Последната атака на талибаните показва риска за коалиционните сили, сред които са и българските части

На 18 октомври талибаните убиха генерал Абдул Разик, един от най-мощните и противоречиви офицери и шеф на полицията в провинция Кандахар, където са разположени многобройни коалиционни сили, включително български части.

При атаката беше ранен и губернаторът на Кандахар, Залмай Уеса, а шефът на разузнаването в Кандахар – генерал Абдул Мумин – беше убит. Сред ранените има и американски войници, а командирът на американските сили в Южен Афганистан, генерал Милър, се е спасил по чудо.

Тази атака на талибаните, извършена по време на среща на високопоставени лица, е една от най-тежките, нанасяни срещу коалиционните и афганистански сили. Правителството в Кабул воюва срещу талибаните в Кандахар в продължение на години – именно тази провинция се смята за родното място на движението. Днес Кандахар е в голяма част завзет от талибаните, въпреки всички усилия.

Атаката на 18 октомври изглежда е извършена с помощта на вътрешни хора. Най-малко един стрелец е открил огън по време на срещата в Кандахар, като там е бил и генерал Остин Милър. Пентагонът публикува изявление, с което да потвърди, че генералът не е ранен, но има двама американски войници, които са пострадали.

Както стана ясно, нападението най-вероятно е било насочено към генерал Абдул Разик, шефът на полицията в Кандахар и един от най-търсените от талибаните официални лица. В продължение на години Разик възпираше офанзивите на талибаните и техните опити да инфилтрират града, благодарение и на американската подкрепа. Той беше известен и с екзекуциите, които извършва по обвинения, че някой е член или привърженик на талибаните.

Генерал Разик подсили значително присъствието на централното правителство в Кандахар. Тази атака е само една от многото такива, извършени от талибаните в Афганистан. През юли 2011, Ахмад Вали Карзай, де факто лидерът на Кандахар и полубрат на президента Хамид Карзай, беше убит при подобно нападение.

Убийството на Разик повдига и темата за политиката на САЩ в района, която се люшка между затварянето на очи за корупция и установяването на някаква стабилност. От първите дни на инвазията на Вашингтон преди 17 години, американците постоянно се обръщат към местни военни лидери, които извършват многобройни нарушения на човешките права, екзекуции и мъчения, но са способни да осигурят сили срещу талибаните. Макар тази политика да носи дивиденти в кратък срок, дългосрочно има унищожителни последствия.

Когато тези военни лидери и групите, които командват, участват в масови убийства, те дават нужната аргументация на талибаните срещу правителствените сили и така засилват влиянието си сред местното население. Американската стратегия за „спечелване на сърцата и умовете“ на местните никога не е била особено печеливша в Афганистан, защото Щатите непрекъснато подкрепят местни полунезависими лидери, чиито въоръжени милиции са допълнителен бич за хората.  Корупцията е силно разпространена в териториите, контролирани от местните главорези и това допълнително спомага талибаните да успяват в офанзивите си срещу правителството.

Срещата в Кандахар е проведена, за да се дискутират важни операции, свързани с наближаващите парламентарни избори, насрочени за 20 октомври. Дори преди тази атака, провеждането на изборите е под въпрос, заради заплахите на талибаните и Ислямска държава, че ще нарушат изборния процес. Много изборни секции са затворени. Местните военни лидери, които поне официално са с правителството в Кабул, нямат нужда от изборите, които биха подкопали властта им, затова и американските сили преговарят с всеки поотделно, за да са сигурни, че ще осигурят защита за гласувалите.

Фактът, че атаката на 18 октомври е извършена с помощта на вътрешни хора още повече хвърля сянка върху легитимността на местните власти. Талибаните отдавна използват вътрешни хора, за да нападат коалиционни сили и техните афганистански съюзници, а правителството в Кабул така и не смогва да осигури защита на официалните си лица по-далеч от Кабул и няколко големи градове в Северен Афганистан.

Талибаните ще използват хаоса от атаката, за да мобилизират силите си в Кандахар и вероятно да започнат атаки по града. Досега те нямаха възможност да проникнат в рамките на града, а завземаха селищата в провинцията.

В Кандахар са разположени и български сили като част от подкрепящите коалиционни части. Макар досега да не е имало сериозна заплаха за тях, заради това, че град Кандахар е подсигурен, след атаката на 18 октомври нивото на заплаха се вдига значително. Очевидно е, че местните власти не мога да осигурят защита дори в рамките на града, а това означава, че коалиционните сили ще трябва да се погрижат сами с повече патрули и по-чести операции. В журнала си ние често предупреждаваме, че талибаните се засилват и съвсем скоро ще има директна заплаха за чуждите сили.

Кандахар е разположен в стратегическа зона и е от критично значение за стабилността в Южен Афганистан. Провинцията е богата и може да захранва местното население, а в това число и талибаните. Ако се контролира Кандахар, се контролира половина страна.

Заради значимостта на Кандахар САЩ и техните съюзници не се очаква да напуснат района, тъй като така ще предоставят възможност на талибаните да атакуват и превземат Кандахар. Ако това се случи, те ще имат значителен превес над правителството в Кабул.