Саудитската игра на тронове

mohammed_bin_salman

Първата седмица от месец ноември се оказа изключително динамична за младият саудитски престолонаследник Мохамед бин Салман. Формиране на комисия за борба с корупцията по високите етажи обществото, ръководена лично от него, последвано от арести на десетки богати бизнесмени, членове на кралското семейство, както и настоящи и бивши министри. В същото време, премиерът на Ливан подаде оставка докато бе на посещение в Рияд при своите близки съюзници и покровители, вкарвайки по този начин своята държава в поредна политическа криза, която бързо придоби регионални измерения.

От друга страна, хутите в Йемен за втори път изстреляха балистична ракета, насочена срещу Рияд. До едно тези събития повече или по-малко са резултат от инициативи на бин Салман. При всички положения той е изправен пред множество рискове и предизвикателства с различен характер, които могат да имат неясен край. Със сигурност обаче, е ясно, че резултатът от арестите ще доведе до затвърждаване на неговата власт и ограничаване на рисковете в близко бъдеще някой от кралското семейство да я оспори.

Всъщност през последните месеци бин Салман доста се потруди да концентрира в себе си властта в кралството до измерения, които не са познати в модерната история на Саудитска Арабия. Едно от първите действия след обявяването му за престолонаследник бе да отстрани от длъжност министъра на вътрешните работи (негов братовчед и доскорошен престолонаследник) Мохамед бин Найеф, който според различни информации вече пет месеца е държан под домашен арест. Непосредствено след това бин Салман прехвърли голяма част от функциите на Министерството на вътрешните работи към новосформираната Служба за национална сигурност, която пое отговорността за антитерористичната дейност и вътрешното разузнаване в кралството. Новата институция отговаря директно пред краля и неговия наследник. С този ход реално бе изключена от системата за сигурност една от общо трите институции, отговарящи за нея. Другите две са Министерството на отбраната (чиито министър е именно бин Салман) и Министерството на националната гвардия, чиито министър бе арестуван и набързо заменен в рамките на антикорупционната инициатива. Практически за първи път в историята на Саудитска Арабия трите разклонения на системата за сигурност са концентрирани в ръцете на един човек.

Но да се върнем към арестите. Кой точно са хората, попаднали под ударите на закона? Сред тях са принцовете Турки и Мутаиб бин Абдула, синове на покойния крал Абдула. Единият е бивш кмет на Рияд, а другият доскорошен министър на националната гвардия; принц Алуалид  бин Талал, един от най-богатите хора на планетата и мащабен инвеститор в Twitter, Apple, Citigroup, News Corp и десетки други предприятия; Салех Камел, милиардер и председател на един от най-влиятелните бизнес конгломерати в Близкия изток; Адел Факих, министър на икономиката от 2015 г. до сега; Ибрахим ал-Асаф, министътр на финансите в продължение на 20 години и настоящ член в борда на директорите на държавната петролна компания „Арамко“; Амр ал-Дабах, бивш управител на „Saudi Arabian General Investment Authority“; Халид ал-Туайджри, бивш началник на кралския двор и един от най-влиятелните хора по времето на крал Абдула до 2015 г; Алуалид ал-Ибрахим, собственик на една от най-големите медийни групировки в Близкия изток; Бакр бин Ладен, полубрат на Осама бин Ладен и основен акционер в мултинационален конгломерат, свързан със строителния бизнес.

Бивши претенденти за трона и влиятелни личности от времето на крал Абдула, милиардери, медийни и бизнес магнати с контакти в Азия, Европа, Америка и Африка. Част от каймакът на саудитското общество и едни от най-влиятелните хора с пари и власт в световен мащаб. Ударът срещу тях е представен от местните медии като начало на така нужната битка срещу корупцията, която в продължение на десетилетия е бич за Саудитска Арабия. И много вероятно е да има известна доза истина в това. Все пак единият от принцовете е наемал работници-фантоми за да получава допълнителни средства, докато бившият кмет на Рияд е давал привилегии на приближени фирми за строеж на стличното метро.

На лице е широко разпространено обществено недоволство срещу корупцията и непотизма. Чрез атака срещу толкова влиятелни хора явно се цели демонстрация, че никой не би могъл да бъде над закона. Разбира се, историята до този момент ясно е показала, че борбата срещу корупцията може да бъде изключително селективна, особено в държави където институциите и върховенството на закона са зависими и подчинени на конкретни личности.

Нека не се забравя и фактът, че е много вероятно в близката една година бин Салман да заеме мястото на своя баща, който е на 81 години и страда от деменция, почти сигурно Алцхаймер. Демонстративното разчистване на потенциални съперници или опоненти със сигурност затвърждава позициите преди встъпването в длъжност и осигурява свобода за действие при осъществяването на мащабни социално-икономически реформи, които засягат твърде много интереси.

Тук става въпрос за изключително амбициозната икономическа програма Визия 2030, която трябва да диверсифицира саудитската икономика от зависимостта към търговията с петрол. Важна част от този план е приватизацията на 5 % от държавната петролна компания „Арамко“, чиято обща стойност се оценява на около 2 трилиона долара. Очакваните приходи от първичното публично предлагане на тези 5 % на Уолстрийт се изчисляват на около 100 млрд. долара. Въпросните пари, трябва да бъдат инвестирани във фонд, който да осигури голяма част от финансирането на Визия 2030. Проблемът тук обаче, е че текущата политическа нестабилност, както и вероятните бъдещи политически арести, могат да разклатят увереността на инвеститорите и по този начин да отложат приватизацията за след 2018 г. А бин Салман не е от хората, които обичат да чакат.

Друг компонент, неизменно свързан с Визия 2030 е съкращаване на изключително раздутите социални разходи. До този момент саудитското общество разчиташе на държавните субсидии за гориво, вода и електричество, а гражданите бяха свикнали с работна култура, основана на употребата на емигрантска работна ръка. На всичко това ще бъде сложен край. Мерки, които определено няма да бъдат популярни сред саудитските граждани.

В този момент идва и ролята на арестите на високопоставени милиардери и членове на кралското семейство. За да може да осъществи своите реформи, бин Салман трябва да предоговори клаузите на социалния договор за времето след ерата на петрола и в същото време да намери нов начин, по който да легитимира своята власт, базирайки се на устойчив икономически растеж, национализъм и засилваща се авторитарна власт. В тази логика антикорупционната борба е опит да се покаже на обществото, че във времена на засилена фискална дисциплина, дори кралското семейство ще трябва да започне да се съобразява с установените правила. Или поне така трябва да изглежда.

Погледът е към младите, които биха искали радикална промяна на начинът, по който се управлява кралството. За бин Салман е по-добре, ако реформите се случат от върха надолу, иницирани и контролирани от него, от колкото от долу нагоре чрез протести, активистки или радикални движения. Само седмица преди арестите, той обяви, че държавата ще преразгледа фундаменталисткия прочит на уахабизма, обръщайки се към по-либерална и толерантна форма на исляма. Това означава реформи по отношение на правата на жените, образованието и съдебната система. Области считани до сега за ексклузивни зони на влияние на духовенството.

Като цяло, би могло да се счита, че до известна степен популистката кампания за борба с корупцията ще циментира властта в ръцете на Мохамед бин Салман и ще увеличи неговата популярност, давайки му свобода за осъществяване на мащабни реформи. Все пак остава отворен въпросът за съпротива срещу това от страна на други членове от кралското семейство. През лятото вече имаше един опит за ликвидиране на бин Салман, като за в бъдеще са възможни и други. Или както се казваше в една популярна книга: „Когато играеш играта на тронове, или печелиш или умираш“.

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: