Серия от взривове на 20 май вечерта засягат банкомати, ел.инфраструктура, банкови клонове и други цивилни обекти в няколко градове в Южен Тайланд. При тях ранените са само трима души, но целта на извършителите не са цивилните, а изпращането на послание към тайландските власти. Временният период на относително спокойствие в тази част на страната е на път да привърши и да бъдат подновени бунтовническите активности срещу правителството в Банкок.
Провинциите Патани, Наратиуат и Яла (на картата), както и части от съседната Сонгла са сърцето на някогашен султанат, който през 18 век е завзет от тогавашния Сиям, днешен Тайланд. Около 3 милиона души живеят в този район, повечето от които не са от основната етническа група – тай – а малайци. Малайците, предимно мюсюлмани, са около 4% от населението на Тайланд и от десетилетия са подложени на дискриминационни политики от страна на Банкок, включително основните граждански позиции в тези провинции да бъдат заемани от специално назначавани от правителство служители от други райони на страната. Малайският език е забранен за използване в официални институции, въпреки че местното население говори почти изцяло на него.
От 2004 на територията на Южен Тайланд действат бунтовнически отряди, атакуващи всеки, който е свързан по някакъв начин с тайландското правителство. Убитите след 2004 са около 7000 души. Крайните действия на правителството засилват напрежението като армията извършва екзекуции и прилага мъчения.
Няколко правителства в Тайланд опитват да преговарят с бунтовниците, но без да осъзнават най-важните аспекти на такива преговори.
Най-активната въоръжена група в района е Националният революционен фронт (Barisan Revolusi Nasional, (BRN). Движението невинаги е прибягвало до въоръжен бунт. Създадено през 1960-те години, то се бори за повече права на местното население и прибягва до стачки и протести. В течение на годините се прибягва до нападения върху официални лица и удари по инфраструктурата, тъй като основна цел на движението е да направи неуправляеми тези три провинции, за които стана дума. След 2004 започва период на въоръжен бунт, който за известно време затихва до събитията на 20 май тази година.
Междувременно, правителството в Банкок работи така, сякаш няма никакви проблеми в Южен Тайланд. За външни лица ставащото от десетилетия е непознато. В медиите в Тайланд също се отделя много малко място за новини, свързани с напрежението в южните райони.
Малайзия, която етнически е свързана с населението на Южен Тайланд, от години служи като медиатор между Банкок и бунтовниците. Главният човек на Малайзия в преговорите е Замзамин Хашим, който е близък до бившия премиер Наджиб Разак. Но тъй като Разак изгуби властта си в избори в началото на май месец, вероятно Хашим ще бъде заменен. Бунтовническите лидери, много от които живеят в Северна Малайзия, може би няма да реагират добре да работят с нов преговарящ, когото не познават.
Новият премиер на Малайзия, 92-годишният Махатир Мохамад, има сложно минало с бунтовниците в Южен Тайланд. Като премиер през 1980-те, той екстрадира четирима лидери на BRN в Тайланд. Ако последните 14 години на сражения и атаки доказват нещо, то е, че крайните правителствени тактики не водят до нищо, освен до още насилие.
От своя страна, BRN се радикализира през последните години, както в политически смисъл, така и в религиозен. Тайланд и Малайзия ще трябва да помислят сериозно върху назряващата нова вълна на нападения в Южен Тайланд, която може сериозно да застраши както сигурността в района, така и икономиката на две от най-динамичните икономики в Югоизточна Азия.
De Re Militari 
Трябва да влезете, за да коментирате.