На 23.12. Съветът за сигурност на ООН за първи път от 1980 г. гласува резолюция засягаща конкретно проблемът със строежа на израелски селища в палестинските територии на Западния Бряг, включително и Източен Йерусалим. Резолюция 2334, приета с мнозинство от 14 гласа „за“ и един „въздържал се“ гласи, че „строежът на израелски селища в окупираните след 1967 г. палестински територии представлява грубо нарушение на международното право и основна пречка за постигането на справедлив и устойчив мир“.[1]
Документът бе приет след като от Вашингтон отказаха възможността да го блокират чрез правото си на вето като постоянен член на Съвета за сигурност, прекъсвайки по този начин своята обичайна практика за подкрепа на Израел в рамките на ООН. Самата резолюция, предложена първоначално от Египет, бе оттеглена след като от Тел Авив потърсиха помощта на бъдещия американски президент Доналд Тръмп. В последствие тя бе наново внесена за гласуване от представителите на Малайзия, Сенегал, Венецуела и Нова Зеландия. От Палестинската автономия обявиха вотът за историческа победа, докато реакцията на Израел бе остра, отзовавайки своите посланници в Каракас и Уелингтън и прекъсвайки всички свои хуманитарни програми за Сенегал, както и вноските си за бюджета на ООН.
Интересното в случаят е очевидният разрив в отношенията между администрацията на президента Обама и правителството в Тел Авив. Премиерът Бенямин Нетаняху обяви решението на ООН за “срамно” и заяви, че САЩ “не само, че не са защитили Израел от тази враждебна коалиция в ООН, но и в същност са заговорничели задкулисно с нея”. [2]Това не е първият път, при който от Вашингтон пропускат резолюция насочена срещу определени действия на Израел. Случвало се по време на администрациите на почти всички американски президенти от 1948 г. до сега. При управлението на Джордж Буш-старши са пропуснати девет резолюции, засягащи израело-палестинският конфликт, докато при Бил Клинтън – три. В същност това е първият случай, при който президентът Обама НЕ се възползва от правото си на вето в Съвета за сигурност когато става въпрос за Израел. Последният опит за прокарването на подобна резолюция през февруари 2011 г. е блокиран именно от администрацията на Барак Обама. При всички положения, последната динамика на събитията е един от малкото пъти в историята на отношенията между САЩ и Израел, при които Вашингтон по толкова явен и демонстративен начин отказва подкрепа за своя основен партньор в Близкия Изток. И все пак за какво точно става въпрос в крайна сметка и до какво ще доведе текущото развитие на събитията?
Селищата
Към 2014 г. в окупираните територии са заселени между 720 000 и 770 000 израелски граждани – около 400 000 на Западния бряг и 300 000 – 350 000 в района на Източен Йерусалим.[3] В селищата на Голанските възвишения живеят около 20 000 души.[4] По всяка вероятност, към настоящия момент тези цифри са по-високи, тъй като те не включват множество малки нерегламентирани селища и постове. Те от своя страна са различни по големина ихарактер – от малки фермерски общности до относително големи урбанизирани зони.
Според голяма част от международната общност, включително Съвета за сигурност на ООН, Общото събрание на ООН и Международния съд, всички селища са практически незаконни от чисто правна гледна точка. Основа за това е Четвъртата женевска конвенция, според която “Държавата-окупатор не депортира или премества части от собственото си цивилно население в завзетата от нея територия”.[5] Общо пет резолюции на ООН в периода 1979 – 1980 г. обявяват селищата за незаконни. Разбира се, израелската държава не приема обвиненията с простият аргумент, че окупираните територии всъщност не са “окупирани”. Според Тел Авив, техният статут е на “спорни зони” или ничия земя, заета след законна самоотбрана. Логиката на подобно твърдение се състои в това, че всички арабски държави отхвърлят планът на ООН за разделение на Палестина от 1947 г, което води до тяхната обща инвазия срещу Израел година по-късно. Последвалата незаконна анексия на Западния бряг (включително Източен Йерусалим) от страна на Йордания допълнително усложнява казуса, като практически не позволява установяването на легитимен суверенитет в границите определени за палестинска държава. При тази ситуация, след като самите араби отказват да приемат решението на международната общност, използвайки агресия вместо това, какво легално право имат те върху Западния бряг?
Разбира се, това е само правната страна на целия конфликт, където всеки участник има своите убедителни аргументи. Но съществува и политическо и морално измерение на спора, което е свързано със съдбите на милиони хора, живеещи в тези зони. Законен или не, продължаващият строеж на израелските селища, при всички положения се явява съществена пречка за успешното завършване на израело-палестинския мирен процес и отказ от ангажиментите поети чрез договорите от Осло.
Причини за изграждането на селищата
Множество са причините, поради които Израел продължава настоятелно да строи селища на територията на Западния бряг и Голанските възвишения. От политически и военно-стратегически до чисто религиозни.
Още с краят на войната от 1967 г. в Израел всички са наясно, че това няма да бъде последната война, а много скоро ще трябва да бъдат готови за нова. В тази връзка изграждането на селища и постове в близост до границите със съседните държави се възприема като вид система за ранно предупреждение. В същото време, загубата на важни в чисто военно отношение области като Голанските възвишения се разглежда като реална заплаха за националната сигурност. Някога сирийската армия е бомбардирала цели дълбоко в Израел именно от там, докато в момента чрез анексията на Голанските възвишения, Тел Авив спокойно може да контролира границата между четири държави. В тази връзка, ако там има просто няколко военни бази, те лесно могат да бъдат изтеглени, докато присъствиено на десетки хиляди цивилни израелски граждани представлява много по-деликатен и сложен въпрос. На тях не може да им бъде заповядано просто да напуснат. Освен това селищата са удобен начин и за неформално и постепенно завземане на територии, които в един момент евентуално биха послужили за разменна монета срещу области, които не са от толкова важно значение за Израел.
От политическа гледна точка, селищата представляват лост за оказване на индиректен натиск и контрол върху Палестинската автономия. Наличието на стотици хиляди израелски граждани, живеещи постоянно там, винаги е добро оправдание за намеса по някакъв начин във вътрешните дела на автономията. Селищата биха могли да бъдат разгледани и като вид колективно наказание или пък отговор на определени действия от страна на палестинците. Последният подобен пример е от 2014 г. когато непосредствено след военната операция в Газа, Тел Авив обявява завземането на 1000 акра земя на Западния бряг, с цел строеж на ново селище.[6]
В религиозно отношение много ортодоксални евреи възприемат селищата като начин за изпълнение и налагане на божествената воля. За тях територията на Палестина е Обетованата земя – обещаното от самия Господ пространство, където евреите трябва да живеят. Разбира се, те намират своите аргументи единствено в текстовете на свещенните книги където Обетованата земя е част от завета на Господ с еврейския народ.[7]
Какви могат да бъдат реалните последствия от резолюцията на ООН относно селищата?
Реално почти никакви. Самата резолюция на Съвета за сигурност не включва принудителни или наказателни мерки срещу държавата Израел. Тя реално представлява декларация за намерения и препоръки, както и дипломатическо послание към Тел Авив.
В по-дългосрочен план резолюцията може да бъде основа за провеждането на предварително разследване от страна на Международния съд в Хага, което от своя страна да доведе до повдигане на обвинение срещу страната Израел. Също така в т. 5 от текста на резолюцията се призовава държавите по света “да разграничат своите отношения с Израел от тези с териториите, окупирани след 1967 г.” Този параграф на практика насърчава държавите да прекъснат своите директни или индиректни отношения със селищата и би могъл да даде основание за налагането на икономически или търговски санкции. Нещо, което изглежда твърде малко вероятно да се случи.
Във вътрешен план, също едва ли ще настъпят някакви съществени промени. Премиерът Бенямин Нетаняху вече обяви, че по никакъв начин няма да се съобрази с резолюцията.[8] Той винаги е бил поддръжник на селищата и е работел за тяхното разширение. Макар и не винаги да е особено краен, а понякога да е склонен дори на компромиси, все пак позицията на Нетаняху спрямо тях е една от основите, на които се крепи неговото коалиционно дясно-консервативно правителство. Той не може да си позволи да се огъне под международния натиск тъй като това неминуемо би довело до оставки на “ястребите” в правителството – министърът на отбраната Авигдор Либерман и министърът на образованието и диаспората Нафтали Бенет. Загубата на тяхната партийна подкрепа за кабинета и парламента, както и на вътрешнопартийното доверие от страна на консервативното крило в собствената си партия, ще свали Нетаняху от власт, а при така стеклите се обстоятелства, той едва ли би имал възможност за съставяне на четвърто поредно правителство. За това в тази ситуация не е изненада острата реакция на Нетаняху спрямо резолюцията на ООН. Тя не е просто плод на патриотизъм или пък пореден случай, при който Израел не се съобразява с решение на международната общност. Тя е и единственият шанс за Нетаняху да се задържи в политиката поне за още няколко години, макар и с цената на относителна или по-скоро скромна международна изолация.
Реакцията на Тръмп
Бъдещият президент на САЩ Доналд Тръмп винаги е бил позитивно настроен към политиката на Израел спрямо селищата. Факт за това е опитът му за оказване на натиск върху Кайро за оттегляне на проекторезолюцията, факт е и реакцията му в социалните мрежи след нейното успешно гласуване. На 23.12. Тръмп публикува статус, че след 20-ти януари (когато е встъпването му в длъжност), “ситуацията в ООН ще бъде различна”.[9] Три дни по-късно критиките към ООН продължават: “ООН има огромен потенциал, но точно сега не представлява нищо повече от клуб където хората се събират и се забавляват”. [10]
Но в същност може ли бъдещият президент реално да промени нещо, поне що се отнася конкретно до резолюцията? На теория да, но на практика – не. За да бъде отменена резолюцията срещу селищата, новата администрация във Вашингтон ще трябва да внесе нова резолюция, която да отмени действието на старата, и която реално би обявила селищата за законни. В същото време ще трябва да бъде подсигурена и подкрепата на поне осем от членовете на Съвета за сигурност на ООН, както и да бъде сигурно, че Русия, Китай, Великобритания или Франция няма да блокират новата резолюция.
Висшестоящи републиканци от обкръжението на Тръмп също изявиха намерения за конкретни действия спрямо ООН. Сенаторът Линдзи Греъм обяви, че ще предприеме действия за намаляване или дори пълно прекъсване на финансирането на институции на ООН от американска страна.[11] Това не би бил първият подобен случай. За последно Вашингтон предприе подобна мярка през 2013 г. когато бе спряно внасянето на годишната вноска за ЮНЕСКО след като организацията прие като пълноправен член Палестинската автономия. В резултат на това САЩ губи правото си на глас в ЮНЕСКО, заедно с възможността да оказва влияние върху вземането на решения.
Путин
Добрите отношения между руският президент Владимир Путин и Бенямин Нетаняху в последните години като чели не важат когато става въпрос за ООН. Русия винаги е била поддръжник на палестинската кауза още от 1960-те години. През всичкото това време до днес, Русия във всеки удобен случай гласува против Израел в рамките на ООН. Към настоящия момент, Путин вероятно е доста по-зает с кризите в Украйна, Сирия и Ирак, от колкото с израелските селища. За това и на този етап руско вето на резолюция, засягаща израелските селища, може да бъде отнесено към сферата на фантастиката.
За в бъдеще обаче, има известна вероятност тази ситуация да се промени след встъпването в длъжност на бъдещия президент на САЩ. Тръмп не веднъж е споделял, че има намерение да работи с руския си колега, а Израел потенциално би представлявал добро поле за съвместна дейност между Русия и САЩ, особено с оглед на взаимната симпатия между Тръмп, Путин и Нетаняху.
[1] READ: The Full Text of the UNSC Resolution on Israeli Settlements, 24.12.2016, http://www.haaretz.com/israel-news/1.761030
[2] Israel settlements: Netanyahu snubs ‘shameful’ UN vote, 24.12.2012, http://www.bbc.com/news/world-middle-east-38425512
[3] Housing minister sees 50% more settlers in West Bank by 2019, 16.05.2014, http://www.jpost.com/National-News/Housing-minister-sees-50-percent-more-settlers-in-West-Bank-by-2019-352501
[4] Residents in occupied Golan Heights fear creeping Israeli presence, 12.02.2015, http://www.middleeasteye.net/news/golan-heights-residents-fear-creeping-israeli-presence-587458799
Самите възвишения са официално анексирани от Израел през 1981 г. и инкорпорирани като административна единица в рамките на държавата. Резолюция 497 на Съвета за сигурност категорично отхвърля акексията ,определяйки я за “нищожна и без правно действие”.
[5] ЖЕНЕВСКА КОНВЕНЦИЯ ОТ 12 АВГУСТ 1949 Г. ОТНОСНО ЗАКРИЛА НА ЦИВИЛНИТЕ ЛИЦА ВЪВ ВРЕМЕ НА ВОЙНА, http://refugees.farbg.eu/sbornik-po-bejansko-pravo/normativni-dokumenti/jenevska-conv-civilni/
[6] Israel announces massive land seizure for new West Bank settlements, 01.09.2014, http://www.thejournal.ie/israel-land-seizure-west-bank-settlements-1648124-Sep2014/
[7] Битие 15:18-21: Изход 23:28-33; Числа 1:15; Второзаконие 1:7
[8] Israel announces massive land seizure for new West Bank settlements, 01.09.2014, http://www.thejournal.ie/israel-land-seizure-west-bank-settlements-1648124-Sep2014/
[9] Trump vows changes at the UN after Israel vote, 24.12.2016, http://www.aljazeera.com/news/2016/12/trump-vows-israel-vote-161224040133216.html
[10] Trump criticizes the UN following Security Council resolution on Israel, 26.12.2016, http://www.cnbc.com/2016/12/26/trump-criticizes-the-united-nations-on-twitter.html
[11] Graham: Defund UN after Israeli settlement vote, 25.12.2016, http://edition.cnn.com/2016/12/24/politics/lindsey-graham-united-nations/
De Re Militari 
Трябва да влезете, за да коментирате.