от Венцислав Божев
На 17 май Кнесетът одобри състава на 35-то правителство на Израел. По този начин приключи най-дългата политическа криза в историята на страната. След повече от година без стабилно управление и три последователни парламентарни избори, израелският парламент потвърди мандата на тригодишно коалиционно правителство, което ще бъде водено на ротационен принцип от Бенямин Нетаняху и Бени Ганц. Още в първите седмици на своето управление, едно от предизвикателствата, с които ще трябва да се справят, е сблъсъкът във вътрешно и външнополитически план по отношение намерението за анексия на долината на река Йордан.
Самата идея за приобщаване на тази територия към юрисдикцията на израелската държава не е нова.
Още след войната от 1967 г. планът „Алон“ за първи път предвижда анексия на части от Западния бряг, а през следващите десетилетия въпросът регулярно бива повдиган без обаче да достига реални измерения. [1] Анексията на долината на р. Йордан придобива нова актуалност и динамика в началото на месец септември 2019 г. когато само седмица преди вторите по ред парламентарни избори премиера Бенямин Нетаняху обявява своя план за осъществяване на анексия, ако вотът бъде спечелен от неговата партия.[2] Идеята получава ключова подкрепа от САЩ, а чрез договарянето на коалиционно споразумение между Бенямин Нетаняху и Бени Ганц, перспективата за осъществяване на анексията става все по-реална. Член 29 на коалиционното споразумение от 20 април отваря вратата за териториални анексии в Западния бряг, като конкретния текст гласи следното: „От 1 юли 2020 г. министър-председателят ще има възможност да внесе за обсъждане в Кнесета постигнатото споразумение със САЩ относно прилагането на суверенитет“[3]
СТРАТЕГИЧЕСКА ЗНАЧИМОСТ НА ДОЛИНАТА НА Р. ЙОРДАН
Въпросната долина представлява тясна ивица земя в рамките на Западния бряг, която върви успоредно на левия бряг на р. Йордан, явявайки се граница с Йордания. Рамката на тази територия никога не е била дефинирана точно и не е представлявала каквато и да е конкретна географска зона. Все пак планът на Нетаняху предвижда анексията на територия, която в най-широката си част достига до 16 км. и е с дължина от почти 100 км.
През последните пет десетилетия в Израел се водят ожесточени спорове относно статута на Западния бряг. В тази връзка Долината на Йордан заема важно място, като практически всяко едно правителство от 1967 г. насам стои зад позицията, че тя трябва да бъде анексирана в качеството си на важен стратегически актив по отношение на сигурността.
Контролът върху нея би означавал и цялостен контрол върху границата с Йордания, а Западния бряг в този случай ще се окаже обкръжен от всички страни от израелска територия. В добавка към това долината е относително слабо заселена. По-голямата част от палестинското население е концентрирано на изток, позволявайки на израелската държава относително лесно да усвои територията чисто административно наред с около 11 000 еврейски заселници, живеещи в 30 селища
Реално погледнато, Израел и сега осъществява контрол над почти цялата територия на долината с изключение на град Йерихон, който е с изцяло палестинско население. Както и с останалата част от Западния бряг през последните 50 г, израелската държава има фактическа власт над долината, без да я анексира официално. Еврейските заселници имат израелско гражданство, докато палестинските жители нямат такова и не могат да гласуват в израелски избори. Израелските сили за сигурност също така имат контрол и над движението на хора. В тази връзка вероятната бъдеща анексия на пръв поглед би имала чисто формален характер, приравнявайки статута на тази територия с този на останалите административни единици в Израел.
Но има и повече. По всяка вероятност изглежда, че анексията на Долината на р. Йордан, наред с потвърждаването на тази на Голанските възвишения от страна на САЩ и признаването на Йерусалим за столица на Израел са актове, които не само затвърждават вече съществуващото статукво на терен, но и показват готовност и решимост за изпълнение на т.нар. Сделка на века, предложена от американския президент Доналд Тръмп.
„СДЕЛКАТА НА ВЕКА“
Планът е резултат от двугодишна работа на екип, воден от старшия съветник на американския президент – Джаред Къшнър. Той е разделен на две части: икономическа, представена от Къшнър още през юни месец 2019 г. и политическа, която трябва да даде идея за разрешаване на основните проблеми като статусът на Йерусалим, границите, сигурността, израелските селища на Западния бряг, както и компенсацията за палестинските бежанци от войните през 1948 г. и 1967 г.
Тук трябва ясно да бъде подчертано, че планът не е окончателен, а в същността си представлява една рамка, която трябва да даде основа за двустранни преговори между израелци и палестинци.
Икономическият компонент от плана предвижда събиране и инвестиране на повече от 50 млрд. долара в 179 различни проекта.[4] Около 23 млрд. от тези пари са предвидени директно за Ивицата Газа и Западния бряг, а останалите ще бъдат инвестирани в съседните Египет, Ливан и Йордания. Трите направления за инвестиции са свързани с изграждането на икономически просперитет, подобряване на образователната и здравната система, както и реформа на публичния сектор. Крайните цели са в рамките на 10 г. да бъде удвоен БВП, да се намали бедността с 50%, да се разкрият 1 млн. работни места, а безработицата да падне под 10%. Без съмнение амбициозни цели и идеи, които предвиждат по какъв начин да бъдат управлявани и изразходвани тези пари, но не и кой по-точно ще ги инвестира.
За разлика от икономическата част на плана, политическата не е свързана с конкретиката на цифрите и процентите. Тя засяга изключително сложните и особено деликатни въпроси, които вече осмо десетилетие представляват неразрешим казус за международната общност. И въпреки, че рамката на плана предоставя възможност за предоговаряне по различните проблеми, все пак има няколко основни стълба, които едва ли ще претърпят съществени промени. А именно:
- САЩ ще признае израелските селища на Западния бряг, както и израелския суверенитет над долината на р. Йордан, която се очаква да бъде анексирана в периода след 1 юли 2020 г;
- Йерусалим ще бъде „неделима“ столица на Израел – нещо, което вече бе признато от администрацията на президента Тръмп още в края на 2017 г. и стана причина палестинците да прекъснат отношенията си със САЩ;
- Няма да има палестинска столица в Източен Йерусалим, като тя е предвидена да се намира в предградието Абу Дис;
- вероятната бъдеща палестинска държава трябва да бъде демилитаризирана и няма да има контрол над границите си, което означава, че той ще бъде осъществяван от Израел и в по-малка степен от Египет и Йордания.
Очаквано планът на Тръмп бе категорично отхвърлен както от правителството на Махмуд Аббас в Рамала, така и от водещите политически фактори в Ивицата Газа.[5] Реално към настоящия момент Сделката на века все още не получава видима подкрепа извън Вашингтон, Лондон и Тел Авив, посрещната критично от партньорите в Квартета – ЕС, ООН и Русия.
СТАТУКВО НА ТЕРЕН
Както вече бе споменато, решението за анексия на Долината на р. Йордан, наред с американски план за разрешаване на израело-палестинския конфликт, до голяма степен отразяват реалната ситуация, при която Израел има възможност да налага своите условия от позицията на по-силната страна.
Що се отнася до статуквото на терен в Долината на р. Йордан, то е определено чрез споразумението от Таба (Осло II) през 1995 г. Според неговите клаузи Западния бряг бива разделен на две зони с пълно или частично палестинско управление (Зони А и В около 40 % от Западния бряг) и една зона, поставена под пълен контрол на израелските сили за сигурност (Зона С).[6] По този начин бива създадено демографско разделение между палестинското население и израелските заселници. От друга страна изграждането на защитната стена допълнително осигурява не само чисто физическо разделение, но и фактическа изолация на палестинските центрове на концентрация на палестинско население.
Както е видимо от приложената по-долу карта, територията на Долината на р. Йордан влиза напълно в Зона С. Това означава, че формалната анексия реално не би променила особено текущото статукво на терен. Особено, ако се има предвид, че според американския план се предвижда тази загуба на територия, където Палестинската автономия и без това упражнява само частичен суверенитет, да бъде заменена с друга по границата с Египет.
В тази логика намерението за анексия на Долината на р. Йордан би могло да бъде разглеждано и като опит за натиск срещу Палестинската автономия и водещите палестински фракции с цел те да бъдат принудени да седнат на масата за преговори по отношение Сделката на века. Отправяне на ясно послание, че нейните параметри могат да бъдат изпълнени по един или друг начин, дори едностранно без участието на палестинската страна.
РЕАКЦИИ
Още при обявяването на намерението за анексия през есента на 2019 г, то е посрещнато от вълна неодобрение, а с все по-ясната перспектива за реално осъществяване, прави опозицията все по-ясна. Във вътрешен план е особено популярно становището на движението Офицери за сигурността на Израел, което обединява 220 пенсионирани висши офицери от армията, полицията, Мосад и Шин Бет. Сред членовете на организацията личат имената на Дан Халуц, който е бивш началник-щаб на армията, бившите директори на Мосад Цви Замир, Дани Ятом, Меир Даган, както и директор на Шин Бет до 2000 г. – Ами Аялон. В началото на април движението използва медиите, за да отправи призив към своите колеги Бени Ганц и Габи Ашкенази (външен министър в новото правителство) да блокират всякакви опити от страна на Нетаняху за едностранна анексия на територия от Западния бряг.[7] Подобен е и призивът на повече от 130 влиятелни личности от еврейската общност в САЩ.[8]
Във външно отношение идеята за анексия също не получава подкрепа.
ЕС определя анексията като „сериозно нарушение на международното право“[9], а специалният координатор на ООН за Близкоизточния мирен процес Николай Младенов заявява, че „съдбата на палестинския и израелския народ не бива да се определя от деструктивно и едностранно действие което затвърждава разделението и прави невъзможно постигането на мир.“[10] Подобен е отзвука и в Берлин, Париж, Лондон и Москва.[11]
Логично и очаквано, реакцията от Палестинската автономия е повече от враждебна, като президентът Махмуд Аббас отменя всички действащи споразумения със САЩ и Израел, включително тези свързани със сигурността. Друга пряко засегната страна е Йордания, където крал Абдула II предупреждава за „голям конфликт“ и дори евентуално преразглеждане на мирния договор с Израел от 1994 г.[12]
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Вътрешни
Евентуалната анексия на Долината на р. Йордан носи със себе си множество предизвикателства и потенциални проблеми.
Някои от тях до голяма степен са с административен характер, свързани с даване на статут или гражданство за палестинци, управление на пътната мрежа, както и осигуряване на социални услуги. Не малко палестинци ще бъдат отчуждени от земята си в полза на израелската държава, а град Йерихон ще бъде превърнат в анклав, чиито жители ще бъдат практически изолирани и със затруднен физически и икономически достъп до останалата част от Палестинската автономия или Йордания.
Много по-сериозни обаче изглеждат потенциалните проблеми, които могат да възникнат пред сигурността. В свой доклад от 2018 г, представен на правителството, Офицери за сигурността на Израел предупреждават за развитието на особено негативен сценарии при евентуална анексия. Те дефинират като „пълзяща анексия“ действията на няколко поредни правителства, които целенасочено и систематично прокарват законодателни мерки с цел улесняване на всеки опит за налагане на израелски суверенитет над територия от Зона C.[13]
Според доклада едностранна анексия от страна на Израел има потенциал да създаде верижна реакция от последователни събития, водещи до неконтролируема спирала от насилие, разпад на Палестинската автономия, окупация на Западния бряг, водещ до установяване на военна администрация с възможност тя да прерасне в пълна анексия на Западния бряг.
Изключително краен вариант, който би струвал неимоверно скъпо както финансово, политически и социално, така и по отношение на сигурността. Израелската армия, полиция и разузнаване ще трябва да пренасочат голяма част от вниманието си към Западния бряг, оголвайки своите флангове по границите с Ливан и Сирия в период на засилена конфронтация с Иран и регионалните съюзници в Сирия, Ливан и Ивицата Газа. Освен това правителството в Тел Авив ще бъде поставено пред тежка дилема що се отнася до статута на близо 2.6 млн. палестинци от зоните А и B. Те ще трябва да получат израелско гражданство, променяйки радикално демографската картина на Израел или ще трябва да бъдат сегрегирани, като по този начин най-демократично устроената държава в региона ще придобие характера на апартейд режим.
Този сценарий изглежда твърде краен и радикален, но все пак не бива да се подценява опасността от ескалация на напрежението. За момента изглежда, че правителството на Нетаняху и Ганц има намерение да се придържа към изпълнението на плана на Тръмп дори и едностранно. В този смисъл след анексия на Долината, логично би изглеждало следващия ход да бъде и анексия на останалата част от Зона С. Но докато Долината на р. Йордан е слабо заселена и периферна територия, не така стои въпросът с останалата част от Зона C. Тя се намира във вътрешността на Западния бряг, разделяйки го на десетки „острови“ от зоните А и В. Едностранна анексия без споразумение с палестинците ще изолира тези острови един от друг, като по този начин ще се наруши трайно териториалната цялост на Западния бряг наред с икономическите и социални връзки в палестинското общество. При всички положения подобен рисков ход ще провокира ответна реакция и ще придаде допълнителна мотивация и дори легитимност на действията на различни радикални групировки. Не бива да се забравя и фактът, че всяко едно действие на Западния бряг би провокирало крайни реакции в Ивицата Газа.
Външни
Едно от най-сериозните предизвикателства със сигурност ще бъде регулирането на отношенията със съседна Йордания. Хашемитското кралство има пряко отношение към Западния бряг както поради фактът, че е пряк администратор на територията между 1948 г. и 1967 г, така и поради простата причина, че то е дом на повече от 2 млн. палестински бежанци (почти 20 % от населението на страната).[14] Освен това Йордания има и водеща роля в администрацията на ислямските институции в Йерусалим, подпомагайки за удържане на текущото относително спокойно статукво. За последните 26 г. може да се счита, че Аман е лоялен партньор, който осигурява спокойствие по източната граница на Израел, както и стратегическа дълбочина по отношение на случващото се в Ирак и Сирия.
В тази връзка Мосад и йорданското разузнаване често работят в тясно сътрудничество срещу общи врагове. Не без значение също така са и търговско-икономически връзки, както и някои важни инфраструктурни проекти като планирания водопровод между Червено море и Мъртво море и газопровода, свързващ израелските газови находища в Средиземно море с кралството.
Към момента всички тези отношения са поставени повече или по-малко пред сериозно изпитание. Едно от големите притеснения в Тел Авив през последните десетилетия е евентуалният колапс на Хашемитската династия, който би довел до нестабилност в Йордания и би позволил на радикални елементи да използват нейната територия като плацдарм за атаки срещу Израел. Все още е ясен споменът за времето, когато Йордания е база за дейността на палестинската съпротива и последвалият конфликт, останал в историята като Черния септември. Бившите министър-председатели Менахим Бегин и Ицхак Рабин ясно разбират ситуацията, според която сигурността и стратегическата дълбочина на Израел могат да бъдат осигурени единствено чрез политическа легитимност и признаване на израелската държава. Мирни договори със съседите, които да гарантират, че територии в непосредствена близост до Израел няма да подслоняват враждебни сили. Така споразумението с Египет гарантира демилитаризиран Синайски полуостров[15], а това с Йордания – сътрудничество по отношение конфликта с палестинците.[16] Тези гаранции обаче, много трудно биха могли да набират вътрешна подкрепа и съответно поддържани, ако на преден план няма поне привиден прогрес по въпроса с палестинското самоопределение.
В тази връзка, действията на Нетаняху и Ганц, съчетани с американската администрация, поставят крал Абдула II в крайно деликатна ситуация. Неговото управление трябва да поддържа много внимателен баланс между запазване на вътрешната стабилност и стратегическите отношения с Израел и САЩ. Кралят не би могъл да си позволи пълно изоставяне на мирния договор с Израел, тъй като това би означавало подновяване на стария конфликт в момент на икономическа стагнация, допълнително влошена от епидемията Covid 19. В тази връзка Абдула, до някъде притиснат до стената, ще трябва едновременно да се прояви като защитник на палестинската кауза за вътрешно-политическа консумация, но без това да увреди трайно отношенията със стратегическите партньори.
Без съмнение обаче, това ще бъде трудна задача. Балансът на взаимната зависимост между йорданската и израелската сигурност, която определя отношенията на двете държави през последните 25 г, е поставен пред изпитание. Това се дължи преди всичко на промяната на интересите и целите в Тел Авив. Поредицата от коалиционни обвързвания на Бенямин Нетаняху с националистически и фундаменталистки партии, в крайна сметка води до възход на агресивния религиозен ционизъм, чиито цели са най-вече свързани с установяване на израелски суверенитет над Западния бряг и Йерусалим. Пълно противоречие с две от основите на мирния договор с Йордания: право на самоопределение за палестинците и запазване на статуквото по отношение на Храмовия хълм.
Това разминаване е още по-видимо и в по-широк контекст, където стратегическата ситуация налага на Израел промяна на някои от приоритетите. В продължение на години Йордания действа като посредник и потенциален буфер между Израел и монархиите в Персийския залив. Тази роля на Аман обаче се обезличава в контекста на нарастващата заплаха от Иран, която по естествен път сближава Израел със Саудитска Арабия, ОАЕ и Кувейт. Макар и засега неофициална, директната връзка на Тел Авив с Персийския залив, замества посредническата роля на Йордания по отношение на сигурността и бизнес отношенията.
Принизяването на Аман до качеството на второстепенен партньор от страна на Израел (и САЩ) е много вероятно базирано на две фундаментално грешни предположения: първото е, че палестинският въпрос може да мине на заден план за сметка на съперничеството с Иран. Второто – че крал Абдула е зависим от Израел и САЩ до степен, при която да се съгласи с каквото и да е решение за Израело-палестинския конфликт.
Това отношение не само ощетява стратегическите връзки на Израел и Йордания, но и оронва легитимността на Вашингтон като основен медиатор в мирния процес. Признаването на реалностите на терен практически означава вземането на израелската страна по въпроса, игнорирайки нуждите на други важни регионални партньори с пряко отношение. По принцип не би трябвало да има противоречия с паралелното развитие на отношенията с Йордания и Персийския залив. В този случай обаче, проблемът произлиза от факта, че Израел и САЩ поставят под въпрос традиционните позиции спрямо мирния процес. А това създава усещането за конкурентна динамика и впечатление, че Тел Авив и Вашингтон не просто игнорират Йордания, по-лошо – подкопават интересите и сигурността на кралството.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Със сигурност евентуалната анексия на Долината на р. Йордан би била особено спорно и противоречиво действие, както във вътрешен план за Израел, така и във външен на полето на международните отношения. Ако се приеме, че това е ход с цел демонстрация на последиците от продължаващия палестински отказ за диалог спрямо планът на Тръмп, то повече от ясно е, че за момента този ход не е особено успешен. Опитът от последните десетилетия показва, че обикновено диалогът и компромисите носят по-добри резултати от опитите за оказване на натиск срещу палестинците.
Всеки опит за налагане на израелски суверенитет над територия от Западния бряг следва да бъде основан на обществен вътрешнополитически консенсус и като част от по-широка политическа рамка и активна дипломация. В противен случай потенциалните загуби в дългосрочен план могат значително да превишат печалбата от една анексия на територия в Западния бряг.
Източници:
[1] Allon Plan (1967), 23.07.2014, https://ecf.org.il/issues/issue/148,
[2] Hoffman G, Nahmias O, Netanyahu vows to annex all settlements, starting with Jordan Valley, 11.09.2019, https://www.jpost.com/Israel-News/Prime-Minister-Netanyahu-expected-to-announce-annexation-of-Jordan-Valley-601207
[3] Bouchnik-Chen R, The Jordan Valley Annexation Dilemma: A Realistic Approach, 13.05.2020, https://besacenter.org/perspectives-papers/jordan-valley-annexation-realistic/
[4] Peace to Prosperity: A Vision to Improve The Lives of the Palestinian and Israeli People, https://www.whitehouse.gov/wp-content/uploads/2020/01/Peace-to-Prosperity-0120.pdf
[5] Daraghmeh M, Akram F, Palestinians angrily reject Trump Mideast peace plan, 29.01.2020, https://apnews.com/0dcb0179faf41e1870f35838058f4d18
[6] Israel-Palestinian Negotiations: Interim Agreement on the West Bank and the Gaza Strip (Oslo II), 28.09.1995, https://www.jewishvirtuallibrary.org/interim-agreement-on-the-west-bank-and-the-gaza-strip-oslo-ii
[7] Ayalon A, Pardo T, Shamni G, Netanyahu’s Annexation Plan Is a Threat to Israel’s National Security, 23.04.2020, https://foreignpolicy.com/2020/04/23/netanyahus-annexation-plan-is-a-threat-to-israels-national-security/
[8] OVER 130 AMERICAN JEWISH LEADERS TO GANTZ AND ASHKENAZI: OPPOSE UNILATERAL WEST BANK ANNEXATION, 06.04.2020, https://israelpolicyforum.org/2020/04/06/over-130-american-jewish-leaders-to-gantz-and-ashkenazi-oppose-unilateral-west-bank-annexation/
[9] Israel: Statement by High Representative Josep Borrell, 23.04.2020, https://eeas.europa.eu/headquarters/headquarters-homepage/77856/israel-statement-high-representative-josep-borrell_en
[10] UN Middle East peace envoy warns against unilateral action on all sides, as Israel threatens West Bank annexation, 20.05.2020, https://news.un.org/en/story/2020/05/1064522
[11] Комментарий Департамента информации и печати МИД России в связи с объявлением палестинского руководства о выходе из всех соглашений с Израилем и США, 21.05.2020, https://www.mid.ru/en/foreign_policy/news/-/asset_publisher/cKNonkJE02Bw/content/id/4134462?p_p_id=101_INSTANCE_cKNonkJE02Bw&_101_INSTANCE_cKNonkJE02Bw_languageId=ru_RU
[12] Jordan’s King Abdullah warns of ‘massive conflict’ if Israel annexes West Bank, 15.05.2020, https://www.middleeasteye.net/news/jordan-king-abdullah-warns-massive-conflict-israel-annexed-west-bank
[13] RAMIFICATIONS OF WEST BANK ANNEXATION: SECURITY AND BEYOND, 10.2018, http://en.cis.org.il/wp-content/uploads/2018/12/RAMIFICATIONS-OF-WEST-BANK-ANNEXATION.pdf
[14] Refugees in Jordan, 01.12.2016, https://www.unrwa.org/where-we-work/jordan
[15] Israel-Egypt Peace Treaty, 26.03.1979, https://mfa.gov.il/mfa/foreignpolicy/peace/guide/pages/israel-egypt%20peace%20treaty.aspx
[16] Israel-Jordan Peace Treaty, 26.10.1994, https://mfa.gov.il/mfa/foreignpolicy/peace/guide/pages/israel-jordan%20peace%20treaty.aspx
De Re Militari 
Трябва да влезете, за да коментирате.