Ден по-късно започнаха да излизат все повече подробности около амониевият нитрат. Товарът пристига в Ливан още през 2013 г. на борда на кораба „Ресус“ – собственост на руския бизнесмен Игор Гречушкин, регистриран в Кипър и плаващ под молдовски флаг с курс от Грузия към Мозамбик. По неизвестни причини плавателният съд е задържан от властите в Бейрут. След близо година престой на пристанището, „Ресус“ и товарът му са изоставени окончателно от собственика и екипажа. Впоследствие амониевият нитрат е разтоварен в хангар №12, който се използва от Хизбулла през годините.

Bellingcat

В следващите няколко години митническите служители изпращат поредица от писма адресиращи проблема с различни предложения, включващи реекспорт, предване на армията или продаване на местна частна фирма за производство на експлозиви. В рамките на 7 години така и не се намира разрешение на казуса, а амониевият нитрат остава в склад, намиращ се в непосредствена близост до един от основните булеварди на града. Според данни, част от количеството е трябвало да бъде продадено на черния пазар. Само преди шест месеца е имало инспекция на пристанището и е имало предупреждение товарът да бъде премахнат.

Пристанище Бейрут има жизненоважна роля за икономиката на Ливан. То е напълно засегнато след взривовете, което го прави неизползваема за неопределен период от време. Ливан се намираше в дълбока криза и преди тези събития. Заради срива на валутата и икономиката, и разпространението на Ковид-19, ООН започна да раздава храна и помощи за първи път от 2006 година насам. Тези помощи минаваха през пристанището и силозите, които вече не съществуват. Местната продукция в Ливан задоволява едва 10% от нуждите за зърно в страната. Останалата част се внася, предимно от Русия като над 80% от доставките минават през пристанището. Това е само един от примерите колко тежки последици ще има за цял Ливан, ако правителството не действа бързо.

Междувременно, едно от най-важните събития в Ливан е очакваната присъда на трибунала на ООН за Ливан, свикан след убийството на легендарния премиер на страната, Рафик Харири преди 15 години. Събитието притеснява Хизбулла, чиито членове са обвинени в извършване на бомбената атака в Бейрут през 2005 година, която причини смъртта освен на Харири и на още 21 души. Предстои съдиите да постановят присъдата си, но това беше преди събитията в Бейрут. Подсъдимите, които се съдят задочно, са свързаните с Хизбулла Салим Джамил Айяш, Хасан Хабиб Мерхи, Асад Хасан Сабра и Хюсеин Хасан Онеси. Те са обвинени в заговор за извършването на терористична атака, а Айяш е обвинен в извършване на терористичен акт, убийство и опит за убийство. Местонахождението на четиримата е неизвестно в момента, но съдиите заявиха, че подсъдимите са известени за хода на делото. Досега са разпитани 297 свидетели.

На фона на напрежението в Ливан, на 10 август правителството обяви, че смята да подаде оставка. Това се случва след поредица от лични оставки на депутати и министри, а също и на масови демонстрации, окупирали правителствени сгради.

Американска компания сключи договор с кюрдските сили в Североизточна Сирия за разработване и износ на суровия петрол в региона. Договорът е резултат на секретна сделка, одобрена от правителството на САЩ месеци след като президентът Доналд Тръмп обяви, че оставя американските войски в Сирия, за да „защитават нефта“. Споразумението, сключено с малко известна фирма, разгневи правителството на Башар Асад, което не признава кюрдските сили и се надяваше да ги привлече с участие в бъдещото правителство.

Компанията, Delta Crescent Energy LLC, е регистрирана в Делауеър през февруари 2019 г. Партньори в компанията са бившия американски посланик в Дания Джеймс Кейн; Джеймс Рийз, бивш офицер в армията от елитните сили Delta Force и Джон Дорие-младши, бивш изпълнителен директор на GulfSands Petroleum, нефтена компания със седалище във Великобритания и с опит в сондажите в Сирия.

Нов епизод от нарастващото напрежение в Средиземно море дойде, след като Гърция и Египет обявиха, че са сключили споразумение относно морските си граници. Споразумението, което определя границата между изключителните икономически зони на двете страни, ще позволи на Атина и Кайро да осигурят максимални ползи от нефта и природния газ в района. Египетският външен министър Самих Шукри проведе конферентен разговор с гръцкия си колега Николаос Дендиас. Гръцко-египетската сделка идва на фона на обтягане на отношенията в рамките на ЕС и НАТО заради проучванията на Гърция, Турция, Италия и Египет за природен газ в Средиземно море. Темата е пряко свързана и с войната в Либия, където страни-членки на ЕС и НАТО подкрепят различни лагери.

В края на миналата година Турция подписа отбранителни и икономически споразумения с подкрепеното от ООН либийско правителство. Тези споразумения предполагат турски проучвания за газ южно от Критско море в район, оспорван от Гърция.

През следващите дни фокус ще бъде темата за Беларус. Там, на 9 август бяха проведени силно критикувани избори, които президентът Александър Лукашенко спечели. Опозицията оспори резултатите и последваха масови демонстрации. В цялата страна бяха разположени военни и полицейски части, но това не спря протестите. Част от опозицията беше арестувана, а на 11 август стана ясно, че основното лице – Светлана Тихановская – е напуснала Беларус в посока Литва. Според беларуски медии, тя е била принудена да се откаже от битката за президентското място и да призове публично симпатизантите си да „приемат реалността“.

Екипът ни препоръчва:

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: