Франция стартира коалиция от западноафрикански и европейски съюзници срещу джихадистките групи в района на Сахел. Франция разположи хиляди войници на юг от Сахара през 2013 г. и в момента има 5100 войници там. Но въпреки това насилието от групи, свързани с Ал Кайда и „Ислямска държава“, нараства.
Коалицията беше обявена за първи път по време на среща през януари, след поредица от нападения, отнели живота на над 200 войници, и беше ратифицирана по време на няколко виртуални срещи на повече от 40 министри на отбраната и външните работи от ЕС и Африка.
Новата структура обединява държавите от т.нар. група Г5 – Мали, Буркина Фасо, Чад, Нигер и Мавритания, плюс френските сили и всички бъдещи войски под едно командване, а също така координира хуманитарната дейност и местното управление. Коалицията също така ще предостави помощ от европейски специални части за регионалните армии и финансова помощ от държави като Саудитска Арабия и ОАЕ.
В началото на седмицата, 20 индийски войници загинаха при сблъсък с китайски сили в оспорвания хималайски район между двете страни. В края на седмицата, Китай обяви долината на река Галван, която е оспорвана територия, за част от Китай.
През последните седмици там се наблюдава сериозна ескалация, която следим отблизо. Досега имаше няколко пъти сблъсъци, но не и с убити войници – последният път, когато индийски войници загиват в този района е през 1975. Джао Лицян, говорител на китайското външно министерство, заяви пред репортери, че индийските войски два пъти са преминали Линията на фактически контрол, което е счетено за провокация от страна на Китай. В изявлението на индийската армия се казва, че е имало жертви и от двете страни, но китайското правителство не потвърждава за жертви сред войските си.
На 17 юни във Франция по обвинения за пране на пари беше осъден на четири години затвор Рифат ал Асад. Рифат ал Асад е чичо на сирийския президент Башар Асад. Той е обвинен, че е използвал сирийски държавни пари, за да закупи имоти на стойност 90 милиона евро. 82-годишният бивш вицепрезидент на Сирия отрича вина, а адвокатите му ще обжалват решението на съда в Париж. Очаква се имуществото му в Париж и Лондон да бъде отнето. В британската столица имотите на Рифат ал Асад се оценяват на 29 милиона евро.
Рифат ал Асад е обект на разследване във Франция от 2014 година, когато организацията „Шерпа“, защитаваща жертви на икономически престъпления, повдигна обвинения срещу него, твърдейки че стойността на имуществото му превишава известния доход. Пет години по-късно, френските власти решиха да повдигнат обвинения за престъпленията, извършени между 1984 и 2016, включително пране на пари и неправомерно използване на сирийски държавни средства. Рифат и семейството му имат имоти и в Испания на стойност 695 милиона евро, които бяха иззети от властите през 2017 като част от отделно разследване за пране на пари от Рифат и още 13 души.
Рифат ал Асад, някогашния втори по сила човек в Сирия след брат си, Хафез Асад, ръководи армията. Рифат е известен като „Касапинът на Хама“ заради обсадата на град Хама по време на бунт в района през 1982. Обвинени, че са симпатизанти на Мюсюлмански братя, които опитват да извършат преврат в същото време, са убити близо 20 000 души в Хама под надзора на Рифат ал Асад. От 1984, когато самият той опитва да извърши преврат срещу Хафез Асад, Рифат живее в изгнание във Франция и Испания. След като Хафез Асад умира през 2000 година, Рифат се обявява за наследник на брат си, но сирийската номенклатура избира синът на Хафез, Башар Асад.
На 17 юни влезе в сила т.нар. Акт Цезар, който налага санкции върху правителството на Башар Асад и негови съюзници. Списъкът със санкционирани е от 39 души, които са финансирали операции на сирийските правителствени сили, про-ирански части и компании, участвали в подпомагането им. Актът Цезар беше подложен на дебати близо 6 години в Конгреса като се смята, че това са най-силните санкции върху правителството на Асад до този момент.
На 18 юни американските сили в Африка (AFRICOM) публикуваха нови изображения, показващи дейност на руски самолети и радарни системи в района на Сирт и Джуфра, Либия. Според изявлението на щаба, самолетите са там в подкрепа на дейността на наемници, разположени в Джуфра.
В Джуфра са разположени сили на „Вагнер“ и вероятно AFRICOM имат предвид именно тях. В района има и судански наемници, подкрепени от Египет и ОАЕ.
Бивш ирански съдия, бягащ от властите в Иран, където е обвинен в корупция, беше намерен мъртъв в хотела си в Румъния. Информацията беше потвърдена и от международния отдел на иранската полиция. Според румънската полиция, Голамреза Мансури е намерен мъртъв, след като е „паднал или е бил бутнат“ от стаята си в хотела си в Букурещ. Двете версии в момента се разследват.
Мансури, който избяга от Иран миналата година, след като властите го обвиниха, че е взел около 500 000 евро подкуп, беше изправен пред искане за екстрадиция от Иран. Миналата седмица той заяви във видео изявление, че е напуснал Иран заради лечение и че ограниченията за пътуване заради Covid-19 му пречат да се върне, за да се изправи срещу обвиненията, които отрича. Говорителят на министерството на външните работи на Иран Абас Мусави заяви, че страната му е поискала от румънските власти да изпратят официален доклад, съобщи държавната информационна агенция IRNA. Мусави съобщи, че наскоро Мансури е посетил иранското посолство и е обсъдил как да се върне в Иран.
По-рано през седмицата, правозащитни групи, журналистически организации и ирански дисиденти призоваха Румъния да не депортира Мансури, заявявайки, че той трябва да бъде преследван в Европа за нареждане на масовия арест на репортери, докато е изпълнявал функциите си на съдия в Техеран. Германският клон на „Репортери без граници“ подаде жалба до федералните прокурори в Германия миналата седмица, призовавайки Мансури да бъде разследван по обвинения в изтезания и нарушения на правата на човека при разпореждане на ареста на 20 репортери в Иран през 2013 г. През 2012 г. той забрани реформаторския всекидневник „Шарг“ и задържа неговия главен редактор заради публикувана карикатура, която властите счетоха за обида за воювалите в иранско-иракската война през 1980-те.
Временното правителство на Судан се надява най-накрая да подпише мирно споразумение с бунтовниците в Дарфур. Това би помогнало за прекратяване на нестабилността, която порази страната почти без прекъсване след независимостта й от Великобритания през 1956 г. Остават няколко препятствия. Единият е въпросът за мерките за сигурност в Дарфур, регион с големина на Испания, който стана свидетел на геноцид от подкрепяна от правителството милиция в началото на 2000-те години. В Дарфур все още има въоръжени групировки, включително паравоенна организация, контролирана от Мохамед Хамдан Дагало, най-мощният човек във временното правителство на Судан. Друг е проблем са командири като Абдел Уахид ал Нур, най-влиятелният и компроментиран лидер на бунтовниците в Дарфур. Той има приблизително 2000 бойци под негова команда, но отказа да се присъедини към преговорите.
Очаква се Белият дом да проведе срещи на високо ниво през идната седмица, за да обсъди дали да даде на израелското правителство „зелена светлина“ за анексиране на части от Западния бряг. Това е важно, тъй като Израел няма да направи крачка към анексирането без одобрение от САЩ. Както в Израел, така и в САЩ има несъгласие относно този въпрос, включително в правителството на Бенямин Нетаняху. През последните дни израелски и американски официални лица предупредиха за страховете, че анексирането ще доведе до ескалация в целия регион. Една от основните точки на дискусия ще бъдат разногласията по въпроса между израелския премиер Бенямин Нетаняху и неговите коалиционни партньори, министърът на отбраната Бени Ганц и външния министър Габи Ашкенази.
Очаква се срещите да се проведат в понеделник или вторник и да включват Джаред Кушнер, държавен секретар Майк Помпео, съветникът по националната сигурност Робърт О’Брайън и американският посланик в Израел Дейвид Фридман, който се очаква да пътува до Вашингтон, за да присъства. Помпео се завърна от пътуването си в Израел миналия месец с много резерви относно анексията, поради опасения относно регионалната стабилност и вътрешните разногласия в израелското правителство. Но изглежда той промени малко позицията си оттогава и се приближава към позицията на Фридман, който подкрепя напълно идеята за анексирането на Западния бряг. Положението на Кушнер не е ясно. Той не е идеологически против анексията, но е инвестирал усилия и време в т.нар. мирен план на Тръмп и иска да се увери, че стъпките на Израел не го подкопават.
Всяко едностранно израелско анексиране би било считано за нарушение на международното право и на тази стъпка яростно се противопоставят палестинците, страните в региона, включително Йордания, с която Израел има мирен договор, а също и Европейския съюз.
Екипът ни препоръчва:
- Военният сблъсък между Индия и Китай е начало на по-голяма криза
- Франция удари Ал Кайда в Африка, но организацията продължава да е опасна
- The Lure of Blood Money
- Dispute Over Nile Dam Keeps Tensions Between Egypt and Ethiopia High
- САЩ притискат режима на Асад със санкции срещу съюзниците му
- Assessing Saudi Vision 2030: A 2020 review
- Наемниците са отново на мода, а Русия налага нов модел
- Podcast: PEACE IS HELL: WHY AMERICA STRUGGLES TO CREATE STABILITY AFTER CONFLICT
- North Korea’s Power Structure
- Twin Pillars of US Policy Puts Iraqi Dialogue at Risk
- Hong Kong’s Special Status: What’s Happening and What’s Next
De Re Militari 