На 21 юни тази година кралят на Саудитска Арабия, Салман бин Абдулазиз, обяви своя 31-годишен син – Мохамед бин Салман за престолонаследник на трона на кралството, измествайки по този начин досегашния престолонаследник – Мохамед бин Найеф. Не само това, 57-годишният Найеф, който е племенник на Салман и братовчед на бъдещия крал, почти сигурно бе освободен от всички заемани до този момент длъжности и постове и по всяка вероятност поставен под домашен арест.
Решението на кралят за промяна на наследствената линия получи подкрепата на 31 от общо 34-те члена на специалния съвет, отговорен по тези въпроси, включващ най-видните членове на кралското семейство. Решението за избор на младия Мохамед на пръв поглед изглежда изненадващо и неочаквано. По традиция, саудитските крале встъпват в длъжност в доста по-напреднала възраст. Сегашният крал е на 81 години и заема властта през 2015 г. след смъртта на своя 90-годишен полу-брат. Според очакванията, в близките една или две години Салман, който има проблеми със здравето, ще абдикира трона в полза на своя син. Смяната на поколенията е безпрецедентна за Саудитска Арабия и би означавала, че кралството може да има един владетел в следващите четири или пет десетилетия.
И все пак кой е Мохамед бин Салман? Относително неизвестен член на кралското семейство, след коронацията на неговият баща през 2015 г., той рязко придобива нова актуалност, свързана със стремителният му поход към властта. Почти веднага е назначен за министър на отбраната и като такъв е един от основните отговорници на военната операция в съседен Йемен. Негова е и заслугата за подписаната преди няколко месеца със САЩ оръжейна сделка на стойност 350 млрд. долара, която ще обвърже двете икономики за десетилетие напред. Освен това, бин Салман е основен инициатор на изключително амбициозната икономическа програма Визия 2030, която трябва да диверсифицира саудитската икономика от зависимостта към търговията с петрол и да въведе множество фундаментални реформи, включително и частична приватизация на държавната петролна компания Арамко. Не на последно място, разбира се стои и кампанията за изолация на съседен Катар, в чиято основа стои именно новият престолонаследник.
Само за две години, младият Салман си изгради имидж на агресивен политик и реформатор с действия и инициативи, които оказват влияние в глобален мащаб. Популярен и обичан в средите на младите хора в Саудитска Арабия и недолюбван в консервативните кръгове на обществото. Второто важи особено много и за някои членове на кралското семейство. Макар и смяната в линията на наследство да изглежда гладка и безпроблемна, това едва ли е минало без вътрешни борби за власт, характерни за големите династии. Доказателство е и фактът, че от както даде клетва за вярност на своя бъдещ крал, бин Найеф не е имал публични изяви, което е странно имайки предвид, че той е министър на вътрешните работи и има важна роля в борбата срещу тероризма. Според информациите от последната седмица, той е задържан под домашен арест в своя дом в Джеда, като същевременно с това има и наложена забрана за пътуване в чужбина. Ход, който би позволил на бин Салман да затвърди позициите си и да консолидира властта си.
И все пак, очертава се бъдещият крал да има много сериозна и продължителна битка срещу благодетелите на консервативното статукво. Особено тези тясно обвързани с петролната индустрия. Мащабният план за реформи предвижда да модернизира саудитската икономика, по начин който би ограничил значително влиянието на петролните лобита. Бин Салман ще трябва да се сблъска и с традиционната саудитска работна култура, която до голяма степен разчита на евтина работна ръка от чужбина, докато в същото време гражданите се възползват от предимствата на правителствените социални програми, които се очаква да бъдат спрени поради липса на средства.
Във външен план действията на бин Салман биха довели до всичко друго, но не и до стабилност. Той отхвърля всякакъв вариант за преговори с Иран, а изолацията и пълната блокада, които бяха наложени на Катар ясно показват, че няма да бъдат толерирани дори ограничени връзки на съюзници с Техеран. Регионалната борба за влияние между Саудитска Арабия и Иран ще продължи да се задълбочава, а двете държави ще останат солидно ангажирани една срещу друга в прокси конфликти.
До сега, в продължения на десетилетия, саудитското кралство води като цяло задкулисна международна политика основана на икономическа експанзия, игри с цената на петрола, финансиране на чуждестранни въоръжени групировки, политически организации или пък медии. До 2015 г. Саудитска Арабия като цяло избягва директната военна намеса. Това се променя с идването на власт на крал Салман. Вместо да разчита на променлива подкрепа от страна на САЩ или икономическа дипломация, както бе практика на предшественика му в продължение на две десетилетия, Салман залага на една агресивна политика. Успоредно с глобалното сриване на цената на петрола, той стартира военна кампания срещу подкрепените от Иран хути в съседен Йемен. И това само два месеца след коронацията му. Разбира се като основен отговорник за операцията с ранг на министър на отбраната е назначен довереният му син – Мохамед. Политическата върхушка в Рияд дава ясни сигнали, че е готова да използва всички средства за да се противопостави на нарастващото иранско влияние, простиращо се от Ирак, Сирия и Ливан до Бахрейн и Йемен.
Очертава се поне за следващите четири години кралството да има и много сериозен съюзник в това отношение в лицето на новия президент на САЩ. Отношението спрямо Иран до голяма степен сближи администрацията Доналд Тръмп със Саудитска Арабия. Още по време на своята кандидат-президентска кампания той акцентира в своите речи на анти-иранска реторика, отчитайки ислямската република като най-големият дестабилизиращ фактор в Близкия Изток. Позиция, която идеално съвпада с политиката на Саудитска Арабия.
Двете държави затвърдиха добрите си отношения през месец май когато Тръмп направи своята първа международна визита като президент именно в Рияд. Там бе подписано безпрецедентно по своите мащаби оръжейно споразумение, чиято стойност е 110 млрд. долара, които ще достигнат до 350 млрд. в следващото десетилетие, включително и 40 млрд. във вид на инфраструктурни инвестиции в САЩ. Самата сделка бе договорена още през месец март когато бин Салман посети Белия дом. Там в продължение на няколко седмици бъдещият крал работи съвместно със зетя на президента Тръмп и негов съветник по въпросите на Близкия Изток – Джаред Къшнър. Малко по-късно, през месец април във Вашингтон като посланик на Саудитска Арабия бе назначен принц Халид бин Салман. По-малък брат на Махамед бин Салман, пилот във ВВС на кралството без абсолютно никакъв опит като политик или дипломат. Посланието е повече от ясно: за в бъдеще династия Сауд и династия Тръмп ще поддържат директна връзка помежду си.
Нещо повече. След посещението на Тръмп в Рияд и уверенията му, че САЩ ще застане твърдо зад Саудитска Арабия и останалите съюзници от Персийския залив Салман и синът му добиха увереност да поемат нов риск. В началото на юни Саудитска Арабия, заедно с ОАЕ, Бахрейн и Египет, прекъсна всички дипломатически и икономически връзки с Катар, обвинявайки малката държава във финансиране на терористични мрежи, както и в подкрепа на ислямистки организации като Мюсюлманско братство и Хамас. Също така правителството на Катар бе обвинено и в поддържане на връзки с Иран.
Подобно на войната в Йемен, изолирането на Катар е опит на Салман и неговия син да „вкарат в релси“ един непокорен съсед, който не се придържа към саудитската политика. Рискови инициативи, които макар и за момента да не носят търсените резултати, все пак ще продължат да бъдат актуални поради простата причина, че в тях е заложен изключително много политически престиж. Всяко отстъпване би означавало победа за Иран, а това би било пагубно за амбициите на бин Салман. Залозите са високи, а с подсигурена кралска корона пред себе си и явната подкрепа от страна на САЩ, младият принц би могъл да поеме дори по-големи рискове.
De Re Militari 
Трябва да влезете, за да коментирате.