През януари Световната здравна организация публично похвали Китай за това, бързата реакция срещу новия коронавирус. Организацията многократно благодари на китайското правителство за споделянето на генетичната карта на вируса и заяви, че работата и ангажираността му с прозрачността на процесите, са „много впечатляващи“. Разследване на АП показва, обаче, че е имало значителни закъснения от страна на Китай, породили недоволство сред служителите на СЗО за това, че не получават необходимата информация за борба с разпространението на смъртоносния вирус. Тази информация е в рязък контраст с похвалите, които СЗО отправи към Пекин в началото на годината. В материал, публикуван на сайта на АП става ясно, че Китай е забавил пускането на генетичната карта или генома на вируса повече от седмица, след като три различни правителствени лаборатории са декодирали напълно информацията. Според АП, основна вина за това са строгият контрол върху информацията в Китай и конкуренцията в здравната система на страната. Китайските правителствени лаборатории пуснаха данни за генома едва след като друга лаборатория ги публикува на 11 януари. Дори тогава, Китай забавя процесите по споделяне на данни поне две седмици в момент, в който епидемията е можело да бъде драстично забавена.
Властите в Северна Корея ще прекъснат всички комуникационни линии с Южна Корея, съобщиха официалните държавни медии в Пхенян. Това идва на фона на гнева на КНДР по повод издаването на листовки от севернокорейски дезертьори, които се намират в Южна Корея.
На 4 юни, няколко групи от дезертьори от Северна Корея обявиха, че ще продължат да изпращат листовки в Северна Корея, с които предават новини за външния свят, критикуват ядрените амбиции на Северна Корея и нарушаването на правата на човека. Подобни листовки са изпращани от години с помощта на балони през граничните райони, като тези действия са считани от Пхенян за атака по държавата. Изявлението на активистите дойде след новините, че Южна Корея възнамерява да забрани изпращането на листовки в опит за деескалация със северния си съсед. На 4 юни, малко преди дезертьорите да заявят, че няма да спрат с разпращането на листовки, Ким Йо-чен, сестрата на севернокорейския лидер, заплаши, че ще отмени военното споразумение с Южна Корея и ще затвори трансграничен офис за комуникация между двете страни, освен ако Сеул не спре активистите да изпращат листовки против Пхенян през границата.
В Сирия седмицата продължи с протести в няколко района на страната. В южния град Суейда, който официално е под правителствен контрол и не е бил свидетел на анти-правителствени протести през последните години, бяха проведени демонстрации. Множество се събра по улиците на града и открито скандираше срещу правителството на Асад, като главна причина е задълбочаващата се икономическа криза и сривът на сирийската лира – в началото на седмицата стойността й е 3150 лири за долар.
В Идлиб също имаше демонстрации, както срещу Хаят Тахрир ал Шам, така и срещу Асад.
Нов ръст на заболелите от Covid-19 беше отбелязан в Близкия изток. В началото на седмицата, Иран призова своите граждани да носят маски на публични места, след като здравното министерство обяви още 70 смъртни случая от новия коронавирус и 2043 нови случая за денонощие. Говорителят на министерството на здравеопазването заяви, че има 8 351 починали и 173 832 случая на Covid-19. През април Техеран опита да свали част от мерките, заради ефекта им върху икономиката, но случаите нараснаха веднага след това. Правителството е критикувано, включително от депутати, че е реагирало много бавно на заплахата от епидемия в страната. Според независими данни, броят на починалите и заразените е двойно по-голям.
Израел е другата страна със скок в случаите на коронавирус, след като училищата, предприятията, ресторантите, баровете, туристическите атракции и други места бяха отворени отново. Към 9 юни случаите на заболели в Израел са над 18 000 с близо 200 нови случая дневно.
Либийската национална петролна компания заяви в началото на седмицата, че работата на нефтеното находище Шарара, най-голямото в страната, което беше затворено преди месеци от силите на Халифа Хафтар, е възобновена. Изявлението идва само дни след като силите на либийското правителство – с подкрепата на Турция – изтласкаха силите на Хафтар и вдигнаха обсадата над Триполи. Шарара е на около 900 км. южно от столицата Триполи и произвежда 315 000 барела на ден – почти една трета от износа на Либия. Находището и петролната инфраструктура бяха често е атакувани от милициите в състава на силите на Хафтар. През януари клапаните на станцията бяха затворени, което принуди спирането на производството в Шарара и струва на хазната повече от 5,2 млрд. долара.
На 9 юни Иран заяви, че ще екзекутира шпионин, който е работил за САЩ и Израел, и е предоставил информация за убития командир на силите „Ал Кудс“, Касим Солеймани. Махмуд Мусави Маджд беше осъден за шпиониране на въоръжените сили на Иран. Смъртната присъда на Маджд е потвърдена от върховния съд и „ще бъде изпълнена скоро“, става ясно от изявление на правосъдната система. През февруари Иран произнесе подобна присъда за Амир Рахимпур, осъден за шпиониране за САЩ и за продажба на информация за ядрената програма на Иран. През декември миналата година, Техеран обяви, че са арестувани осем души, „свързани с ЦРУ“ и участвали на протестите, избухнали заради увеличението на цената на бензина и икономическата ситуацията в страната. През юли 2019 г. също имаше арести на заподозрени, че са шпиони на ЦРУ, като някои бяха осъдени на смърт. Както иранската опозиция, така и Доналд Тръмп определиха арестите за нагласени.
През седмицата беше обявена появата на нова фракция, отделила се от талибаните в Афганистан, която е в тясна връзка със съседен Иран и се противопоставя на усилията, насочени към прекратяване на 18-годишната война в Афганистан. Смята се, че Хезб-е Уалаят-е Ислями, се е отделила от основното лидерство талибаните скоро, след като САЩ и войнстващото движение подписаха мирно споразумение през февруари. Формирането на групата подчертава възможните разделения в рамките на талибаните, които през последните години са свидетели на тежки лидерски преходи и нарастващо вътрешно несъгласие към омекотяването на политиката както към правителството в Кабул, така и към САЩ. Не е ясно дали новата организация ще получи широка подкрепа, но нейното възникване може да създаде ново препятствие за сделката между САЩ и талибаните, която беше подкопана от насилие, спорове и отлагания.
Новата организация споделя вижданията на Сираджудин Хакани, оперативният шеф на талибаните, за когото САЩ са обявили награда от 10 милиона долара. Той е син на радикалния лидер Джалаладин Хакани, който е един от основателите на движението и стои зад едни от най-кървавите самоубийствени атаки. Мрежата на хакани има силни връзки с Пакистан и Саудитска Арабия, но е все по-близка до Иран, след като Саудитска Арабия и Исламабад предприеха действия срещу финансирането й.
Друг свързан с Иран лидер на талибаните, застанал срещу мирните преговори, е мулла Каюм Закир – един от най-известните военни командири и военен лидер на талибаните до 2014. Закир води консервативна фракция на талибаните заедно с Ибрахим Садр – бивш военен командир на талибаните. През 2018 година, Садр е сред осемте членове на движението, които бяха обявени за терористи от САЩ.
За първи път от няколко години насам се наблюдава засилено присъствие на американските ВМС в района на Тихия океан. Към момента двете бойни групи на самолетоносачите „Теодор Рузвелт“ и „Роналд Рейгън“ изпълняват задачи във Филипинско море, докато трета, водена от „Честър Нимиц“ е разположена около Сан Диего. Това се случва на фона на повишеното напрежение между Китай и САЩ в контекста на Covid 19 пандемията и подновените протести в Хонконг. Американските действия могат да бъдат разглеждани като ясен сигнал към Пекин, че вътрешната криза породена от масовите протести и безредици, в никакъв случай няма да повлияе на способностите за проектиране на сила в Тихия океан. От своя страна в Китай този ход ще бъде представен като провокация и доказателство за опитите на Вашингтон да дестабилизира региона.
На 13 юни, девет войници от елитната Четвърта дивизия дезертираха в предградието на Дамаск, Думайр. Те са искали да се скрият преди да поемат към пункт, където са ги чакали бивши бунтовници.
Алекс Сааб, колумбийски бизнесмен, свързан с правителството на Венецуела, беше арестуван в Кабо Верде, докато е зареждал частния си самолет. Той е пътувал за Иран. Сааб е един от най-исканите от САЩ хора, заради сделките, които осъществява за газ и злато в полза на Венецуела и президента Мадуро. Преди три години Алекс Сааб беше в центъра на сделката за размяна на злато за храна, която Венецуела сключи с Турция. Бизнесменът също създаде обширна финансова мрежа за движение на пари от името на Каракас, използвайки банкови сметки в множество държави, включително Русия, Сърбия, Сингапур, Малайзия и Китай. В Иран Сааб е трябвало да дотовори доставки на петрол.
На 14 юни се появиха новини за най-малко 20 войници и повече от 40 цивилни убити, а стотици други ранени при двойна атака в щата Борно, Нигерия. Атаките в районите Монгуно и Нганзай, дойдоха само дни, след като въоръжени бойци убиха най-малко 81 души при нападение на село в Губио. Отговорност за всички атаки пое местният клон на „Ислямска държава“.
Екипът ни препоръчва:
- China delayed releasing coronavirus info, frustrating WHO
- Has Israel Become America’s Military Contractor in Syria?
- Russia raises stakes with ‘brazen’ military intervention in Libyan conflict
- Top US General in Mideast: ‘I Do Worry About China Quite a Bit’
- Al-Qaeda tries to exploit US unrest
- The Shape of Asia’s New Cold War
- China-US Military Confrontation in the South China Sea: Fact and Fiction
- Is Syria’s Assad on the Edge?
De Re Militari 