През тази седмица американският президент Доналд Тръмп и севернокорейският върховен лидер Ким Чен Ун се срещнаха в Сингапур в първата по рода си историческа среща на върха между лидери на двете държави. Самата тя бе дълго подготвяна и чакана с огромно нетърпение в цял свят, а анализатори и специалисти не знаеха какво точно биха могли да очакват като резултат поради непредсказуемия и нестандартен начин, по който действат Тръмп и Ким.
В крайна сметка двамата лидери се видяха очи в очи в позитивна обстановка, демонстрирайки добро настроение и дори приятелско отношение. Всичко започна с ръкостискане и усмивки и приключи с обща декларация, която акцентира върху четири точки. А именно:
- Съединените американски щати и КНДР се ангажират да установят нови двустранни отношения помежду си в съответствие с желанията на народите на двете държави за мир и просперитет;
- Съединените американски щати и КНДР ще обединят своите усилия в процеса на изграждане на устойчив мир на Корейския полуостров;
- Потвърждавайки декларацията от Панумджом от 27 април 2018 г, КНДР се ангажира да работи в посока пълна денуклеризация на Корейския полуостров;
- Съединените американски щати и КНДР се ангажират за връщане на всички останки на загинали по време на военни действия или пленници, включително и репатрация на вече идентифицирани.[1]
Цялата декларация сама по себе си е формално необвързваща и като цяло изглежда доста „постна“ от към конкретика и реални ангажименти. Не се споменават цифри и дати, няма споразумение за инспекции или за това, че севернокорейците трябва да открият своите съоръжения свързани с ядрената програма. Не се споменава и дума за унищожение на натрупания до този момент ядрен арсенал. Самият текст всъщност до голяма степен само потвърждава вече договоренaта в края на месец април „пълна денуклеризация“ между Ким Чен Ун и южнокорейския президент Мун Дже Ин. При това в същия неясен стил, който е твърде далеч от американските настоявания за „пълно, проверимо и необратимо разоръжаване“ на севернокорейския ядрен арсенал.
Нека не се забравя и фактът, че това не е първият път, при който Пхенян поема ангажимент за денуклеризация. Не е дори вторият или третият. Реално погледнато тази карта се използва всеки път когато режимът се почувства под сериозен натиск. Съществува установен модел, при който севернокорейците се съгласяват да прекратят или забавят своята ядрена програма, но в последствие не се придържат към поетия ангажимент. Или казано с други думи: просто лъжат. Подобни сценарии се разиграват последователно през 1985 г, 1992 г, 1994 г, 2005 г, 2007 г. и 2012 г.
Не само това. В замяна на твърде неясно поетия ангажимент от страна на Ким, президента Тръмп изненадващо обяви, че временно ще преустанови всички военни учения, които до този момент се провеждаха съвместно с южнокорейската армия. Ход, който съдейки по последвалите реакции, не е бил съгласуван с Пентагона и още по-малко със съюзниците в Сеул, поставяйки последните в една твърде неудобна и деликатна позиция. За това и след срещата между Тръмп и Ким, държавният секретар Майк Помпео трябваше да остане в Южна Корея за да уверява своите партньори, че САЩ остават верни на всичките поети ангажименти към Южна Корея.
Като цяло, би могло да бъде обобщено, че Ким успя да постигне няколко много важни цели за себе си. На първо място той като лидер на брутален и репресивен тоталитарен режим, незачитащ човешките права, се срещна като равен с равен с лидера на вероятно най-могъщата държава в света към момента. На второ място Тръмп се ангажира да осигури гаранции за сигурността на Северна Корея (чрез декларацията). Третото е задържането на съвместните военни учения между САЩ и Северна Корея (които бяха определени от Тръмп като твърде „скъпи“ и „провокативни“). И разбира се на четвърто място остава „времето“. Ким Чен Ун съумя да си спечели ценно време след като поне за момента прекъсна американската политика за оказване на „максимален натиск“.
И все пак. Свидетели сме на исторически процес. Само до преди шест месеца изглеждаше абсолютно немислимо американски президент и севернокорейски върховен лидер да се срещнат очи в очи. В това отношение агресивната политика на Тръмп даде своите плодове. Може да се каже, че неговата администрация за по-малко от две години постигна много повече, от колкото всички останали успяха за последните 20 г.
Нека припомним, че все пак Северна Корея не е провеждала ядрен тест от септември 2017 г. както и тест на балистична ракета от ноември 2017 г. Освен това само преди месец пред очите на западни журналисти бяха взривени тунелите на ядрения полигон „Пунгери“, а след срещата си с Ким президентът Тръмп заяви, че е получил лично уверение, че като знак на добра воля севернокорейците ще преустановят дейността на един от своите центрове за тестове на балистични ракети.
В никакъв случай не бива да се пропуска и ролята на Китай в цялото уравнение.
Севернокорейската икономика до такава степен е зависима от китайските стоки, хуманитарна помощ и енергийни ресурси, че режимът в Пхенян много трудно би се задържал за дълго без подкрепата на Пекин. Всъщност, самото съществуване на Северна Корея като държава винаги се е използвало като удобен инструмент: буферна зона между Китай и американското военно присъствие в региона, както разбира се и лост за оказване на влияние и натиск. Да, двете държави често имат трудни отношения, но въпреки спорадичните разногласия и вероятното затопляне на отношенията със САЩ, все пак в дългосрочен план Северна Корея ще си остане в китайската орбита на влияние.
В тази връзка какъвто и да е диалог с Пхенян няма как да мине без посредничеството на Пекин. И именно поради тази причина Ким Чен Ун направи две пътувания до Китай за консултации с президента Си Дзинпин, преди срещите си с Мун Дже Ин и Доналд Тръмп.
Поне към момента изглежда, че от китайска страна изглеждат доволни от развоя на събитията. Военните учения в Южна Корея ще бъдат преустановени, а пък севернокорейците вероятно ще замразят поне за известно време своята ядрена програма. Освен това, успокояването на ситуацията на Корейския полуостров, ще позволи на Пекин да концентрира вниманието си към други стратегически важни зони в региона. Може би неслучайно още в средата на месец май стана ясно, че Китай вече има възможност успешно да разполага стратегически бомбардировачи Xian H-6 на остров Уди – най-големият от архипелага Парасел. Това е четвъртият остров в Южнокитайско море с възможност за приемане на подобен тип бомбардировачи след Суби, Мисчийф и рифът Фиъри Крос от архипелага Спратли. По този начин, китайските ВВС реално вече имат капацитет да достигнат почти всяка точка на Югоизточна Азия от своите бази по островите в оспорваното Южнокитайско море.
От тук насетне би могло да се каже, че съществуват най-общо два възможни варианта за развитие след срещата между Тръмп и Ким.
Първият е песимистичен и би означавал, че поетите от Северна Корея ангажименти са просто поредната лъжа, а дебатът за денуклеризация отново се използва като разменна монета единствено и само за печелене на време и облекчаване на санкциите.
Оптимистичният вариант би означавал, че срещата в Сингапур е първата малка крачка в посока евентуално трайно и устойчиво нормализиране на отношенията на Корейския полуостров. Това включва разбира се установяване на конкретни срокове за денуклеаризация, както и адекватен режим за контрол на процеса. Той от своя страна трябва да бъде обвързан със съответното облекчаване на санкции единствено и само след видими резултати. Едва след това би могло да се говори за мирен договор между Северна и Южна Корея.
В никакъв случай не бива да бъде правен компромис и по отношение на диалога за човешките права. Той ще бъде особено труден, поради факта че репресията е един от основните стълбове върху, които се крепи режима на Пхенян. Въпреки това основата на каквато и да е окончателна сделка задължително трябва да бъде обвързана с ясни гаранции за подобряване на човешките права и качеството на живота в Северна Корея.
[1] Последната точка се отнася за останките на загинали американски и южнокорейски войници по време и след войната от 1950 г.
De Re Militari 
Трябва да влезете, за да коментирате.